Папилом

Папиломът представлява доброкачествен тумор от епителен произход. Обикновено се развива в областта на кожата и различни лигавици - на устната кухина, влагалището, ануса, хранопровода и т.н. Доброкачествените тумори с епителен произход могат да възникнат от всички разновидности на епитела - покривен и жлезист. На базата на жлезистия епител възникват аденоми, от които най-често в лицево - челюстната област се среща плеоморфният аденом. Бенигнените тумори от епителен произход нямат инфилтративен растеж, стромата и паренихимът им рязко се разграничават, а базалната мембрана е запазена. Туморният паренхим е добре отграничен и не показва белези на тъканен атипизъм.

Етиологията на папиломите все още не е достатъчно проучена. Хроничното механично дразнене определено води до по-голяма честота на образуване на папиломи - поради честата пролиферация на епитела в даден момент започва доброкачествено нарастване на покривната тъкан, което е необратимо. Тогава се смята че е възникнал бенигнен неопластичен процес, който е необратим и изисква специализирано лечение. В областта на устната кухина повишена честота на папиломите се наблюдава при хронично прехапване и хронично механично дразнене от неудобни протезни конструкции; проблемът е че при такова дразнене сравнително бързо се наблюдава малигнена дегенерация и папиломът бързо се превръща в карцином. В някои случаи пък се наблюдават единствено лигавични хипертрофии или декубитални язви; те нямат дори и характеристиките на бенигнен неопластичен процес, но в даден момент язвените лезии се трансформират в карциноми. Тази тревожна тенденция е особено силно изразена при комбинация на механичния дразнител с химични - алкохол, тютюнев дим и пикантни храни. Последните три етиологични фактора нямат голяма роля при възникването на папиломите - може би защото тяхното действие е прекалено силно и водят до първичното развитие на малигнен неопластичен процес. Дискутира се и вирусна етиология на папиломите - в много случаи главен етиологичен фактор е човешкият папиломен вирус, който е описан по-долу в хода на настоящото изложение.

Клинично папиломите се представят като добре отграничени образувания върху кожата и лигавиците. Обикновено имат овална форма, растат на краче или на широка основа, а цветът им е бледорозов. По-рядко са червени или изцяло с цвета на околните тъкани - например белезникави като човешката кожа. Понякога папиломът има вид на цветно зеле - не е с гладка повърхност, а със силно набраздена, с множество разклонения на стромата, които са покрити с епител. Тези раклонения се наричат папили (от латински - пъпки), откъдето и произлиза названието на този доброкачествен тумор. Папиломите растат почти винаги екзофитно - навън, над нивото на околните меки тъкани. Изключително рядко, в около 1 % от случаите, се наблюдава така нареченият инвертен папилом - образувание, което представлява доброкачествено разрастване навътре в епитела. Клинично то се представя като едно недобре отграничено уплътнение или възел на меките тъкани. Тъй като инвертният папилом расте навътре, надлежащата кожа и лигавица почти винаги са непроменени.

Микроскопският строеж на папиломите е типичен - дървовидно разклонена строма, покрита с диференцирани епителни клетки. Разрастването започва под формата на огнищни епителни задебеления без строма, които се означават като псевдопапили. След това започва разрастване и на самата строма, която е съставена от съединителна тъкан, кръвоносни съдове, лимфни съдове и окончания на нерви. В този стадий се формират истински папиларни структури, които понякога се сравняват с ръка, покрита с ръкавица. Стромата е централно разположена и покрита с епител, който е рязко ограничен от нея чрез базална мембрана. Съотношението между строма и паренхим е различно. Покривният епителен слой може да бъде в един или няколко реда от клетки, които са зрели, диференцирани не показват белези на клетъчен атипизъм. Базалната мембрана е добре очертана и със запазена цялост. Стромата може да бъде оскъдна, представена предимно от кръвоносни съдове или от обилно разрастнала фиброзна съединителна тъкан. В зависимост от локализацията и морфологичния вариант на епитела, от който разрастват, папиломите показват някои различия от описаната вече структура. Най-често срещаните видове са сквамозният (плоскоклетъчен), мукозният и папиломът на плексус хориоидеус.

