Глава (на латински caput) е част от тялото на човек или на животно, в която се намира мозъкът, органите на зрението, слуха, вкуса, обонянието и устата. Глава имат гръбначните и насекомите. Главата се е образувала при животните в хода на еволюционния процес - цефализация. Лицето е предната част на човешката глава, докато при животните в българския език се използва терминът муцуна. При повечето животни главата е съединена с тялото с врат (шия). Вратът позволява на главата да се завърта и я придържа в определена позиция в пространството.
Външни части на главата са косата, кожата, ушите, лицето (или муцуна при животните), челото, темето и тилът. При бозайниците, птиците и насекомите има някои допълнителни анатомични елементи - хобот, клюн, мустаци и пипала. Вътрешни части на главата са черепът, челюстите, шийните гръбначни прешлени, мозъкът, носоглътката и гълтачът (фаринкс) и вестибуларният апарат.
Извън домейна на лицево - челюстната хирургия, анатомичният обект глава е обект дори на цирковото изкуство - едно от технически най-трудните изкуства, изискващо талант и изключителна упоритост. Българският фокусник Мистър Сенко, а по-късно и неговият ученик Астор, измислят номер, при който илюзионистът си сваля главата и след това я поставя на мястото ѝ. Номерът е показан за първи път през 1939 година в Берлин на Международния конгрес на илюзионното изкуство, при което печели втората награда. В илюзията се използва восъчна глава - маска, направена от известния художник Ненко Балкански и скулптора Иван Мъндов, и именно нея публиката вижда в ръката на фокусника по време на спектаклите. Заради този и други атрактивни номера като „Разрязване на жена с циркуляр“ и „Електрическият стол“ Мистър Сенко печели множество отличия. Най-престижното сред тях може би е специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. Франция пък му връчва най-високата си награда – ордена „Робер Худен“.
В Република България има и населено място с името на анатомичния елемент - село Глава в Плевенска област.