Носът е начална част на дихателната система и е орган на горните дихателни пътища. Той е свързан с обонятелната функция, тъй като в него е поместен органът на обонянието - organum olfactus. С тази функция се контролира качеството на вдишвания въздух. Носът има отношение и към гласообразуването, тъй като участва във формирането на тембъра на гласа. Състои се от външен нос и носна кухина.
Външният нос е човешка придобивка, която е свързана с изправения стоеж , по-слабото развитие на дъвкателния апарат и членоразделната реч. Участва съществено във формирането на изгледа на човешкото лице. Формата му е на тристенна пирамида и се влияе от различни фактори - пол, наследственост, раса, прекарани заболявания и травми. Поради това той е обект на изучаване от страна на антрополози, пластични хирурзи и съдебни медици.
При външния нос се различават основа (basis nasi), която е насочена надолу и две странични части, които се срещат в областта на срединната равнина и образуват гърба на носа (dorsum nasi). Горе гърбът започва от областта на корена на носа, който на лицето изглежда като леко хлътнала област. Надолу носът завършва с връх - apex nasi. Встрани върхът прехожда в криле - alae nasi, които ограждат ноздрите - nares. Това са елипсовидни отвори, през които преминава въздухът.
Външният нос има скелет, който е съставен от кости и хрущяли. Костните елементи оформят в областта на лицевия череп така наречения крушовиден отвор - apertura piriformis. Такива елементи са носните кости (ossia nasalia), челните израстъци, носните изрезки и предните бодила на максиларната кост. Хрущялите са хиалинни и биват чифтни и нечифтни. Хрущялът на носната преграда (cartilago septi nasi) е нечифтен и представлява четириъгълна плочка. Участва в образуването на septum nasi, като назад се свързва с перпендикулярната пластинка на на решетъчната кост и ралника. Между двете кости се вмъква издължен хрущялен израстък - processus posterior. Долният край на хрущяла достига до криловидните хрущяли. На границата с ралника до него има издължено задебеляване (spina), което играе важна роля при изкривяването на носната преграда. Страничните носни хрущяли (cartilagines nasales laterales) изграждат страничните части на носа. Те представляват триъгълни плочки, които със задните си ръбове срастват с ръбовете на крущовидния отвор, горните им ръбове достигат до хрущяла на носната преграда и образуват гърба на носа, а долните ръбове са в контакт с големите криловидни хрущяли. Големите криловидни хрущяли (cartilagines nasales majores), представляват подковообразно извити пластинки, които имат две крачета - латерално (crus laterale), изграждащо крилото на носа, и медиално (crus mediale), което се разполага пред cartilago septi nasi и участва в образуването на носната преграда. Малките криловидни хрущяли (cartilagines alares mignores) са двустранни - три малки плочки, разположени между латералните крачета на големите криловидни хрущяли и ръба на крушовидния отвор. Cartilagines nasales accessoriae се намират по гърба на носа между големите криловидни хрущяли и латералните хрущяли. Между хрущялите на външния нос има съединителна тъкан, която ги свързва помежду им и дооформя стените му.
Към външния нос се отнасят няколко малки мимически мускула, които имат отношение главно към разширяване и стесняване на ноздрите: m. depressor septi, m. levator labii superioris aleque nasi и m. nasalis.
Носната кухина заема централната област на лицето и лицевия череп. Разделя се на две почти симетрични половини от носната преграда. Напред и надолу се разполагат два овални отвора - ноздрите (nares), чрез които кухината се свързва с външната среда. Назад чрез хоаните (choanae) носната кухина прехожда в носната част на гълтача (назофаринкс).
Ноздрите представляват елипсовидни отверстия, при които формата, размерите и разположението се определят от расовата принадлежност на индивида. Дългата ос на елипсовидните ноздри е ориентирана почти сагитално (предно - задно) при бялата раса, косо - при жълтата раса и почти напречно - при черната раса. Ригидната основа на ноздрите, която ги държи винаги отворени, са големите и малките криловидни хрущяли.