Сквамозният папилом (доброкачественият аналог на плоскоклетъчния карцином) се наблюдава най-често по кожата под формата на брадавици. Възможно е да се открие и в устната кухина, ларинкса и други органи, покрити със сквамозен епител - вроговяващ или невроговяващ. Стромата на този тип тумор обикновено е обилно разрастнала. Отделните папили са покрити с многослоен плосък епител, който има запазена функция и образува рогово вещество - акантоза. Понякога този процес е особено силно изразен, при което се формира хиперкератоза - прекомерен синтез на рогово вещество. Така се формира кожният рог (cornu cutaneum), който много често се приема за самостоятелна нозологична единица.

Снимка на хистологичния изглед на сквамозния папилом - типичен участък, като папиломът се е разрастнал в областта на горната устна. Налице е хиперкератоза - ламеларно разположени ивици от рогово вещество (кератин), поради което повърхността на новообразуванието силно наподобява хистологичната структура на кожата. Роговото вещество се синтезира непрекъснато точно както това се случва при кожата, като най-горният слой клетки се излющват - процес на десквамация от латинската дума сквама - люспа. Под кератина се открива многослоен плосък епител без особени белези на клетъчен атипизъм и с нормално количество митози. Във вътрешността на новообразуванието има обилно разрастнала строма - съединителна тъкан, която всъщност е опорната структура на формацията и я придържа чисто механично в триизмерното пространство, а и към подлежащите тъкани.

Снимка на злокачествения вариант на сквамозния папилом - плоскоклетъчен карцином с вроговяване. Тъй като нашият уеб-проект е насочен към лицево - челюстната хирургия, а не към патоанатомията, авторите на сайта не са особено запозати с различните морфологични особености на патологичните процеси.

Нарушен ядрено - цитоплазмен индекс. Наблюдават се клетки с големи ядра и по-малко количество цитоплазма. Налице са и множество митози, някои от които атипични. Това представляват белези за малигнизация - доброкачественият процес се превръща в злокачествен. При епитела тази трансформация се осъществява доста бързо - поради повишената склонност на епителните клетки към делене и пролиферация с цел регенерация на тъканите. Тези биологични свойства на тъканите са изиграли ключова роля при оцеляването на биологичните видове в процеса на еволюцията; в някои случаи обаче именно тази склонност на епитела към пролиферация с цел покриване на подлежащите тъкани води до развитието на малигнен процес. Колкото повече се дели дадена клетъчна популация, толкова повече нараства вероятността от неконтролиран растеж, което именно представлява същността на канцерогенезата. Дори и Бог не е създал съвършена система - живият организъм развива различни заболявания, които в много случаи водят до неговата преждевременна смърт.

Мукозният папилом се среща най-често в пикочния мехур, стомашно - чревния тракт, жлъчния мехур, но може да се развие по повърхността на всички лигавици. Папиломът на пикочния мехур е с много нежна строма, папилите са покрити с преходен епител. Макроскопски този тумор се открива трудно необходимо е пикочният мехур да е добре напълнен. В противен случай туморът се нагъва и колабира, притиска се от стените и лигавицата на мехура и почти не се вижда на ехографско изследване или ендоскопия. Мукозният папилом е потенциално малигнено образувание, докато сквамозният също малигнизира, но в много нисък процент от случаите. Поради това папиломите и карциномите на пикочния мехур се обединяват с термина папиларни тумори на пикочните пътища, които имат различна степен на малигненост - от 0 до 3. При лигавицата на дебелото черво също се откриват мукозни папиломи - поради характерния им дървовидно разклонен вид те се наричат още вилозни тумори. Освен папиларния строеж при този тумор също се откриват каналчести структури. Затова някои изследователи считат че това по същество е аденоматозен полип и в зависимост от преобладването на едни или други структури се означава като вилозен, тубуларен или тубулозилозен аденом на дебелото черво.

