Думата език на български има две значения. Освен анатомичния орган тя обозначава и говора (членоразделната реч). В различните езици има различни думи за двете понятия - най-общо при славянските езици се използва една и съща дума за анатомичния орган и за средството за ежедневна комуникация. На английски обаче думите са различни - съответно tongue и language; същото е положението и в немския език - Zange и Sprache, като последната дума се използва повече в значението си на реч. Интересното е че на латински думата lingua има същите две значения като на български език.
Езикът е мускулест орган, разположен в устната кухина. Взема активно участие в механичната обработка на храната, като я премества от една зъбна група към друга. Заедно с бузите задържа храната между горната и долната редица зъби, а с гърба си я стрива върху твърдото небце. Поради това тотално обеззъбени пациенти успяват да стриват донякъде храната и да имат пълноценен живот в продължение на години. При хищниците езикът има доста по-голямо участие в стриването на храната - притиска хапката към небцето, което е силно кератинизирано и така хапката се раздробява допълнително. Освен това при много животни езикът позволява поемане на течности от ниво под нивото на главата - например при котки пиенето на вода се извършва основно с език, който загребва водни капки и ги пренася към устата. Езикът участва в акта на гълтането; при затворена уста действа като помпа и създава отрицателно налягане в нея, с което подпомага бозаенето. В лигавицата на езика е разположен органът на вкуса във вид на вкусови луковици. Поради голямата си подвижност езикът участва и в членоразделния говор. Прикрепен е към дъното на устната кухина и лежи върху него като изпълва кухината и между гърба му и твърдото небце остава тясно пространство.
Външно анатомично устройство на езика. Зад корена на езика се разполага надгръклянникът - епиглотис, който затваря входа на дихателната система при гълтане. Под него се вижда гласовата цепка, през която преминава интубационната тръба при необходимост от обща анестезия.
При езика се различават две части: корен (radix linguae), който заема задната 1/3, и тяло (corpus linguae) - заемащо предните 2/3 от обема на органа. Тялото завършва с връх (apex linguae). Езикът е приплеснат вертикално, така че има горна повърхност, наречена гръб (dorsum linguae), както и долна повърхност - facies inferior. Гърбът на езика е обърнат към небцето и опира до него. На границата между задната и средната 1/3 се намира бразда - sulcus terminalis, която има V-образна форма с връх, насочен назад. Тя е граница между тялото и корена на езика. На върха на браздата има плитка ямка (сляп отвор - foramen caecum), която представлява мястото на ембрионалния зачатък на щитовидната жлеза. По-късно този зачатък се спуска надолу по предната повърхност на шията, но остава първоначално свързан с устната кухина с канал - ductus thyroglossus. След време каналът облитерира и фиброзира, но е възможно от него да останат някои части - така се образуват предните шийни кисти. От слепия отвор по цялата дължина на езика към върха му върви слабо набелязан улей (sulcus medianus). Той се проявява в резултат на срастването на двете странични части на езика по време на ембрионалното му развитие.
От sulcus terminalis гърбът на езика се разделя на две части: предна, обърната към устната кухина (pars presulcalis oralis) и задна (pars postsulcalis или pharyngea).
Лигавицата на езика (tunica mucosa linguae) е с бледорозов цвят и има различен изглед и строеж в различните части на езика. Тя е изградена от lamina epithelialis и lamina propria. Липсва tella submucosa, поради което лигавицата е срастнала плътно с подлежащата апоневроза и подлежащата междумускулна съединителна тъкан. Епителът на лигавицата е многослоен плосък невроговяващ, какъвто е и в останалите отдели на устната кухина. Собствената пластинка образува високи папили с многобройни капилярни сплетения, придаващи розовия цвят на езика.
Папилите на езика са образувания на лигавицата. Те се разполагат по предната част на гърба на езика, при което придават кадифения ѝ вид. Папилите представляват инвагинации на лигавицата с различна форма. Сърцевината им е образувана от повлекло от съединителна тъкан на lamina propria, покрито с многослоен плосък епител. Различават се няколко вида папили:
Нишковидни папили - papillae filiformes. Те са най-малки, но и най-многобройни. Имат фини заострени вроговени връхчета, които са обърнати назад. Това дава възможност за задържане на храната. При хищниците са развити много добре. При увеличено отлюспване на роговите връхчета на папилите на езика се получава белезникаво облагане. В lamina propria има много нервни влакна и механорецептори, което обяснява високата стереогностична способност на езика. Информацията, получена за размера на докоснатия обект, се увеличава 1.6 пъти. Тези папили нямат вкусови луковици.
Конични папили (papillae conicae) - това са видоизменени по-дълги и по-големи нишковидни папили. Нямат вкусови луковици
Гъбовидни папили (papillae fungiformes) - те са по-ниски, по-широки и по-малко на брой от нишковидните. Епителът им е невроговяващ, под него прозират кръвоносни съдове, поради което тези папили изглеждат като червени точки. Разположени са в по-предната част на езика. Епителът им съдържа вкусови лигавици. В собствената пластинка има нервни влакна и терморецептори.
Листовидните папили (papillae foliatae) са гънки на лигавицата, разположени успоредно по двата ръба на езика. В епитела им има вкусови луковици. По-добре са развити при децата и при някои гризачи.
