Подезичната жлеза е най-малката от трите големи слюнчени жлези. Има маса около 5 грама. Разположена е в сублигвалната област върху пода на устната кухина. Жлезата повдига устната лигавица и образува гънка - plica sublingualis. Под нея се разполага милохиоидният мускул, а напред жлезата се опира в сублингвалната повърхност на долната челюст. Медиално жлезата е в плътен контакт с m. genioglossus, като между тях се разполагат n. lingualis и canalis submandibularis.
Поедзичната жлеза има делчест строеж, като се състои от 30 - 50 малки жлезички със смесена муциносерозна секреция. Предните групи жлезички образуват голяма подезична жлеза, която има самосточтелен слюнкоотводен канал. Той се отваря в caruncula sublingualis заедно с изходния канал на подчелюстната жлеза. Останалите жлезички образуват изходни каналчета по протежение на сублингвалната гънка.
Кръвоснабдяването на жлезата се осъществява от клончета на a. sublingualis и a. submentalis. Лимфният отток се осъществява към подчелюстните лимфни възли, а инервацията е същата както при подчелюстната слюнчена жлеза.
Всяка слюнчена жлеза е обвита със съединителнотъканна капсула, която отделя повлекла към паренхима и го разделя на дялове и делчета. Заедно със съединителната тъкан около секреторните части и отводните канали тези преградки съставляват стромата на жлезата.
Паренхимът на слюнчените жлези се състои от секреторни отдели и малки слюноотводни канали. Крайните секреторни отдели, които се оформят като сферични образувания, се наричат ацини; когато се оформят като тръбички, се наричат тубули. Съществува и комбинация от двата типа - тубулоацинозните секреторни отдели. Клетките, които изграждат секреторните отдели, са три типа - сероцити, мукоцити и миоепителни.
Сероцитите са с широка основа и стеснена върхова част. В цитоплазмата им се намират секреторни гранули, съдържащи прекурсора на слюнчената амилаза. Ядрата им са овални и са разположени в долната по-широка част на клетките. Сероцитите секретират вода, соли, слюнчена амилаза и пероксидаза.
Мукоцитите са по-големи, кубични или нискоцилиндрични клетки. Цитоплазмата им съдържа много муцигенни капки, поради което изглеждат светли при оцветяване с еозин. Ядрата им са приплеснати и изтласкани от слизестия секрет към основата на клетките. Мукоцитите секретират вода, неутрални гликопротеини и глюкоконюгати (сиаломуцини и сулфомуцини).
Миоепителните клетки са разположени под секреторните клетки, между тях и базалната мембрана. В цитоплазмата им има много съкратителни елементи. По форма те са най-често звездовидни.
В зависимост от изграждащите ги клетки секреторните отдели са три вида - серозни, муцинозни и смесени. Серозните и мукозни клетки секретират по мерокринен път. Серозните ацини са изградени от серозни и миоепителни клетки и имат тесен просвет. Секретът, който те отделят, е богат на ензими и други протеини. Слузните ацини са изградени от слузни и миоепителни клетки. Луменът им е широк. Секретът им е вискозен, с високо съдържрание на глюкоконюгати (сиаломуцини и сулфомуцини). Смесените ацини са изградени от серозни, слузни и миоепителни клетки. Слузните клетки са по-многобройни, а серозните са подредени периферно във вид на полулуния на Джиануци.
Системата на слюнкоотводните канали се образува от интеркаларни (вметнати) каналчета, започващи от секреторните отдели. Те са покрити с еднореден плосък до кубичен епител и са с тесен лумен. Следват стриираните каналчета, изградени от висок цилиндричен епител - те участват в оформяне на крайния състав на слюнката. Интралобуларните канали са изградени от еднореден, преминаващ в двуреден цилиндричен епител. Те са с по-голям диаметър. Интерлобуларните каналчета се разполагат между делчетата на паренхима и осъществяват само пасивния транспорт на слюнката. Стената им е изградена от двуреден, преминаващ в многослоен цилиндричен епител, а отвън са обвити със съединителнотъканен слой. Междудяловите и главните отводни канали са изградени от многослоен цилиндричен епител и външен съединителнотъканен слой. Това може да доведе до известни диференциалнодиагностични трудности, особено при отстраняване на паротидната жлеза - големите слюнчени канали много приличат на двигателните клонове на лицевия нерв. Поради това при подобни оперативни интервенции се изисква повишено внимание - всеки нервен клон се отпрепарира внимателно, проследява си и се отделя от жлезните ацини. Слюнчените канали се лигират и срязват до пълното премахване на жлезната тъкан, докато клоновете на нерва трябва да бъдат запазени. При субмандибуларната жлеза подобни проблеми няма, единствено лицевата артерия трябва да се лигира и екартира встрани.
По своята структура подезичната жлеза е смесена тубулоацинозна жлеза. Преобладаващи са слузните ацини, които заемат около 60 % от обема на жлезата. Серозните ацини са много малко, а смесените ацини са около 30 %. Каналчестата отводна система е слабо развита и липсват вметнатите каналчета, а стриираните са малко на брой. Предната група жлезички, които се отварят през големия подезичен проток, са съставени от слузни, смесени и серозни ацини. Задната група се оттичат през многобройните допълнителни слюнчени каналчета и са съставени изключително от слузни ацини.
И трите големи слюнчени жлези са много добре кръвоснабдени, като секреторните отдели и отводните каналчета са обхванати от гъста капилярна мрежа.