С термина полип се описват огнищни изпъквания на лигавицата на органите, без да се учочнява дали те са истински неоплазми. По същество доброкачествените тумори на повечето лигавици предсталвяват аденоми - като изключим устната лигавица, при която аденоми възникват само с произход от малките слюнчени жлези. Понякога се употребява терминът аденоматозен полип - с цел да се образуванието да се отграничи от огнищните пролиферации от нетуморен произход - например продуктивно възпаление. Доста често полипи се явяват въвху лигавицата на максиларния синус - в резултат на хронично възпаление, което може да има продължителност от порядъка на месеци и години. Такива полипи обикновено не дават клинични оплаквания от страна на пациента; единствено при запушване на изходния отвор на синуса към средния носов ход се нарушава самопочистващата функция на кухината и започва задържане на секрет. От своя страна полипът може да достигне значителни размери, при което да запълни цялата кухина на синуса. Дори и тогава обаче болният може да няма никакви оплаквания от това огнищно възпаление.

Епителът, покриващ хориоидния плексус в страничните мозъчни вентрикули, също може да служи за начало на възникване на папилом с тази локализация. Епителът, който покрива сплетението в страничните мозъчни внетрикули, също може да доведе до появата на папилом. Клетките на покривния епител са цилиндрични, а базалната мембрана е добре изразена. Стромата на образуванието е нежна и няма клетъчен атипизъм, но може да доведе до нарушения в ликворобръщението.

Папиломи могат да растат и в изходните канали на различни екзокринни жлези, какъвто е интрадукталният папилом на млечната жлеза. Макар и рядко, такива вътреканални доброкачествени новообразувания се срещат и при слюнчените жлези.

Лечението на папиломите е радикално хирургично - ексцизия на формацията в пределите на здрави тъкани. Понякога се прилагат и други методи на лечение - криодеструкция, електрокоагулация, обработка с диоден лазер, с ербиев или СО-лазер; следва да се има предвид обаче че всички тези методи увреждат значително тъканта на папилома и затрудняват последващото хистологично изследване. Затова те би трябвало да се прилагат с повишено внимание и само при сигурна диагноза. Освен това при недостатъчна дълбочина на обработката на теория (а и на практика) би могла да остане патологично променена тъкан, която да доведе до рецидив и дори до малигнена дегенерация.

При ексцизия със стоманен склапел за да бъде оперативната интервенция радикална обикновено е достатъчно образуванието да бъде изрязано само на около един милиметър извън границата здрава - патологично променена тъкан. В такива случаи рецидиви не се наблюдават; в случай че има повторно разрастване на мястото на лекуван папилом, то първоначалната екстирпация е била в пределите на формацията.

Полипите на горночелюстния синус рядко изискват лечение. Тъй като настоящият уеб-проект е посветен на лицево - челюстната хирургия, нашият екип смята за необходимо да опише малко по-подробно лечебните методи и подходът на лекуващия лекар по отношение на полипите на синусната лигавица. В най-общия случай полипът на синусната лигавица не изисква лечение - тъй като образуванието се намира дълбоко в една кухина с плътни костни стени, неговото премахване при причинило значителна хирургична травма на пациента. Освен това с течение на времето полипите имат свойството да регресират спонтанно и след време дори на мястото на един полип със значителни размери се открива здрава лигавица с нормална дебелина. Дори и да изпълни цялата синусна кухина, полипът отново няма да изисква лечение; единствено при запушване на изходния отвор на синуса в посока средния носов ход се налага премахването на формацията. Това се извършва технически лесно с помощта на ендоскопия на синуса - първоначално се извършва оглед, а впоследствие с помощта на електрокаутер основата на полипа се прерязва и операцията приключва. Мястото на среза епителизира спонтанно. При необходимост от повдигане на пода на максиларния синус (синус лифтинг) наличието на полипи където и да било върху синусната лигавица не представлява проблем - единствено при опасност от запушване на изходния отвор на синусната кухина могат да възникнат усложнения и това изисква първончално да се извърши ендоскопия на синусите. Това обаче се налага изключително рядко, тъй като отворът на синуса е доста далеч от оперативното поле при синуслифт и трудно може да бъде запушен от полипа. Наличието на полип върху лигавицата е донякъде техническо улеснение при нейното отпрепариране - формацията само увеличава здравината на мембраната и перфорации се получават изключително рядко. След отделянето на полипа от синусната стена неговото кръвоснабдяване се влошава и с времето той атрофира и фиброзира - което осигурява една допълнителна изолация на зоната на костна пластика. Обикновено срокът на атрофията или фиброзирането е от порядъка на две или три седмици - поне според клиничния опит на нашия екип. На мястото на съществуващия полип остава нежен звездовиден цикатрикс, който е възможно да се открие след време случайно при ендоскопия.