Жлебовидните папили (papillae vallatae) са с най-голям размер. Те са от 7 до 12 на брой и са разположени пред и успоредно на терминалната бразда. Всяка папила представлява малка пъпка, обкръжена от дълбок и тесен улей. В епитела на стените на улея има много вкусови луковици - от 80 до 100. В улея се отварят малките слюнчени жлези на Ебнер, чиито серозен секрет разтваря хранителните вещества, които проникват във вкусовите луковици.
Лигавицата зад sulcus terminalis върху корена на езика не образува папили, но има вкусовеи луковици в епителната си пластинка. Изглежда гладка, но с множество окръглени изпъквания. Това се дължи на струпване н лимфоидна тъкан в собствената пластинка на лигавицата във вид на фоликули и се нарича езикова сливица (tonsilla lingualis). От корена на езика лигавицата се прехвърля към надгръклянника, като се образуват три гънки - една средна (plica glossoepiglotica mediana) и две странични - plicae glossoepigloticae laterales. Тези гънки ограничават две ямки - vallecullae epigloticae. В тях може да се задържат хранителни остатъци, които да се разложат и да предизвикат възпаление на лигавицата. Това води до получаване на лош дъх от устата - foetor ex ore.
По долната повърхност на езика лигавицата не образува папили, няма вкусови луковици и е гладка. Тук се образува вляво и вдясно по една ресничеста гънка (plica fimbriata), която е по-добре представена при децата. В срединната равнина се образува лигавична гънка, наречена юздичка - frenulum linguae, която свръзва долната повърхност на езика с пода на устната кухина. Когато юздичката е къса, тя ограничава подвижността на езика, което ограничава говорната функция - получава се неясен говор. В основата на френулума от двете страни се разполага по една пъпка - caruncula sublingualis. В нея се отварят каналите на подчелюстната жлеза и големият изходен канал на подезичната жлеза. Встрани от юздичката, в ъгъла между долната повърхност на езика и устния под изпъква по една лигавична гънка - plica sublingualis. Тя се причинява от едноименната слюнчена жлеза.
Жлезите на езика са от групата на малките слюнчени жлези и се разполагат в lamina propria на лигавицата. Те са три групи - в областта на върха на езика със смесена секреция, в papillae valatae - серозните жлези на Ebner и в областта на корена на езика, където се откриват жлези със слузна секреция.
Мускулите на езика са напречнонабраздени. Разделят се на две групи - собствени (вътрешни), които се разполагат в пределите на езика и скелетни (външни), които започват от кости на черепа и се вплитат в собствените мускули. Скелетните мускули променят положението на езика в пространството така че той да достигне всяка точка от устната кухина. Собствените мускули пък променят формата на езика. Те се разполагат в трите равнини на пространството и образуват триизмерна решетка. Влакната им се пресичат почти под прав ъгъл и достигат лигавицата, където сухожилията им се разперват ветрилообразно, преплитат се и образуват мрежа, която обхваща целия език. Тя функционира като общо сухожилие (aponeurosis linguae), свързана е здраво с лигавицата и играе ролята на скелет за функциониране на мускулите. Сухожилията на мускулните влакна, разположени транзверзално, образуват в срединната равнина преградка (septum linguae), която разделя езика на две половини.
Схема на различните скелетни мускули на езика. Органът е изграден почти само от мускулна тъкан, устройството му е доста усложнено поради разнообразните функции. Скелетните мускули на езика са три броя:
M. genioglossus - започва от spina mentalis и се вплита в езиковата мускулатура. Издърпва езика напред. Тонусът на мускула не позволява езикът да падне назад и да запуши входа на гръкляна при хоризонтално положение на главата (при легнало положение на тялото). Този мускул е свързан и с говорната функция на езика, затова според степента на изразеност на spina mentalis може да се съди за развитието на членоразделната реч при изкопаемите предци на човека.
M. styloglossus - започва от стилоидния израстък на темпоралната кост, насочва се надолу и назад и се вплита в езиковата мускулатура. Придърпва езика нагоре и назад
M. hyoglossus - започва от големите рога и тялото на подезичната кост, насочва се нагоре и напред и се вплита в страничната част на езика. Изтегля езика надолу и назад.
Схема на вътрешните мускули на езика. Те са четири на брой:
Горен надлъжен мускул (m. longitudinalis superior). Разполага се непосредствено под лигавицата на горната повърхност на езика. Започва от корена на езика, от епиглотиса и от малките рога на езика. Насочва се напред и завършва във върха на езика. Скъсява езика и при едностранно съкращение отвежда езика встрани.
Долен надлъжен мускул (m. longitudinalis inferior). Той започва от корена на езика и малките рога на подезичната кост, върви напред по долната повърхност на езика между m. genioglossus и hyoglossus и завършва при върха на езика. Скъсява езика и при едностранно съкращение отвежда езика встрани.
Напречният мускул на езика (m. transverus linguae) започва от преградката на езика, насочва се хоризонтално и завършва в областта на страничните ръбове. Намалява напречния размер на езика и го прави по-дебел и по-тесен.
Вертикалният мускул на езика (m. verticalis linguae) започва от гърба на езика и завършва в неговата долна повърхност. Разполага се по страничните части на езика. Функцията му е свързана с намаляване на вертикалния размер и сплескване на езика.
