Предната шийна киста е остатък от ductus thymoglossus - канал, който съществува само през ембрионалното развитие на човешкия организъм и скоро след раждането атрофира. Каналът бързо се превръща в едно фиброзно уплътнение, което стига от стерналната кост до корена на езика в дълбочина - там понякога се открива foramen caecum (сляп отвор), който също е остатък от въпросния канал. Там е мястото, където каналът достига устната кухина и се комуницира с нея. Понякога обаче атрофията на канала е непълна - остават кухини, тапицирани с многослоен плосък невроговяващ епител. Тези кухини могат да съществуват години без никакви симптоми, докато не достигнат големи размери и не започнат да пречат механично или не се възпалят. Обикновено възпалението се дължи на хематогенно проникване на бактерии - за разлика от дермоидните и епидермоидните кисти, при които проникването е през кожните придатъци, тъй като те са доста повърхностни. Предните шийни кисти са разположени на голяма дълбочина и на практика бактериалната инвазия може да се осъществи само по кръвен път.
Характерна за предната шийна киста е формата на пясъчен часовник - издължено овално тяло със стеснение по средата, като стеснението е разположено точно в областта на хиоидната кост. Там се срещат по-плътни фибрози, в областта на които кистата расте по-бавно. Характерен за всички кисти в човешкия организъм е експанзивният растеж; кистите растат в посоката на най-малко съпротивление и поради това формата на предната шийна киста е толкова характерна. При отстраняване на такава формация почти винаги се налага частична резекция на подезичната кост; в редки случаи една предна шийна киста има облаковидна форма, с множество израстъци в различни посоки, сфери, елипси, прищъпвания, което силно затруднява оперативната интервенция при премахването на формацията. В нашата практика при една такава киста се наложи трикратна оперативна интервенция до пълната екстирпация на образуванието.
Пирин Латерална шийна киста Зъбни импланти Дворецът в Балчик
Първоначален кожен разрез за премахване на формацията. С остър скалпел се срязват кожата и платизмалния мускул, при което се явява кървене от повърхностната капилярна мрежа. Кръвоизливите обикновено са малки и се овладяват лесно с електрокоагулация. Следва проникване на тъпо в дълбочина - тъканите се разчленяват с прав или извит хемостатичен инструмент, както е показано на снимката по-долу. Възможно е за целта да се използва и ножица (също права или извита), като при разтварянето на нейните браншове меките тъкани се екартират встрани. По този начин не се разкъсват кръвоносните съдове и кървенето е минимално.
Дисекция на тъпо в дълбочина
Обикновено под платизмалния мускул се открива известно количество мастна тъкан, която има жълтеникав цвят. Тя се разчленява лесно на тъпо и под нея вече се открива фиброзната капсула на формацията. След това екстирпацията на кистата е сравнително лесна - необходимо е само да се следва равнината на фиброзната капсула. Тя се отделя сравнително лесно от околните тъкани, особено ако кистата не е предивиквала чести възпаления. Те могат да доведат до формиране на фиброзни сраствания, които понякога затрудняват премахването на формацията.
Около фиброзната капсула е разположена рехава съединителна тъкан
С напредване на дисекцията видимостта става все по-лоша. Най-труден е участъкът непосредствено под кистата - формацията на практика покрива цялото оперативно поле. За щастие в областта няма големи кръвоносни съдове и важни нерви, които биха могли да се увредят. Това силно редуцира оперативния риск.
Вижда се част от вътрешната повърхност на формацията
Кистата е частично отделена от околните тъкани - това доста влошава видимостта
Необходимо е разрезът да бъде малко по-голям от формацията - в случая важи максимата "Голям хирург - голям разрез". Малкият разрез също влошава много видимостта, а прави и хемостазата доста по-трудна. Тъй като цикатриксът, който остава, е само линеарен, един или два сантиметра в повече не представляват естетически проблем. По-добрият оперативен достъп с по-широка видимост обаче е от решаващо значение за успеха на оперативната интервенция.
Вътрешната повърхност на формацията е тапицирана от многослоен плосък епител. На снимката горе той изглежда оцветен леко сивкаво. Много често дебелината му е недостатъчна, което прави стената на формацията недостатъчно механично издържлива. Това може да доведе до спукване по време на операция; принципно това не представлява проблем, стига да се премахне цялата капсула радикално. Ако останат части от капсулата, това може да доведе до пролиферация на епитела с последващ рецидив на по-късен етап. Най-често кистата съдържа бистра течност, но при прекарани възпалителни процеси в миналото съдържанието може да бъде помътнено в различна степен. Срещат се и участъци на разпад.
Далеч не във всички участъци е лесно да се разграничи стената на кистата от околната съединителна тъкан