Човешкият папилома вирус или HVP (human papilomavirus) е вирусна инфекция, която се предава основно при кожен допир. Също така това е най-честата инфекция, която се предава по полов път и засяга и мъже, и жени. В по-редки случаи вирусът може да се предаде от майка към дете по време на родовата дейност. При по-голямата част от сексуално активните мъже и жени се случва в даден момент от живота си да имат среща с вируса - което не се дължи задължително на голям брой сексуални партньори или на безразборни сексуални връзки.

Описани са над сто различни щамa на човешкия папиломавирус. Около 40 от тях се предават по сексуален път и могат да засегнат гениталиите, устната кухина или гърлото. Някои от щамовете на вируса могат да доведат до развитието на брадавици по гениталиите (остри кондиломи), а други могат да предизвикат някои видове злокачествени тумори. Има мерки, които могат да се вземат за предпазване от вируса - ваксини, както и употребата на различни контрацептиви. По време на вирусната репликация се извършва копиране на вирусната нуклеинова киселина с помощта на метаболитните механизми на здравата човешка клетка. Графично схемата на вирусната репликация изглежда по следния начин:

По време на тази вирусна репликация е възможно да се получи трансформация на клетката от нормална в неопластична - което и в същността на процеса канцерогенеза или развитието на различните типове тумори. Геномът на вируса се инкорпорира в генома на човешката клетка, при което настъпва този тип трансформация - поради което и човешкият папиломавирус е причина за развитието на много типове тумори с епителен проиход - папиломи и карциноми. Именно онкогенът е ген, който е способен при определени условия да предизвика превръщане на нормални клетки в туморни. Oбикновено това са участъци с мутации по дължината на нормалните гени, които участъци са експресирани в много по-висока степен при туморните клетки. Те се съдържат и в нормалните клетки, но при неопластичните са в много по-голямо количество. Всеки жив организъм съдържа в генома си подобни участъци, но това само по себе си не води до развитието на неопластичен процес. Онкогените блокират действието на нормалните гени, които принуждават клетката да загине (апоптоза). Така клетката не умира, а започва да се размножава безконтролно и независимо от регулаторните системи на организма - което именно представлява неоплазмата. Повечето онкогени се нуждаят от външен стимул, за да се проявят. Такива стимули могат да бъдат вирусни инфекции, мутации в друг ген, канцерогенни вещества и йонизиращи лъчения.

В човешкия геном се съдържат около 30 000 различни гени. Всеки от тези гени е част от ДНК и се открива във всяка клетка от живия организъм. Когато при определени гени се наблюдава генна експресия, клетката започва да произвежда определен вид протеини с определена биологична функция. Някои от тези протеини служат за допълнителен начин за предаване на информация между отделните клетки или дори само между гени. Клетката използва своите рецептори (а между другото и много и други методи) за да приеме информационни сигнали от другите клетки. Тези рецептори са създадени според съответния им ген в собствената им клетка.

Едно от най-значимите открития по отношение на неопластичните процеси е че раковите клетки съдържат мутации в специфични гени - описаните вече онкогени, както и тумор супресорните гени. Още през 1979 година американските учени Харолд Вармус и Джордж Майкъл Бишъп откриват първият онкоген и печелят Нобелова награда за откритието си. Впоследствие са открити много други онкогени. Както вече беше изяснено, онкогените участват в стимулирането и регулирането на клетъчния растеж. Когато те мутират, могат да са причина за развитието на различни видове тумори - бенигнени и малигнени. Нормално функциониращият (без мутации) онкоген се нарича протоонкоген, а мутиралият ген, който всъщност причинява рак, се нарича същински онкоген. Нормалната функция на протоонкогена е да участва в клетъчната сигнализация. Това представлява процес при който клетката получава стимул за стартиране на митоза (деление) или апоптоза (програмирана клетъчна смърт). Протоонкогените почти винаги са част от човешкия геном.