Кръвоснабдяването на езика се осъществява от лингвалната артерия (a. lingualis), която е клон на външната каротидна артерия. В областта на езика тя образува две съдови мрежи - едната е разположена по хода на мускулните снопчета и е ориентирана по дължината им, а другата е в собствената пластинка на лигавицата. Венозната кръв се оттича по хода на лингвалната вена към вътрешната югуларна артерия. Лимфният отток от корена на езика се осъществява към ретрофарингеалните лимфни възли, от тялото - към подчелюстните, а от върха - към субменталните лимфни възли.
Инервацията на езика е доста богата, тъй като той е чувствителен и добре подвижен орган. Моторната инервация се осигурява от хипоглосовия нерв. Сетивната инервация на предните 2/3 на езика (от sulcus terminalis напред) се осигурява от лингвалния нерв. Той е клон на троичния нерв за повърхностна сетивност (болка, натиск, допир и температура). Към него се присъединяват парасимпатикови и вкусови сетивни влакна от chorda tympani, която е клон на лицевия нерв. В задната 1/3 повърхностната сетивна инервация се осигурява от глософарингеалния и блуждаещия нерв. Инервацията на жлезите на езика се осъществява от парасимпатикусовите влакна на лицевия, глософарингеалния и блуждаещия нерв. Симпатикусовите влакна достигат езика от горния шиен възел на симпатикусовия ствол, като се разполагат по хода на външната лицева артерия.
Патологичните процеси в областта на езика са доста разнообразни. В миналото се е смятало дори че езикът е огледало на състоянието на целия човешки организъм и по състоянието му е възможно да се постави диагноза на всяко едно заболяване. Въпреки че това схващане е донякъде преувеличено според съвременната медицина, в него има и доста смисъл. Една част от патологичните процеси в областта на езика възникват първично там, а други са белег на системен процес, засягащ целия организъм.
Eзикът може да бъде засегнат от три различни групи заболявания на - болести, засягащи предимно оралната мукоза, системни заболявания на организма и от специфични само за езика заболявания. Освен това съществува голяма група вродени и генетични заболявания на езика, които са:
Macroglossia - увеличен размер на езика. Макроглосията е вродена или придобита и много често не се приема за заболяване, а единствено за симптом на други патологични процеси. Вродената се дължи на идиопатична мускулна хипертрофия (съпровожда се често от психични разстройства), наличен вроден доброкачествен тумор (много често хемангиом) или различни видове кисти. Придобитата макроглосия може да бъде в резултат на компенсаторна хипертрофия на езика при екстрахирани долночелюстни молари - пациентът се опитва да стрива храната с език поради липсата на зъби и мускулатурата бързо хипетрофира по чисто функционален механизъм. Придобита макроглосия има при някои системни заболявания - акромегалия, кретенизъм, амилоидоза. Езикът е с мека консистенция и с уголемен размер; много често при наличие на долни молари се откриват отпечатъци на зъбите върху езика. При задържане на храна има лош дъх от устата (foetor ex ore), но общо взето пациентът няма други оплаквания. Лечение в повечето случаи не се провежда; единствено при най-тежките случаи се прилага редукционна пластика с ексцизия на триъгълен участък от върха на езика. Препоръчва се измиване на езика с четка и паста - така се премахва задържаната храна и се елиминира възможността от вторична инфекция
Синдромът на Мелкерсон - Розентал (Melkerson – Rosental) е рядко неврологично разстройство, което се характеризира с епизодично повтарящи се лицева парализа, оточност на лицето и устните и характерно изменение на езика. Той се покрива с дълбоки набраздявания (набразден език или lingua plicata). Обикновено засегната е горната устна – там се развива грануломатозен хеилит. Симптоматиката започва от детството или ранното юношество, като оточността може да се задържи във времето и да се повиши. Впоследствие отоците могат да се запазят трайно. Устните могат да останат твърди, напукани и набраздени с червено-кафяв оттенък. Причината за синдрома на Малкерсон-Розентал е неизяснена, но най-вероятно развитието му е причнинено от генетична аномалия. Известно е, че е изключително чест при определена етническа група в Боливия. Може също така да бъде симптоматичен за болест на Крон или саркоидоза. В света има описани около 400 случая
Glossitis rhombica mediana представлява аномалия в развитието на езика – персистиращ tuberculum impar, което в днешно време се оспорва. Като възможна причина се дискутира инфекция с Candida albicans в съчетание с други фактори - тютюнопушене, промени в локалното рН и други. Клинично се открива огнище с ромбовидна форма, разположено в средната част на езика, непосредствено пред papillae circumvallatе. Огнището е гладко, папилите са изгладени, но ерозии липсват. С течение на времето полето може да стане зърнесто, лобулирано, индурирано, но формата му не се променя. Липсват субективни оплаквания от страна на пациента. Лечението се определя от етиологичния фактор. При наличие на силно парене под лезията се инжектира Triamcinolone или Celestone chronodose. При доказана инфекция от Candida се аплицират антимикотични средства локално. Прогнозата е добра, едиснтвено при пациенти, неподдаващи се на лечение с антимикотици е възможна малигнизация