След ноздрите следва начална разширена част на носната кухина, наречена преддверие (vestibulum). То се ограничава навътре от същинската носна кухина от прагче (limen nasi), образувано от латералното краче на големия криловиден хрущял. Стената на преддверието е покрита с кожа - regio cutanea. Кожата съдържа потни, големи мастни жлези и косми - vibrisae. Космите се намират в предната част на преддверието и образуват мрежа, която задържа прашинките от вдишвания въздух. Те са дебели и груби при мъжа и нежни като мъх при жената. При децата липсват, а с течение на възрастта увеличават своята дебелина и брой. След зоната на космите идва преходна зона, която е покрита от многослоен плосък вроговяващ епител, в който се вдават високи, добре кръвоснабдени съединителнотъканни папили на дермата. В тази зона освен косми липсват потни и мастни жлези, но се появяват единични серо - мукозни жлези, които са характерни за лигавицата на същинската носна кухина. В областта на прагчето на носа кожата прехожда в лигавица.
Чрез носната преграда носната кухина се разделя на две половини. Тази преграда се явява медиална стена за всяка носна половина. В зависимост от елементите, които я образуват, преградата има три части - костна, хрущялна и мембранна. Костната част (pars ossea) е съставена от lamina perpendicularis на решетъчната коств предно - долния обхват и от ралника в задно - долния обхват. Хрущялната част (pars cartilaginea) се образува от cartilago septi nasi и от медиалните крачета на големите криловидни хрущяли. Разположена е пред костната. Мембранната част (pars membranacea) заема предно - долния участък и се състои от фиброзна съединителна тъкан и кожа. Тя е най-малката и най-подвижната част. До петгодишна възраст носната преграда се разполага сагитално, точно в срединната равнина. След това започва леко физиологично отклоняване, deviatio septi nasi. Отклоняването обхваща предната част на преградата и е част от общата асиметрия на черепа. Отзад ралникът стои винаги в срединната равнина.
Стените на носната кухина се изграждат от кости (с малки изключения). Различават се горна, долна и латерална стена. Горната стена на носната кухина прилича на покрив на къща и е съставена от хрущялния ръб на външния нос, носните кости, lamina cribriformis на етмоидалната кост и от тялото на клиновидната кост. През отворите на lamina cribrosa преминават обонятелните нерви (nn. olfactorii), както и предната етмоидална артерия и едноименната вена. Долната стена на носната кухина е горната носна повърхност на небцето. Предните 2/3 са съставени от твърдото небце, образувани от небцовите израстъци на максиларната кост и хоризонталнтие повърхности на небцовите кости. В предния край се намира инцизивният канал, през който преминават назопалатинният нерв и едноименните артерия и вена. Задната 1/3 от долната стена на носната кухина е съставена от фиброзната съединителна тъкан и мускулатурата на мекото небце.
Латералната стена на носната кухина е устроена най-сложно. Напред, в очертанието на външния нос, тя се състои от латералното краче на големия криловиден хрущял и латералния хрущял. По-голямата задна част е неравна и в нейното изграждане вземат участие различни кости. Най-напред се разполага фронталният израстък на максиларната кост. По-назад се разполага назалната повърхност на максилата, върху която се разполага отвор (hiatus maxillaris) - това е изходният отвор на горночелюстния синус. По тази повърхност се залавят и я припокриват следните кости: непосредствено зад фронталния израстък е слъзната кост, назад от нея е лабиринтът на решетъчната кост с горната и средната конха, още по-назад - перпендикулярната пластинка на небцовата кост, а след нея - медиалната пластинка на криловидния израстък на сфеноидалната кост. Под лабиринта се разполага долната носна конха (concha nasalis inferior), която единствена от трите (а понякога четири) носни миди е самостоятелна кост.