Онкогените и тумор супресорните гени често се сравняват с автомобил. При неопластичните клетки онкогените действат като натиснат педал на газта, а нарушената изява на тумор супресорните гени често се оприличават на повредени спирачки. Резултатът е ясен - бързо се стига до катастрофа, която в клиничната практика се нарича рак. При гастро - интестиналните стромални тумори доминантният онкоген се означава като C-kit. Когато този ген се активира, се синтезира протеиновата молекула КИТ - или в по-редки случаи подобният на него протеин PDGFRα - рецептор алфа на тромбоцитния растежен фактор. Това е основният клетъчен процес, който води до развитието на този тип тумори. Други онкогени, които имат отношение към туморите на стомашно - чревния тракт, са BRAF (рядко), KRAS и HRAS - като и двата последни гена се срещат още по-рядко. Генът с-kit пренася информация с инструкции за синтеза на протеина c-kit (KИT) от живата клетка. Тази белтъчна молекула има своята специфична роля в организма – участва при формирането на кръвоносните съдове, пигментацията на кожата, фертилитета и перисталтиката на червата. Една част от молекулата се намира от външната страна на клетъчната мембрана (екстрацелуларен домейн), а друга - от вътрешната и се нарича интрацелуларен домейн. Тези два домейна са разделени от клетъчната мембрана - трансмембранен домейн на протеина. Някои от тези домейни имат точно определени функции, а други – не. В нормално функциониращата клетка, за да се експресира (произведе) c-kit, друг протеин, наречен растежен фактор на стволовите клетки се свързва към екстрацелуларната (извън клетката) част на рецептора и го активира чрез процес наречен фосфорилиране. Това е жизненоважен процес в клетката, свързан с производството на енергия, необходима за протичането на всички процеси в нея. Активирането на рецептора КИТ води до подаване на по нататъшни сигнали свързани със стимулиране на пролиферацията и оцеляване на клетката. В здравата клетка тези процеси се стартират само и единствено когато организмът има необходимост от създаването на нови клетки - по време на растеж, заздравяване на рани и т.н. В останалите случаи се формира патологично разрастване на тъканите, което може да бъде и злокачествено. Мутации в c-kit гена се откриват в около 80 % от случаите с гастроинтестинален стромален тумор. Когато този ген мутира, КИТ рецепторът не действа правилно. Мутацията в c-kit води до промени във формата и функцията му. Тя е причина рецепторът КИТ да бъде непрекъснато активиран - което означава че дори без растежния фактор на стволовите клетки да подава сигнали за деление. КИТ рецепторите непрекъснато стимулират клетките на ГИСТ да се делят и да не загиват. По този начин всички естествени процеси на клетката са нарушени – тя не загива както нормалните клетки и се възпроизвежда без организмът да има нужда от това. Именно това е биологичната същност на неопластичният процес - този растеж е възможно да продължи до пълното изчерпване на ресурсите на организма, след което настъпва летален изход.

Тумор супресорните гени участват в потискането на клетъчния растеж. Голям брой мутации подтискат или дезактивират тези гени, което също води до развитието на тумори. Възможно е различни вирусни нуклеинови киселини по време на процеса на репликация да се вградят в тумор супресорния ген и по този начин да го подтиснат - което също води до развитието на неопластичен процес.

Графична схема на синтеза на протеинови молекули - информацията за които е закодирана в ДНК. На първия етап е възможно да се осъществи промяна в генетичния код, тъй като по описания вече механизъм ДНК от вируса се вгражда в човешката ДНК. Това може да причини мутации, които в огромен процент от случаите нямат никаква фенотипна проява; освен това организмът разполага с ензими, които непрекъснато възстановяват повредените участъци от ДНК и именно поради тази причина човечеството все още не е унищожено от огромен брой заболявания. Това е класическият механизъм на предаване на информацията в живите организми; съществуват и други начини, които са открити значително по-късно и по които също може да се стигне до туморна дегенерация - обратните транскриптази например пренасят информация от преотеиновите молекули към ДНК.

