Местна анестезия

Две са нововъведенията в хирургията, които успяха да променят специалността в световен мащаба от най-древни времена до днес - асептиката и анестезията. И двете са въведени през XIX век и бързо превръщат хирургията от маргинална във високопрестижна медицинска специалност. Докато до началото на XIX век е било спорно дали хирурзите изобщо са били лекари или бръснари и знахари, в днешно време те са безспорно медицинските специалисти с най-висок обществен статус и престиж. До голяма степен тази промяна в обществените нагласи не се дължи на въвеждането на нови оперативни методи и техники, а единствено на прилагането в практиката на асептиката и анестезията - тъй като това е довело до значително по-висока успеваемост във всички оперативни интервенции върху човешкото тяло. Може би само едно епохално научно откритие може да си съперничи по значение с асептиката и анестезията - това е въвеждането на антибиотичната терапия, което се случва през 1942 година с приложението на пеницилина от Александър Флеминг.

Лицево - челюстна хирургия    Имплантологичен портал

Към настоящия момент на развитие на медицината анестезията се дели най-вече на локална (местна) и обща. При общата пациентът загубва съзнание на централномозъчно ниво, заспива и се събужда след приключване на оперативната интервенция - увод и извеждане от обща анестезия. При местната съзнанието на пациента е запазено, обезчувствена е само областта, в която ще се извършва оперативната интервенция. Това до голяма степен представлява недостатък на местната анестезия - по този начин пациентът реално присъства на оперативната си интервенция и се стресира от всичко, свързано с нея. Предимство на местната анестезия представлява възможността пациентът активно да съдейства на хирурга - в областта на лицево - челюстната хирургия това определено е от значение, болният може да отваря уста, да завърта главата си в необходимото положение и да изплюва слюнка и течности при необходимост.