Стените на носната кухина са постлани с лигавица, която не следва строго релефа на костите. Тя покрива всички отвори по стените, през които отвори преминават съдове и нерви. Непокрити остават само отворите към околоносните синуси (но диаметърът им е доста намален в сравнение с този на костния отвор), както и отворът на слъзно - носния канал.
Релефът на латералната носна стена е най-сложен. По нея се разполагат трите носни конхи (миди) - concha nasalis superior, media et inferior. Понякога съществува и четвърта носна конха - concha nasalis suprema или най-горна мида. Тя се разполага над горната конха. От предния край на средната носна конха започва носният вал (agger nasi), който върви напред и надолу и достига до носния праг (limen nasi). Между латералната стена и конхите се заграждат носните ходове - meatus nasi superior, medius et inferior. Напред средният носов ход започва с разширение - antrum meatus nasi medii, който се огражда от agger nasi и предния край на concha nasalis media. Пространството между трите конхи и носната преграда се означава като meatus nasi communis. Със задните си краища конхите завършват на около 1 см. пред хоаните, така че тук носните ходове се обединяват и образуват meatus nasopharyngeus. Между горната носна конха и горната стена на носната кухина (тялото на клиновидната кост) в нейния горен край се затваря улей, който се нарича recessus sphenoethmoidalis.
Върху латералната стена се намират отворите на околоносните синуси. В описания вече recessus sphenoethmoidalis се отваря сфеноидалният синус. В горния носов ход (meatus nasi superior) се намират отворите на задните етмоидални синуси (задните клетки на етмоидалния лабиринт). В средния носов ход се намират отворите на горночелюстния, фронталния и предните и средни етмоидални синуси (съответние клетки на етмоидалния лабиринт). Костният отвор на горночелюстния синус (hiatus maxillaris) се намалява от наслагването на следните кости - отпред от слъзната, отзад - от перпендикулярната пластинка на небцовата кост, отгоре - от етмоидалния лабиринт, а отдолу - от долната носна конха. В намаления костен отвор се разполага куковидният израстък (processus uncinatus) на решетъчната кост. Той разделя отвора на три сектора - преден, заден и горен. Предният и задният сектори се покриват от лигавицата, а в горния тя се изтлачва в него. Горният сектор има полулунна форма и се нарича hiatus semilunaris. Той се загражда между куковидния израстък и етмоидалната була, която представлява най-голямата клетка на етмоидалния лабиринт. Над нея се намират отворите на средните решетъчни синуси. В задната част на hiatus semilunaris се намира отвор с диаметър 3 - 5 мм, който свързва максиларния синус с носната кухина. В предногорната част на полулунния отвор лигавицата оформя фуниевидна ямка (infundibulum), която продължава нагоре във фронталния синус. По този начин последният се свързва с носната кухина. В предната част на средния носов ход се намират отворите на предните решетъчни клетки (предни етмоидални синуси). В задната част на хода, под лигавицата, се намира foramen sphenopalatinum, свързващ носната кухина с fossa pterygopalatina. През него преминават a. et v. sphenopalatina и nn. nasales posteriores superiores. Под долната носна мида в долния носов ход се отваря носослъзният канал - ductus nasolacrimalis. Отворът се намира в предната част на хода и е покрит с лигавична гънка - plica lacrimalis.
Хоаните (choanae) са два правоъгълни отвора, разграничени от задния ръб на ралника. Те свързват нсоната кухина с назалната част на фаринкса. Вертикалният им размер е около 2.5 см, а хоризонталният - около 1.5 см. Ограничават се отгоре от тялото на клиновидната кост, отдолу от хоризонталната пластинка на небцовата кост, латерално от медиалната пластинка на криловдния израстък на клиновидната кост, а медиално от ралника (vomer).