Процес на вирусната репликация - вирусът прониква в дадена клетка и започва да се размножава там. При това вирусът използва клетъчните органели за синтез на своите белтъци, тъй като не разполага със собствени такива - класически паразитизъм. В много случаи това води до разпад и унищожение на самата клетка, в други - само до излизане на вирусни частици извън мембраната (своеобразна вирусна секреция). В трети случаи има изключително дълъг латентен период - от порядъка на месеци и години. Вирусната нуклеинова киселина се вгражда в клетъчния геном и остава там в неактивно състояние.

Друга схема на процеса на вирусната репликация. В този случай не настъпва клетъчна смърт или това поне не се случва веднага - клетката известно време функционира и секретира вирусни частици. Това обаче води до повишена консумация на хранителни вещества и в крайна сметка - до изтощаване на организма. Поради това много вирусни заболявания протичат с отпадналост и адинамия - тялото няма сила за изпълнение на ежедневната си активност.

На пръв поглед вирусните инфекции нямат особена връзка с канцерогенезата, но... това е само на пръв поглед. На горната схема е показано подреждането на базите на ДНК в нормалния геном на човека. Начинът на тяхното подреждане осигурява съхраняването и предаването на генетичната информация. Проблемът е че по време на размножителния цикъл на вирусите тяхната собствена нуклеинова киселина се вгражда в ДНК на човешката клетка - което може да доведе до неочаквана промяна на закодирната информация. По този начин един нормален ген може да се превърне в онкоген - да започне да провокира неконтролируем растеж, което именно представлява неопластичната трансформация. Комбинацията на различните символи може да придобие неочаквано значение. Към настоящия момент на развитие на медицината има сигурни доказателства за онкогенното действие на човешкия папиломен вирус и на вируса на Епщайн - Бар.

Схема на връзката между казармения хумор и генетиката - на пръв поглед тя е нещо абсурдно, но се окава че същестува реално и дори се използва в процеса на обучение в програмите на различните университети. При грешки в информационния код се получават конфузни ситуации; и докато в едно свързочно поделение грешното разкодиране на последователността от точки, тирета и интервали може да доведе до това да получиш един зад врата, в областта на генетиката това може да има опасни последици за целия организъм - развитие на малигнена неоплазма. В интерес на истината, промяната в информационния код при комуникацията между армейските подразделения на една държава също може да има ужасяващи последици; или обратно, понякога може да доведе до спасението на хиляди човешки животи. Така например при отстъплението на турските войски от Пазарджик по време на Руско - Турската осовбодителна война през зимата на 1878 година един арменец - телеграфист променя мястото на една запетайка и така спасява града от опожаряване. Турското командване от Истанбул подава телеграма с текст "Да се запази не, да се изгори!" Арменецът обаче бързо си дава сметка за последиците от тази заповед и променя текста на "Да се запази, не да се изгори!" - при което гарнизонът на турската армия в Пазарджик се изтегля без нито една проява на насилие към местното население.

Според повечето научни публикации голяма част от инфекциите с човешки папилома вирус се появяват и отшумяват без симптоми. Въпреки това в някои случаи вирусът може да остане в организма на заразения - след отзвучаването на клиничните симптоми, а в много случаи те дори не се проявяват никога до края на живота на пациента. Това превръща човека в здрав вирусоносител, който може да зарази сексуалните си партньори без тяхното знание. В други случаи симптомите на HPV не се появяват на момента, а се развиват след доста време - дори няколко години след заразяването. Когато вирусът не се премахне напълно от организма, той може да причини сериозни здравословни проблеми. Някои щамове на вируса могат да доведат до разрастването на брадавици и/или атипични новообразувания в областта на гърлото, докато други могат да причинят рак на шийката на матката, гениталиите, главата, шията и фаринкса и други области. Важно е да се отбележи че щамовете на човешкия папилома вирус, които причиняват брадавици, не са същите като тези които причиняват малигнени неопластични процеси.

Най-честите видни симптоми на инфекцията с човешки папиломен вирус са брадавиците - особено такива, локализирани в областта на гениталиите. Наричат се генитални брадавици или кондиломи - те приличат на широките кондиломи при втория стадий на сифилиса, но имат коренно различна генеза. Тези образувания могат да приличат на бучка, натъртване, подутина, уплътнение или струпване на малки подутинки. Подобен вид брадавици често засягат вулвата или шийката на матката при жените и скротума и пениса при мъжете. Тези образувания могат да се появят и около ануса и слабините. Брадавиците могат да варират по размер и външен вид, като може да бъдат големи, малки, плоски, с форма на карфиол, бели или с цвета на кожата. Много по-често са единични и това служи за диференциалнодиагностичен белег с широките кондиломи при сифилиса, които винаги са множествени.