Tonsillae linguae heterotopicae представлява вродена хипертрофия на tonsillae linguae, които са част от пръстена на Waldayer. Клинично се откриват малки полусферични възелчета с диаметър няколко милиметра. Цветът им е розов, а повърхността - неравна и церебриформена. Разположението им е двустранно в основата на страничните ръбове на езика. Рядко дават симптоми, при инфектиране стават болезнени - angina tonsillae linguae heterotopicae. Лечение не се провежда. При вторична инфекция се назначават антибиотици - топикално и перорално, рядко венозно
Ankyloglossia представлява вродено състояние с честота около 1 на 1000 новородени. Характеризира се с къс езичен френулум и с неправилна позиция на този френулум. Езикът е обложен, покрит е с пласт от муцин, десквамирани епителни клетки и хранителни остатъци. При здрави лица поради подвижността на езика и обливането със слюнка, този пласт се почиства. При нарушаване на този баланс обложеността на езика нараства - по големина и дебелина. Подвижността на езика е ограничена, а в най-тежките случаи се срещат болезнени лезии поради разкъсване и отлепване на гингивата лингвално на долните форнтални зъби. Цветът на обложения език зависи основно от начина на хранене. За разхлабване и отлепване на обложената материя се използват води за уста, в чийто състав влизат кислородна вода или аскорбинова киселина. Все пак най-сигурното лечение представлява ексцизията на късия френулум на езика - със скалпел с последващ шев или с диоден лазер. Още по-добър ефект има ербиевият лазер
Придобитите заболявания на езика са другата голяма и разнородна група, като отчасти някои от тях могат да бъдат и вродени или дължащи се на генетични фактори. Това още повече затруднява изработката на единна класификация. Към придобитите заболявания на езика се отнасят:
Glossitis superficialis се причинява от различни видове дразнители - механични, химични и термични. Възможна е контактна алергия спрямо храни, медикаменти и различни дентални материали. Пациентът усеща парене и болка, особено при прием на пикантни храни и при допир. Лигавица на езика е зачервена, а върхът и ръбовете му са депапилирани, оточни с остатъци от зъбни повърхности (impressiones dentorum). Понякога има хиперкератоза на филиформените папили и трудно отделящ се сиво-бял или кафяв налеп. Лечението е чисто етиологично - премахване на дразнителите и гаргара със запарка от лайка с цел омекотяване на езика
Glossitis exfoliativa marginata (Lingua geographica или географски език) има неизвестна етиология. Предразполагащи фактори са емоционалният стрес, хранителният дефицит и някои вродени състояния - ектодермалите дисплазии. Клинично патологичният процес е ограничен върху гърба и латералните граници на предните 2/3 на езика. Засегнати са само филиформените, но не и фунгиформените папили. Срещат се единични или множествени розово - червени оголени петна. В засегнатите области са десквамирани филиформените папили. Няколко дни след началото на развитието центърът на петното се покрива с нормален епителпетното продължава да се увеличава по перифериятапетното се слива с други петна и образува фигури (географска карта)
Повишен корозионен потенциал (патогалванизъм) - представлява лихеноидна реакция под формата на фокално поле върху повърхността на езика. Получава се в резултат на електрическо дразнене поради наличието на протетични възстановявания от два метала, които са далеч в реда на електрогалванична активност - например амалгама и злато. След подмяната на амалгамената обтурация с композитна се наблюдава обратно развитие на лезията след две или три седмици. Субективната симптоматика липсва или е слабо изразена - от пикантните храни предизвикват неприятни усещания. При липса на лечение измененията имат хронично - рецидивиращ характер и с течение на времето затихват. Диагнозата се поставя въз основата на типичната клинична картина. Диференциална диагноза се прави с Glossitis candydomycetica и Lichen planus. Лечение обикновено не се провежда, тъй като със санирането на устната кухина изчезват и оплакванията на пациента. Възможно е да се назначи витамин В-комплекс и С за 10 дни, след това - витамин А по 15 000 Е дневно за още 10 дни
Glossitis anaemica (глосит на Hunter – Moller) е ранен симптом при анемия - желязодефицитна или пернициозна. Клинично се откриват изменения по гърба на езика. Първоначално езикът е блед със сплеснати филиформени папили - налице е епителна атрофия. Атрофията на папилите постепенно напредва и се получава се депапилирана, гладка, суха, полирана повърхност (плешив език)Други клинични симптоми в устата са ангуларният хейлит, афтозните изменения, еритемата и ерозиите на лигавицата. Клиничните симптоми в устната кухина се появяват преди измененията в периферната кръв, поради което може да се смятат за ранен диагностичен белег при анемиите. В миналото, преди въвеждането на съвременна лабораторна техника и апаратура лекарите са били принудени да поставят диагнози само въз основата на клинични белези, поради което и някои медицински специалисти са натрупали огромна теоритична база от знания. Всички изменения в областта на езика при анемии са в резултат на нарушената трофика на тъканите; липсата на достатъчно левкоцити води и до развитието на възпаления, тъй като устната кухина е богата на микроорганизми и те бързо инвазират епитела. Други оплаквания на пациента са бледост на кожата, ускорено дишане, умора, замайване, ускорен пулс, загуба на тегло и нервни смущения - вдървеност, изтръпване на крайниците, затруднения в ходенето. Диагноза се поставя след морфологично изследване на периферната кръв. Лечението е насочено към основното заболяване - търси се причината за анемията. Локално се извършва туширане с 10 % анестезин в глицерин с цел намаляване на усещането за болка