Лигавицата на носната кухина се дели на дихателна област (regio respiratoria) и обонятелна област (regio olfactoria). Последната заема участъка върху горната носна конха и срещулежащото поле на носната преграда и има площ между 5 и 10 квадратни милиметра. Тя е с дебелина от 1 до 3 милиметра и при живи индивиди има бледорозов цвят. Съставена е от епителна и добре развита собствена пластинка. Епителът е респираторен - привидно многореден цилиндричен ресничест. Състои се от три вида клетки - цилиндрични ресничести, чашковидни и базални. Най-многобройни са цилиндричните ресничести клетки, които са понякога не с цилиндрична, а с кубична форма и имат реснички (epitheliocyti ciliati). Ресничките им трептят в посока към гълтача. Четковидните клетки имат на апикалната си повърхност къси и груби микровили. Чашковидните клетки (exocrinociti caliciformes) са едноклетъчни жлези, продуциращи слуз. Намират се в голямо количество. Базалните клетки (epitheliociti basales) лежат върху базалната мембрана и не достигат до повърхността. Те заместват десквамираните клетки. Малките гранулозни клетки (на Kulchinsky) имат в цитоплазмата си секреторни гранули. Функционално това са нервно - ендокринни клетки, които прибадлежат към APUD - системата. Собствената пластинка е добре развита и служи за прикрепване на лигавицата към стените на носната кухина. В нея се разполагат жлези (glandulae nasales), които са разклонени тубулозни и тубуло - ацинозни серомукозни жлези. В собствената пластинка се намират венозни сплетения, които образуват кавернозен слой (stratum cavernosum). Тези сплетения се кръвонапълват, набъбват и запушват носните ходове - това се случва рефлекторно, при студово дразнене на кожата или от съставки на вдишвания въздух върху лигавицата. При удар върху носа тези сплетения могат да се разкъсат и да започне кървене - epistaxis. Тези венозни съдове са разположени най-вече по долната и средната носна конха. В долно - предната част на носната преграда се намира сплетение от артерии и вени, познато в клиниката като locus Kiesselbachi. От него най-често се получават кръвозиливи - т.е. това сплетение се явява locus minoris restintiae.
В собствената пластинка има голямо количество лимфоцити и макрофаги, които реализират локална защита и участват в имунния отговор. Тук се намира нервно сплетение, което осъществява сетивната и вегетативната инервация на носната лигавица.
Външният нос се кръвоснабдява от a. dorsalis nasi, която е клон на a. ophtalmica, а също и от a. angularis, която е дисталната част на лицевата артерия. Венозната кръв се оттича по едноименните вени към v. facialis и чрез v. ophtalmica superior - към sinus cavernosus. Съществува анастомоза между двете вени, която дава възможност инфекцията да се пренася от преддверието на носа и горната устна към каврнозния синус. Лимфата се оттича към подчелюстнтие лимфни възли. Инервацията на мимическите мускули на външния нос се осъществява от лицевия нерв. Сетивната инервация на кожата на страничните повърхности пък се осигурява от инфраорбиталния нерв, който е клон на горночелюстния нерв, а по гърба на носа - от ramus nasalis externus на n. ophtalmicus.
Лигавицата на носната кухина получава кръв от клонове на a. ophtalmica и a. maxillaris. От офталмичната артерия се отделят a. ethmoidalis anterior et posterior. Те кръвоснабдяват предимно обонятелната област. Максиларната артерия отделя a. sphenopalatina, която през едноименния отвор навлиза в носната кухина и дава aa. nasales posteriores septi, които кръвоснабдяват носната преграда. Венозната кръв се оттича по хода на едноименните вени. Лимфният отток се насочва към дълбоките шийни лимфни възли, разположени по хода на вътрешната яремна вена, а също и към тези в ретрофарингеалното пространство. Сетивната инервация на носната лигавица се осъществява от първия и втория клон на троичния нерв; от n. ophtalmicus се отделят n. ethmoidalis anterior et posterior. От максиларния нерв пък се отделят nn. nasales posteriores superiores. Симпатикусовите нервни влакна идват по хода на каротидния сплит, а парасимпатикусовите - от птеригопалатиновия ганглий.