Език

Езикът е мускулест орган, разположен в устната кухина. Взема активно участие в механичната обработка на храната, като я премества от една зъбна група към друга. Заедно с бузите задържа храната между горната и долната редица зъби, а с гърба си я стрива върху твърдото небце. Участва в акта на гълтането; при затворена уста действа като помпа и създава отрицателно налягане в нея, с което подпомага бозаенето. В лигавицата на езика е разположен органът на вкуса във вид на вкусови луковици. Поради голямата си подвижност езикът участва и в членоразделния говор. Прикрепен е към дъното на устната кухина и лежи върху него като изпълва кухината и между гърба му и твърдото небце остава тясно пространство.

При езика се различават две части: корен (radix linguae), който заема задната 1/3, и тяло (corpus linguae) - заемащо предните 2/3 от обема на органа. Тялото завършва с връх (apex linguae). Езикът е приплеснат вертикално, така че има горна повърхност, наречена гръб (dorsum linguae), както и долна повърхност - facies inferior. Гърбът на езика е обърнат към небцето и опира до него. На границата между задната и средната 1/3 се намира бразда - sulcus terminalis, която има V-образна форма с връх, насочен назад. Тя е граница между тялото и корена на езика. На върха на браздата има плитка ямка (сляп отвор - foramen caecum), която представлява мястото на ембрионалния зачатък на щитовидната жлеза. По-късно този зачатък се спуска надолу по предната повърхност на шията, но остава първоначално свързан с устната кухина с канал - ductus thyroglossus. След време каналът облитерира и фиброзира, но е възможно от него да останат някои части - така се образуват предните шийни кисти. От слепия отвор по цялата дължина на езика към върха му върви слабо набелязан улей (sulcus medianus). Той се проявява в резултат на срастването на двете странични части на езика по време на ембрионалното му развитие.

От sulcus terminalis гърбът на езика се разделя на две части: предна, обърната към устната кухина (pars presulcalis oralis) и задна (pars postsulcalis или pharyngea).

Лигавицата на езика (tunica mucosa linguae) е с бледорозов цвят и има различен изглед и строеж в различните части на езика. Тя е изградена от lamina epithelialis и lamina propria. Липсва tella submucosa, поради което лигавицата е срастнала плътно с подлежащата апоневроза и подлежащата междумускулна съединителна тъкан. Епителът на лигавицата е многослоен плосък невроговяващ, какъвто е и в останалите отдели на устната кухина. Собствената пластинка образува високи папили с многобройни капилярни сплетения, придаващи розовия цвят на езика.

Папилите на езика са образувания на лигавицата. Те се разполагат по предната част на гърба на езика, при което придават кадифения ѝ вид. Папилите представляват инвагинации на лигавицата с различна форма. Сърцевината им е образувана от повлекло от съединителна тъкан на lamina propria, покрито с многослоен плосък епител. Различават се няколко вида папили:

  1. Нишковидни папили - papillae filiformes. Те са най-малки, но и най-многобройни. Имат фини заострени вроговени връхчета, които са обърнати назад. Това дава възможност за задържане на храната. При хищниците са развити много добре. При увеличено отлюспване на роговите връхчета на папилите на езика се получава белезникаво облагане. В lamina propria има много нервни влакна и механорецептори, което обяснява високата стереогностична способност на езика. Информацията, получена за размера на докоснатия обект, се увеличава 1.6 пъти. Тези папили нямат вкусови луковици.

  2. Конични папили (papillae conicae) - това са видоизменени по-дълги и по-големи нишковидни папили. Нямат вкусови луковици

  3. Гъбовидни папили (papillae fungiformes) - те са по-ниски, по-широки и по-малко на брой от нишковидните. Епителът им е невроговяващ, под него прозират кръвоносни съдове, поради което тези папили изглеждат като червени точки. Разположени са в по-предната част на езика. Епителът им съдържа вкусови лигавици. В собствената пластинка има нервни влакна и терморецептори.

  4. Листовидните папили (papillae foliatae) са гънки на лигавицата, разположени успоредно по двата ръба на езика. В епитела им има вкусови луковици. По-добре са развити при децата и при някои гризачи.

  5. Жлебовидните папили (papillae vallatae) са с най-голям размер. Те са от 7 до 12 на брой и са разположени пред и успоредно на терминалната бразда. Всяка папила представлява малка пъпка, обкръжена от дълбок и тесен улей. В епитела на стените на улея има много вкусови луковици - от 80 до 100. В улея се отварят малките слюнчени жлези на Ебнер, чиито серозен секрет разтваря хранителните вещества, които проникват във вкусовите луковици.

Лигавицата зад sulcus terminalis върху корена на езика не образува папили, но има вкусовеи луковици в епителната си пластинка. Изглежда гладка, но с множество окръглени изпъквания. Това се дължи на струпване н лимфоидна тъкан в собствената пластинка на лигавицата във вид на фоликули и се нарича езикова сливица (tonsilla lingualis). От корена на езика лигавицата се прехвърля към надгръклянника, като се образуват три гънки - една средна (plica glossoepiglotica mediana) и две странични - plicae glossoepigloticae laterales. Тези гънки ограничават две ямки - vallecullae epigloticae. В тях може да се задържат хранителни остатъци, които да се разложат и да предизвикат възпаление на лигавицата. Това води до получаване на лош дъх от устата - foetor ex ore.