Lingua villosa представлява абнормно удължаване на papillae filiformes, при което гърбът на езика придобива буквално космат вид. Заболяването се среща по-често при мъже на възраст над 30 години. Етиологията се свързва с увеличено отлагане на кератин или забавено излющване на вроговения пласт, т.е. влакнестият език е от групата на хиперкератозите. Предразполагащи фактори са наличието на злокачествени новообразувания в други области на организма, инфекцията с Candida albicans, лъчетерапия, занемарена орална хигиена, промени в оралното рН, тютюнопушене, продължителна употреба на антибиотици и т.н. Цветът на косматия език може да бъде бял или черен. Определя се от комбинацията между вътрешни (хромогенни микроорганизми) и външни оцветители - от храна, тютюн и други. Филиформените папили са удължени няколко пъти над нормалното, дори до няколко милиметра. С разрастването си те се оцветяват, тъй като между тях се задържат молекулите на оцветителя. Лезията започва близо до foramen coecum на гърба на езика и се разпространява латерално и напред. Заболяването често протича безсимптомно, понякога удължените папили създават дискомфорт (поради усещането за чуждо тяло) и пречат на говора и гълтането. При lingua alba villosa удължените папили наподобяват бели косми, а при linqua nigra villosa - черни. Лечение е трудно и постигането на резултат изисква значително време. Спира се антибиотичното лечение, пациентът трябва да се откаже от тютюнопушенето. Езикът и влакната се мият периодично с четка и кератолотични разтвори. Такава е сместа от Thymol 1.0, Menthol 2.0, Glycerin 5.0, Ac. salycilici 3.0, Sp. vini ad 100.0. Приложение намира и воден разтвор на урея в концентрация 50 %. Перорално може да се взема 0.05 % разтвор на Retin A (витамин РР) 3 до 100 mg дневно или витамин В-комплекс. При наличие на кандидозна инфекция се предписват антимикотици, изплакване с хлорхексидинови разтвори, но при продължителна употреба те също оцветяват повърхността на езика. Добър ефект има химичната каутеризация с трихлороцетна киселина, криотерапията и лазерната аблация. В много случаи етиологичното лечение е достатъчно ефективно и с премахване на причинителя състоянието на езика спонтанно се възстановява
Hairy leucoplakia се наблюдава при 10 % от болните от СПИН, както и при други имунодефицитни състояния. Заболяването се предизвиква от смесена инфекция с EBV (основен патоген), HPV и Candida albicans. Вирусът на Epstein-Bar се открива в засегнатите епителни клетки. Клинично се открива епителна пролиферация и кератинизация. При преглед се наблюдават вертикални надигнати гънки с бял цвят, белезникави плаки и линеарни възвишения. Лезиите се локализират предимно по латералните ръбове на езика, но също и по дорзалната и понякога по вертикалната му повърхност. Косматата левкоплакия протича безсимптомно, но за разлика от lingua villosa патологичните изменения не се премахват чрез изтриване. Диагноза се поставя обикновено клинично. За по-точна диагноза може да се наложи имуноцитологично изследване за антигени на HPV и електронна микроскопия за доказване на интер- и интрацелуларни частици на EBV. PAS – оцветяването доказва наличието на кандидоза. Лечението е необходимо да се провежда с повишено внимание поради опасността от малигнизация. Антивирусните препарати намаляват размера на левкоплакията, но при пациенти със СПИН такъв ефект няма
Glossalgia, Glossodynia, Glossopyrosis - болки и парене в областта на езика, които биха могли да бъдат идиопатични или симптоматични (последните са по-чести). Срещат се при неврози, анемии, атеросклероза, климактериум, хипоацидитет, повишен корозионен потенциал, остри ръбчета на зъби и протези и понижена височина на захапката. Локализацията е най-често по върха или гърба на езика. Възможно е спонтанно изчезване на оплакванията и повторната им поява след време. Симптомите също така изчезват по време на сън и хранене. Болните често развиват канцерофобия. Обективно при прегледа не се установяват патологични изменения по езика. Диференциална диагноза се прави с невралгия или неврит на n. glossopharingeus. Лечението е трудно и е насочено отново към премахване на локалните фактори и дразнители. Лекува се основното заболяване от съответния специалист. Глосалгията и глосопирозисът намаляват постепенно при прием на антидепресанти или психостимуланти. Приложение намират намазването на езика с 2 % анестезин и електрофорезата с нивалин. При протрахирани случаи се извършва блокада на лингвалния нерв с местен анестетик, но тя има повече временен ефект
Смущения във вкусовата чувствителност не са заболявания, а най-често представляват симптом на локални или генерализирани патологични процеси. Най-честа причина за тях е пиогенната инфекция при заболяване на пародонта, възпаление на носа и максиларния синус или инфектирана киста от зъбен произход. В случая обаче не се касае за истинско смущение във вкусовите усещания, а за хронична поява на материал с неприятен вкус в устата - най-често гной. Други причини за вкусовите смущения са дегенеративни заболявания на езика, патогалванизъм, дегенеративни заболявания на централната нервна система или късен сифилис, хирургична травма на chorda tympani след операция на средното ухо. Последното може да бъде директно засягане на нерва по време на операцията или компресия от постоперативния оток. Появява се смущение във вкуса от страната на езика, съответстваща на инервацията от chorda tympani по хода на лингвалния нерв. Диагнозата се базира основно върху данни от анамнезата, но понякога е необходимо да се извърши и обективно изследване - физиологичен тест.