Други брадавици, асоциирани с HPV, са обикновените брадавици, плантарни брадавици (кокоши тръни) и плоските брадавици. Обикновените брадавици са груби на допир подутини, които най-често се срещат по ръцете, пръстите и лактите. Плантарните брадавици са твърди, приличат на зърна и се локализират по пръстите на ръцете, на краката и по петите. Те са мънички и светли на цвят. Плоските брадавици най-често засягат деца, тийнеджъри и юноши. Те приличат на платовидни, леко издигнати охлузвания. Те са по-тъмни от кожата и най-често се появяват на лицето, шията и на места на интензивно разчесване.

Някои щамове HPV могат силно да увеличат риска от развитието на злокачествени неопластични процеси - карцином на шийката на матката, влагалището, пениса, ануса, орофаринкса, езика и тонзилите. Възникването и развитието на такова заболяване може да отнеме години или дори десетилетия. Един от най-негативните аспекти на тези видове неоплазми са че много често те започват да се проявяват и забелязват при по-напреднал етап - когато процесът вече е авансирал. Скринингът и профилактичните прегледи увеличават шансовете за безпроблемно възстановяване - при ранното откриване на процеса лечението е доста по-лесно и с много по-добра прогноза.

Съществуват рискови фактори, които могат да увеличат вероятността от зарязяване с човешки папиломен вирус. Такива са:

HPV може да зарази всеки, който води сексуален живот. В редки случаи човешкия папилома вирус може да бъде предаден от майка на бебе по време на раждането. Това може да причини инфекция на устната кухина или дихателната система.

При наличието на брадавици диагнозата се поставя лесно само на базата на клиничен преглед. В някои случаи тя може да се наложи да се потвърди с помощта на допълнителни тестове. При жените има тестовете, които могат да установят наличието на човешки папилома вирус или клетъчни изменения на матката, свързани с вируса. Такива тестове са цитонамазката и ДНК тестът. При цитонамазката се събират клетки от повърхността на шийката или влагалището. При нормални условия има известна загуба на клетки по механизма на дексвамацията (излющване на епитела), така че при цитонамазката се събират такива клетки и изследването е на практика неинвазивно. Този тест показва всякакви клетъчни аномалии, които биха довели до развитието на малигнени процеси. ДНК тестът за HPV показва дали има налични щамове, които представляват висок риск за развитието на злокачествени неоплазии. Този тест се препоръчва за жени около и над 30 годишна възраст като съпътстващ цитонамазката. Съществуват ДНК тестове, които могат да се използват от жени след 25-годишна възраст без цитонамазка. В някои случаи, може да се наложи биопсия на някое място, което изглежда сякаш има изменения. На този етап няма тестове, чрез които мъжете да могат да се изследват за човешки папилома вирус. Диагнозата се извършва на базата на преглед. В някои ситуации, ако мъж или жена практикуват пасивен анален секс, то може да попитат доктора за възможността за изследване чрез анална цитонамазка.

Различните видове HPV причиняват заболявания с различни симптоми. Към настоящия момент не съществува лечение на вирусната инфекция - разчита се единствено на имунната система, която да реагира срещу вирусните частици и постепенно да ги елиминира напълно от човешкия организъм. Съществува обаче лечение на симптомите, които възникват при заразяване на човека с папиломен вирус. Салициловата киселина се използва за лечение на някои видове брадавици. Много често брадавиците отзвучават спонтанно, но може да се добавят и лекарствени средства топично, които да ускорят премахването им. Такива средства за локална апликация са:

В някои случаи може да се наложи и оперативна намеса, която може да бъде:

Изключително важно е да се извърши консултация с лекар преди предприемането на които и да е от тези методи на лечение на симптомите поради спецификата на всеки един клиничен случай. Брадавиците и клетъчните изменения може да бъдят премахнати, но вирусът е възможно да остане в тялото и да се предава на други индивиди. Принципно е възможно той да се премахне дефинитивно от организма, но това изисква упоритост и постоянство, което не всеки човек притежава.

