Кръвоносните съдове в животинските организми са тръбести образувания, които пренасят кръвта от сърцето към тъканите, разпределят я в пространството на самите тъкани и след това транспортират кръвта обратно към сърцето. Най-общо съществуват три вида кръвоносни съдове - артерии, вени и капиляри. Артериите са еферентните кръвоносни съдове - те пренасят кръвта от сърцето към органите, поради което са по-еластични, с по-дебела стена и най-общо с по-голяма механична издържливост. Поради спецификата на кръвоносната система се изисква артериалните съдове да могат да издържат на по-високо кръвно налягане. Стената на артериите е дебела, със стабилен най-външен слой (адвентиция), със средна гладкомускулна стена и вътрешна повърхност, покрита с ендотел. Постепенно артериите се разклоняват на все по-малки по диаметър съдове (артериоли) и преминават в капиляри.
Капилярите са съдове с много малък калибър и се виждат само под микроскоп. Дължината на капилярите е от порядъка на половин милиметър, а диаметърът им достига до 10 микрометра. Поради това кръвните клетки в капилярите се придвижват в редица една по една - приблизително същият размер имат и еритроцитите, от порядъка на 7 - 8 микрометра. Кръвта не се движи едновременно във всички капиляри - при нормални условия само една малка част от тях са отворени. При повишена функция все повече капиляри се отварят и кръвоснабдяването на органа се увеличава; теоритично, в случай че се отворят всички капиляри в организма, за нормалното им запълване с кръв ще бъдат необходими около 100 литра кръвен обем, докато нормалното количество кръв при хората варира от 4 до 6 литра. Това има значение при различните алергични реакции, които са съпроводени с масивна вазодилатация.
Постепенно капилярите се сливат и образуват венули и вени - третият тип кръвоносни съдове. Те пренасят кръвта в посока към сърцето - т.е. това са аферентните кръвоносни съдове в човешкия организъм. Ходът на повечето вени е успореден на този на артериите. Хистологичният им строеж е аналогичен, но стените им са доста по-тънки и мускулният им слой е доста по-слабо изразен. Срещат се джобовидни клапи, разположени по хода на вените - те предпазват кръвта от връщане назад към органите.
Лицево - челюстна хирургия Зъбни импланти Кръвоснабдяване на лицето
Кръвоносни съдове на главата и шията. Основният съд, който е отговорен за кръвоснабдяването на главата, е общата сънна артерия. Древните анатоми са въвели това наименование, тъй като при прекъсването на тази артерия човек обикновено заспива своя вечен сън. Тъй като нашата уеб-страница е насочена най-вече към лицево - челюстната хирургия, ще се спрем основно върху особеностите на кръвоносните съдове в областта на главата и шията, и то предимно в областта на лицевия череп. Интракраниалните кръвоносни съдове са обект на изучаване от страна на неврохирургията, поради което ще опишем само някои техни особености в граничните области с лицето и шията.
Схема на кръвоснабдяването на лицевия череп и черепния покрив. От клинична гледна точка е важно да се познават някои особености на локалното кръвоснабдяване, тъй като при резекции с последващо възстановяване на тъканите с ламба с микросъдови анастомози трябва да може да се предвиди вероятността за преживяване на ламбото. Основен кръвоносен съд, който се използва за захранване на миркосъдовите ламба, е лицевата артерия; при по-големи по обем трансплантации (на цяло лице) обаче е необходимо да се осъществи анастомоза с проксималната част на външната сънна артерия в реципиентния участък. Обикновено захранването на трансплантираното лице с двете външни сънни артерии е достатъчно за неговото преживяване. В идеалния случай има успешна артериална и венозна анастомоза - зашива се аферентният венозен и еферентният артериален съд и ламбото се перфузира както една жива тъкан, нормална част от човешкия организъм. При по-малки по обем трансплантати следва да се имат предвид следните закономерности - долната челюст в областта на симфизата се перфузира или от долната алвеоларна артерия, или от субменталната артерия - което са съществени различия, тъй като първата е клон на максиларната, а втората - на лицевата артерия. Подобно е положението при горната челюст - тя се захранва или от a. maxillaris, или от a. palatina ascendens - като втората също е клон на лицевата артерия.
В много случаи са налице контралатерални анастомози. Клоновете на долната алвеоларна артерия или на малките горни алвеоларни задни аретерии достигат до контралатералната част на костта в голям процент от случаите и са в състояние да осигурят адекватно кръвоснабдяване. Известно отношение към кръвоснабдяването на горна и долна челюст имат и невроваскуларните отвори - менталният на долна челюст и инцизивният и инфраорбиалният на горна челюст. През тях е възможно ретроградно да се осъществи кръвоснабдяване, тъй като артериите, които излизат през тези отворчета, осъществяват анстомози с други извънкостни съдове. Освен това доста анатомични проучвания показват че възходящата палатинална артерия има голямо отношение към кръвоснабдяването на горна челюст. В много случаи тази артерия има значителен калибър, поради което един костен трансплатнат на горна челюст може да оцелее при добра анастомоза на лицевата артерия в реципиентната ложа; в областта на твърдото небце обаче контралатералните анастомози са малко и това изисква задължително да се осигури билатерално кръвоснабдяване, от двете лицеви артерии. В противен случай трансплантатът некротизира.
Долната челюст се характеризира с по-изразено ендосално кръвоснбдяване в областта на възходящия клон и дистално; обратно, в областта на симфизата кръвоснабдяването е повече периостално. В предната област се откриват множество анастомози между двете ментални артерии, както е между субменталните, които са клонове на лицевата артерия. Освен това, след отделянето на субменталната артерия лицевата артерия се огъва около долночелюстния ръб; след това се насочва напред и нагоре и отделя долните лабиални артерии. Те могат да осигурят известно кръвоснабдяване на костта чрез свои дълбоки анастомози, но това кръвоснабдяване е почти винаги недостатъчно за преживяване на един костен трансплантат.