Вкусовите рецептори са локализирани предимно по върха на езика, ръбовете и дъното му. Върхът на езика възприема сладкия вкус. Коренът на езика - горчивия, страничните ръбове в предната част - соления, а в задната част - киселия вкус. Умами е последното от петте вкусови усещания. То се дължи на аминокиселините и най-вече на глутамата, който широко се използва в кулинарията. Умами вкусът е труден за описване, но при него остава траен послевкус и се стига до усилено отделяне на слюнка. На български език думата блудкаво описва може би най-точно вкуса умами, въпреки че тази дума има донякъде негативна конотация. Много от храните, които всеки човек консумира ежедневно, са богати на умами вкус. Към тях спадат домати, месо, гъби и зеленчуци. Различните вкусови зони на езика са разположени по повърхността му по следния начин:
Вкусовата чувствителност се определя към четири основни вкусови дразнителя - сладко, солено, кисело и горчиво. Обикновено чувствителността към умами не се измерва. Вкусовите вещества, които се използват за изследване, са следните:
за сладко – разтвор на рафинирана захар (захароза) в нарастващи концентрации от 0.01 % и повече
за солено – разтвор на готварска сол от 0.1 % и повече
за кисело – разтвор на солна киселина с концентрация 0.05 % и повече
за горчиво – разтвор на хинин от 0.00005 % и повече.
Изследването се извършва винаги сутрин на гладно, по едно и също време. При нахранване на пациента вкусовата чувствителност спада рязко. Езикът се разделя на 4 квадранта – всеки участък се изследва поотделно. За всеки дразнител се започва от най-малката концентрация. Приложението на дразнителя е под формата на капки - напоени късчета от филтърна хартия или памук с площ от около един квадратен сантиметър се поставят върху езика в съответните зони. След всяко приложение (капка, късче) пациентът неколкократно изплаква устата си с чиста вода. Нормалният праг на чувстнителност за сладко, кисело и солено е появата на вкус при достигане на концентрация на ратвора от 1 %. Единствено при усещането за горчиво прагът е много по-нисък - усетът се появява при концентрация на разтвора от едва 0. 0003 %, поради което и хининът се използва за изследване в много по-ниски концентрации.
Електрогустометрия представлява изследване на вкуса чрез галванични стимули. Получава се специфичен вкусов отговор на неспецифично дразнене с електричен ток. Усещанията за четирите вида вкус се възпроизвеждат в зависимост от големината на приложения ток. За целта се използва електрогустометър, който представлява електростимулационно устройство, генерира прав ток и има стоманени електроди. Активният електрод се поставя на ръба на езика, обикновено около областта на канина. Пасивният електрод е в ръката на пациента, подобно на апаратите за електроодонтодиагностика. Нормални прагови стойности са при дразнене до 70 μА - тогава пациентът започва да усеща съответния вкус. Хипогеузия има при възприемане на усещане в границите на 70 – 300 μА, а агеузия – над 300 μА.
Освен намалено усещане за вкус понякога се срещат и атипични вкусови усещания - вкусови халюцинации. Много често те са съпроводени и с мирисни халюцинации. По време на пандемията от коронавирус започнаха много често да се появяват пациенти с подобни оплаквания, тъй като инфекцията с вируса много често водеше до загуба на усещането за мирис. Възприемането на вкуса на храната има много пряка връзка и с нейната миризма, поради което дори и при запазено вкусово усещане е налице промяна - храните не са същите. Вкусовите рецептори се засягат много по-рядко при инфекция с коронавирус.
Лечението на всички нарушения във вкуса е трудно и продължително. При заболяване от коронавирус нарушенията са преходни и след преминаване на цикълът на вирусната репликация болният възстановява чувствителността си спонтанно. При главномозъчна симптоматика също е възможно спонтанно възстановяване - организмът има известни възможности за регенерация и обучава мозъчни клетки в съседство с увредения участък да предават усещането за вкус. При нарушения от възпалителен произход след саниране на огнището на възпаление вкусовото усещане се възстановява също спонтанно.
Съществуват и голяма група от неопластични заболявания на езика - доброкачествени и злокачествени тумори. От доброкачествените най-чести са фибромите и папиломите. Злокачествените са почти само от епителен произход - тъй като карциномът на езика е сравнително чест и е от изключителна важност за лицево - челюстната хирургия, ние сме изградили отделна секция в рамките на нашия сайт, в която се описва това заболяване. Много по-рядко се срещат тумори от мезенхимен произход - фибросаркоми и рабдомиосаркоми. Поради голямата подвижност на езика той е подложен сравнително често на механични дразнения - това от своя страна провокира пролиферация на епитела с възможност за малигнена дегенерация.
Сравнително специфичен за езика е грануларноклетъчният тумор, наричан понякога тумор на Абрикосов. Често се среща по върха на езика; друга типична локализация е лигавицата на хранопровода, където туморът може да бъде открит при ендоскопия. Типичните му белези са жлътеникав цвят, относително непроменена надлежаща лигавица, липса на ерозии и разязвяване. При допир консистенцията е твърда за разлика от липома, при който е налице симптом на възглавницата от меката повърхност. Грануларноклетъчният тумор е доброкачествен, но при около 5 % от случаите малигнизира. Той трябва да се отстрани ендоскопски. Често се открива случайно, без никакви оплаквания. Нарича се още миобластен миом.