По долната повърхност на езика лигавицата не образува папили, няма вкусови луковици и е гладка. Тук се образува вляво и вдясно по една ресничеста гънка (plica fimbriata), която е по-добре представена при децата. В срединната равнина се образува лигавична гънка, наречена юздичка - frenulum linguae, която свръзва долната повърхност на езика с пода на устната кухина. Когато юздичката е къса, тя ограничава подвижността на езика, което ограничава говорната функция - получава се неясен говор. В основата на френулума от двете страни се разполага по една пъпка - caruncula sublingualis. В нея се отварят каналите на подчелюстната жлеза и големият изходен канал на подезичната жлеза. Встрани от юздичката, в ъгъла между долната повърхност на езика и устния под изпъква по една лигавична гънка - plica sublingualis. Тя се причинява от едноименната слюнчена жлеза.

Жлезите на езика са от групата на малките слюнчени жлези и се разполагат в lamina propria на лигавицата. Те са три групи - в областта на върха на езика със смесена секреция, в papillae valatae - серозните жлези на Ebner и в областта на корена на езика, където се откриват жлези със слузна секреция.

Мускулите на езика са напречнонабраздени. Разделят се на две групи - собствени (вътрешни), които се разполагат в пределите на езика и скелетни (външни), които започват от кости на черепа и се вплитат в собствените мускули. Скелетните мускули променят положението на езика в пространството така че той да достигне всяка точка от устната кухина. Собствените мускули пък променят формата на езика. Те се разполагат в трите равнини на пространството и образуват триизмерна решетка. Влакната им се пресичат почти под прав ъгъл и достигат лигавицата, където сухожилията им се разперват ветрилообразно, преплитат се и образуват мрежа, която обхваща целия език. Тя функционира като общо сухожилие (aponeurosis linguae), свързана е здраво с лигавицата и играе ролята на скелет за функциониране на мускулите. Сухожилията на мускулните влакна, разположени транзверзално, образуват в срединната равнина преградка (septum linguae), която разделя езика на две половини.

Скелетните мускули на езика са три броя:

  1. M. genioglossus - започва от spina mentalis и се вплита в езиковата мускулатура. Издърпва езика напред. Тонусът на мускула не позволява езикът да падне назад и да запуши входа на гръкляна при хоризонтално положение на главата (при легнало положение на тялото). Този мускул е свързан и с говорната функция на езика, затова според степента на изразеност на spina mentalis може да се съди за развитието на членоразделната реч при изкопаемите предци на човека.

  2. M. styloglossus - започва от стилоидния израстък на темпоралната кост, насочва се надолу и назад и се вплита в езиковата мускулатура. Придърпва езика нагоре и назад

  3. M. hyoglossus - започва от големите рога и тялото на подезичната кост, насочва се нагоре и напред и се вплита в страничната част на езика. Изтегля езика надолу и назад.

Собствени мускули на езика са:

Горен надлъжен мускул (m. longitudinalis superior). Разполага се непосредствено под лигавицата на горната повърхност на езика. Започва от корена на езика, от епиглотиса и от малките рога на езика. Насочва се напред и завършва във върха на езика. Скъсява езика и при едностранно съкращение отвежда езика встрани.

Долен надлъжен мускул (m. longitudinalis inferior). Той започва от корена на езика и малките рога на подезичната кост, върви напред по долната повърхност на езика между m. genioglossus и hyoglossus и завършва при върха на езика. Скъсява езика и при едностранно съкращение отвежда езика встрани.

Напречният мускул на езика (m. transverus linguae) започва от преградката на езика, насочва се хоризонтално и завършва в областта на страничните ръбове. Намалява напречния размер на езика и го прави по-дебел и по-тесен.

Вертикалният мускул на езика (m. verticalis linguae) започва от гърба на езика и завършва в неговата долна повърхност. Разполага се по страничните части на езика. Функцията му е свързана с намаляване на вертикалния размер и сплескване на езика.

Кръвоснабдяването на езика се осъществява от лингвалната артерия (a. lingualis), която е клон на външната каротидна артерия. В областта на езика тя образува две съдови мрежи - едната е разположена по хода на мускулните снопчета и е ориентирана по дължината им, а другата е в собствената пластинка на лигавицата. Венозната кръв се оттича по хода на лингвалната вена към вътрешната югуларна артерия. Лимфният отток от корена на езика се осъществява към ретрофарингеалните лимфни възли, от тялото - към подчелюстните, а от върха - към субменталните лимфни възли.

Инервацията на езика е доста богата, тъй като той е чувствителен и добре подвижен орган. Моторната инервация се осигурява от хипоглосовия нерв. Сетивната инервация на предните 2/3 на езика (от sulcus terminalis напред) се осигурява от лингвалния нерв. Той е клон на троичния нерв за повърхностна сетивност (болка, натиск, допир и температура). Към него се присъединяват парасимпатикови и вкусови сетивни влакна от chorda tympani, която е клон на лицевия нерв. В задната 1/3 повърхностната сетивна инервация се осигурява от глософарингеалния и блуждаещия нерв. Инервацията на жлезите на езика се осъществява от парасимпатикусовите влакна на лицевия, глософарингеалния и блуждаещия нерв. Симпатикусовите влакна достигат езика от горния шиен възел на симпатикусовия ствол, като се разполагат по хода на външната лицева артерия.