Съществуват профилактични мерки, които могат да се вземат, за да се намали рискът от заразяване с човешки папилома вирус. Такива са:

Препоръчително е малките момичета да се ваксинират против папиломен вирус на възраст между 11 и 12 години за намаляне на риска от карцином на шийката на матката. Тази ваксина се дава на две дози с интервал 6 или 12 месеца между всяка една от тях. Има ваксини, който мъжете могат да си направят до 21-годишна възраст, 26-годишна възраст за жените, които не са получили ваксината по-рано. Препоръчително е хомосексуалните и бисексуалните мъже да се ваксинират до 26-годишна възраст. От 2018 насам съществува и ваксина, която може да се употребява от хората между 26 и 45-годишна възраст, които не са се ваксинирали досега. Тази ваксина се нарица Гардазил 9 - активна е и срещу карцинома на маточната шийка, описан по-долу.

Човешкия папиломен вирус е най-често срещаната вирусна инфекция, която се предава по полов път. Вирусът може да се предаде обаче и при допир на кожа в кожа на двама човека - което може да послужи като извинение при появата на клинични белези за инфекция и съответнтие съмнения за изневяра от страна на партньора. Макар и рядко, е възможно да се получи инфекция и при посещения на басейни, обществени тоалетни и СПА-центрове. Все пак, особено след пандемията от коронавирус, мерките за дезинфекция и стерилизация по тези обществени места станаха изключително ефективни и вероятността от заразяване с папиломен вирус е наистина минимална - така че ако вашият сексуален партньор има генетиални брадавици, най-вероятно са замесени и трети лица! Голяма част от инфекциите с щамовете на този вирус отшумяват сами и не водят до появата на клинични симптоми. Някои вирусни типове пък са изключително опасни - могат до доведат до развитието на карциноми на половите органи или около гърлото и устната кухина. Много често симптомите на HPV могат да останат скирити или да не се проявят, но въпреки това вирусът да продължи да се предава от човек на човек. Това представлява така нареченото пасивно вирусоносителство и е основен епидемиологичен риск при всички вирусни инфекции - от СПИН през грип до коронавирус.

Карциномът на шийката на матката представлява тежко неопластично заболяване, което засяга голям брой жени, някои от тях и доста млади. Това е един от малигнените неопластични процеси с доказан причинител - отново човешкият папиломен вирус (HPV). Както вече беше споменато, този вирус има много типове (отделни разновидности), поради което създадените ваксини срещу HPV са изключително ефективни в елиминирането на заболяването. Дискутира се и потенциален ефект на тези ваксини срещу малигнени процеси с други локализации, причинени от същите вируси - на устата, езика, фаринкса, гръкляна и ануса. Единственият проблем е че ваксините трябва да се приложат преди заразяването с вируса - в периода на ранния пубертет. Дори и да след първоначалния контакт с вируса обаче ваксинацията има смисъл. Заразяването обикновено се случва с конкретен вирусен тип, а ваксината пази срещу другите, с което не пациентът не е заразен. Съществуват епидемиологични данни за протективен ефект на засиления имунитет (дори дълго време след първоначалната инфекция) по отношение на риска от развитие на карцином на маточната шийка. Момчетата от една страна са разпространители на вируса, но също могат също да пострадат от него - при мъжкия пол се развива карцином на главичката на пениса, който обаче е стотици пъти по-рядък от карцинома на маточната шийка. В това отношение мъжкият пол е доста по-защитен от женския, за ужас на всички феминистки. Наличната в момента в България ваксина е Gardasil 9, която съдържа 9-те най-опасни типове от вируса. Тя, както и предишните двувалентни и четиривалентни ваксини, създава и много ефективен кръстосан имунитет и срещу невключените вирусни видове. Всеки, ваксиниран с предишните дву- и четиривалентни ваксини, може да е напълно спокоен - те също осигуряват отлична защита по кръстосан механизъм срещу опасните вирусни типове. Разликата в ефективността спрямо 9-валентната реално е минимална. За ужас на антиваксърите, рисковете при ваксиниране също са минимални - наблюдават се основно алергични реакции.