Езикът е система за комуникация, използвана от хората за обмен на информация, идеи, мисли и емоции. Той се състои от звукове, знаци, символи или жестове, които имат определено значение и се използват за изразяване на смисъл. Езиците позволяват на хората да се разбират и комуникират помежду си. Важно е да се отбележи, че езиците могат да бъдат говорими, писмени или жестови. Най-разпространените езици са свързани с национални или регионални идентичности - английски, испански, китайски, арабски, руски и т.н. Езиците се изучават в областта на лингвистиката, която изследва структурата, функциите и развитието им. Хората научават езици през общуване с други хора и от ранно детство, като се потапят в езиковата среда около тях. Най-често говореният език в света е английският - по груби изчисления около 2/3 от осеммилиардното население на света говори английски. Ако се изчислява обаче за колко хора по света даден език се смята за роден, китайският език е на първо място - той е матерен език за един милиард и четиристотин милиона души по света. На второ място е английският, а на трето - арабският, който е роден език за около 300 милиона души.
Има много различни езици по света; те носят в себе си културата и идентичността на хората, които ги говорят. Чрез езика хората изразяват своите уникални идеи и представи, създават литература, истории и изкуства, а също така осигуряват социални връзки и разбирателство между различни култури и нации. Общуването, комуникацията и начинът ни да разбираме света около нас и той да ни разбира е свързан с говора. Като най-развита и усъвършенствана форма за извършване на общуването е езикът. Множеството народи, националности и хора по света са изградили свои собствени езици, които имат голямото разнообразие и идентичност. Общо езиците в света са около 400 на брой - с голяма условност, тъй като има и много наречия, за които е твърде спорно дали са самостоятелен език или не.
Езикът е огромна система от знаци, които служат за кодиране и разкодиране на информацията. Езикът от появата и съществуването на човечеството е най-напредналата технология за споделяне, обмяна и израз на чувства, емоции и всичко градивно за висшите обитатели на планетата – хората. Хората развиват говорните си способности още в далечно праисторическата епоха. Оформянето на езиковите семейства и писмеността става в най-древни времена - възрастта на човешкия вид се приема условно за около един милион години, като приблизително преди толкова време са възникнали и говоримите езици. С напредването на годините и стигайки до наши дни са се сформирали множество изкуствени езици, които водят и до наименованието естествени езици. В научните среди се водят спорове дали в миналото е имало един световен език, от който водят началото си всички естествени езици. Според последните археологически и лингвистични проучвания започва да се налага мнението че такъв език не е съществувал - хората са се разселили по различните континенти много преди да възникне членоразделната реч, поради което и човешките езици имат съществени разлики в своя строеж и граматика.
Различните естествени езици съдържат и различен брой думи. В своята ежедневна комуникация един съвременен човек използва поне 3000 - 4000 думи. Някои общности, които живеят по-изолирано от външния свят, използват по-малък брой думи - така например някои диалекти на ромския език съдържат максимално около 1200 думи, а езикът суахили има едва 900. Поради това и при разговор между роми нерядко се чуват български думи - за изразяване на различни понятия, които в ромския език липсват. В творчеството на Иван Вазов се съдържат около 46 000 думи. Съвременният китайски език съдържа около 8600 йероглифа, като всеки един от тях обозначва отделна дума или сричка. Все пак всички графични знаци от момента на възникването на китайската писменост са около 50 000, но една голяма част от тях са старокитайски и в днешно време просто не се изпозлват - така че китайските лингвисти и писатели са създали нещо, съизмеримо като обем с творбите на Вазов. В съвременния японски език се изпозлват около 2500 - 3000 йероглифа, което е значително по-малко от броя на китайските писмени знаци. Причина за това е наличието не на една, а две фонетични азбуки в японския - катакана и хирагана, което значително улеснява писмената реч. За куриоз нашият екип при посещенията си в Япония е виждал местни жители, които четат текстове на родния си език... с речник, в който откриват непознатите за тях знаци. Съвременният английски език съдържа около 110 000 думи - но следва да се има предвид че една огромна част от тях са заемки и чуждици от други езици, тъй като английският е разпространен по цял свят. Според много проучвания на различни университети в английския има дори 500 000 думи - нещо твърде преувеличено според нас, тъй като в заобикалящия ни свят просто няма толкова понятия. Следва да се има предвид и че броят думи в един език по никакъв начин не бива да се приема за показател за умственото развитие на хората, които използват езика - някои общества водят доста опростен живот и нямат нужда от толкова сложни понятия и концепции. Вероятно и това ги прави по-щастливи? Расиситките теории на фашисти и националсоциалисти отдавна са опровергани категорично - при извеждането им от специфичната социална среда жителите на тези общества постигат не по-лоши образователни резултати от всеки един така наречен бял човек.
Според граматическите си особености езиците са два вида - синтетични и аналитични. При синтетичните няма падежи (речта представлява прост синтез между нейните различни части), а при аналитичните има падежи. Падежът представлява промяна на окончанието или члена на съществителното в зависимост от неговата функция в изречението. Това представлява един вид анализ на речта, поради което и езиците се наричат аналитични. В някои случаи падежите могат да достигнат дори до 60. В най-общия случай синтетичните езици се усвояват по-лесно от аналитичните.
Съществуват и изкуствени езици, най-разпространен от които е езикът есперанто. Той е създаден от полския лекар и лингвист Людвик Лазар Заменгоф в края на XIX век; след това, в началото на ХХ век малко преди Първата световна война, започва бурното доразвиване и обогатяване на езика от лингвисти от целия свят. Идеята на това да се превърне в универсален световен език, което да реши проблема с комуникацията веднъж завинаги. Основната цел е облекчаване на междукултурната комуникация, преодоляването на езиковите бариери и поощряването на мир и разбирателство между хората от различни националности. По този начин есперантистите поставят основите на глобализацията, коята и до днес ужасява хората с по-консервативен начин на мислене. Заменгоф публикува основните принципи и граматика на езика в книгата "Unua Libro" ("Първа книга") през 1887 година. Основата на лексиката на есперанто са думи от европейските езици, което го прави относително лесен за учене за повечето хора, чийто родни езици са европейски. Някои особености на езика есперанто са:
Фонетика - произношението на думите се определя еднозначно от начина, по който се изписват, няма изключения или необичайни случаи на произношение
Граматиката на езика есперанто е много регулярна и логична. Тя не съдържа много от сложните форми, които са характерни за естествените езици
Образуване на думи - често се използват представки и суфикси, които позволяват създаването на нови думи и изразяването на различни значения
Неутралност - есперанто се стреми да бъде неутрален по отношение на културни, национални и политически аспекти, за да бъде достъпен и разбираем за всички
Аглутинативност - есперанто има тенденция да образува думи и изрази чрез съединяване на различни части на речта, което позволява лесно създаване на сложни думи. В това отношение обаче немският език е ненадминат - всеки ученик от езиковите гимназии научава думата die Farbfernseherreparaturverkstattsanlagebaustelle. Тя е най-дългата аглутинативна дума в света и се превежда като строителна площадка за сервиз за ремонт на цветни телевизори
Богатство на литературата - през годините на съществуване на есперанто са събрани значителен брой литературни произведения, списания и интернет ресурси на този език.
Въпреки че Есперанто така и не успява да замени естествените езици, той продължава да привлича интерес и се използва в света за международни контакти, културен обмен и различни мероприятия, свързани със световното единство и разбирателство. Идеята за универсален световен език не успява да се реализира по много и различни причини, но най-вече заради това че английският се наложи в цял свят като универсално средство за комуникация поради господстващото положение на Британската империя, а впоследствие - на САЩ. Тъй като английският език е роден език за поне 500 милиона души на планетата Земя, логично и закономерно е тези хора да не желаят да изучават втори език, тъй като това изисква допълнително време и усилия. Това води до постепенното отмиране на идеята за създаване на изкуствен универсален световен език като есперанто; интересното е че около 5000 души от цял свят са посочили есперанто като свой роден език.
Езикът е средство за комуникация, която е специфична при хората. За животните езикът е сформиран при други условия и техния начин на общуване е лишен от възможността, която има човечеството и техните езици не притежават всички свойства за дефиниране на езика в езикознанието. Според различни изследвания именно езикът, членоразделната реч и възможностите, които те осигуряват, са причина за това човекът да се превърне в доминиращ вид на планетата Земя. Много изследователи смятат че причина за това човекът да е завладял планетата са неговите умствени способности и интелигнентност - което до голяма степен е вярно. За съжаление на много хора обаче гълъби и кучета от породата немска овчарка постигат доста по-добри резултати от повечето хора при адаптирани тестове за интелигентност - и въпреки това Земята е завладяна и променена до неузнаваемост именно от човека, а не кучето или гълъба. Причина за това са именно членоразделната реч и езиците - те осигуряват възможност за обединяване на силите и желанията на отделните индивиди, при което възможностите за развитие стават на практика неограничени.
Освен говорната такава има и писмена проява на езика. На определен етап от човешката история се появяват така наречените писмени езици. Наличието на писменост много улеснява историческите изследвания, тъй като хората започват да записват това, което се е случило и което ги вълнува изобщо - което остава като информация и може да с използва в бъдеще за изследване на отминали епохи и събитията, които са се случили тогава. Поради това днешната историческа наука не разполага с много информация за това какво се е случвало в миналото до възникването на писмеността - разчита се основно на археологически проучвания и напоследък - на анализа на генома на хора, растения и животни.
Приложение намират и жестовете езици, наблягащи на символиката от жестове и мимики. В когнитивната наука терминът се употребява в по-голям диапазон и обхваща познавателната способност на човека. Тя е от съществено значение за системното създаване и използване на символи свързани и целящи използването на знаци чрез обществени конвенции. Този процес с годините е наречен семиоза, а изследването му семиотика. По този начин са създадени пътните знаци - те са универсални в цял свят и изобщо не е необходимо един щофьор да знае местния език, за да може да се ориентира в пътната обстановка на която и да е държава по света. Глухонемите хора използват жестомимична азбука в ежедневната си комуникация, а в миналото в корабоплаването много често се е прилагало и предването на информация с флагчета. В днешно време корабите имат доста по-съвременни средства за комуникация и флаговата сигнализация се използва доста по-рядко - предимно при повреда на останалите комуникационни системи.
Езикът като най-висшата форма на общуване за хората постоянно се доразвива и усъвършенства. Той претърпява различни реформи и промени, който с годините и използването му го променят. Според употребата и разпространението му от различни националности също се променят някой от частите на речта – писмената и говорима форма в основни линии се съхраняват.
Анатомия на езика
Заболявания на езика
Езикът като средство за комуникация