Ретиниран мъдрец

Мъдрец се нарича осмият зъб от човешкото съзъбие, тъй като той пониква последен, в годините, в които обикновено човек помъдрява - най-често в третата декада от живота. Разбира се, много хора не помъдряват до края на живота си, дори и след екстракцията на последния им мъдрец и дори и след като не им е останал нито един зъб в устната кухина. Ретинираният мъдрец е статистически най-честата патология, която кара всеки един човек да търси медицинска помощ при орални или лицево - челюстни хирурзи. Почти всеки индивид поне един път през живота си има оплакване от ретиниран мъдрец. Причина за това е изразената еволюционна редукция в размера на челюстите, поради което мъдреците нямат достатъчно място за нормален пробив и остават задържани в костта - налице е retentio dentis. Понякога в специализираната литература се говори за dens retinens - което в превод от латински означава ретиниращ зъб; това е граматически неправилно, тъй като зъбът е задържан в костта, а той самият не задържа нищо. Затова правилният термин е dens retentus или retentio dentis.

При много хора изобщо липсват зародиши на мъдреци - според някои расистки теории такива хора дори са еволюционно по-напред от други, за което категорични доказателства няма. Мъдреците са най-често зъбите, които са задържани в костта; втори по честота са кучешките зъби, и то предимно горните. Срещат се и ретинирани горни централни и горни странични резци, също така и ретинирани премолари - най-вече долни втори премолари или пети зъби. Казустика е да се срещне ретиниран първи молар (шести зъб) или втори молар (седми зъб), макар че при пациенти с много тесни челюсти се наблюдава понякога комбинирана задръжка на седми и осми зъб.

Ретинираният мъдрец има най-често атипично разположение на зародиша - изцяло хоризонтално, косо спрямо надлъжните оси на съседните зъби, или със съвсем обърната посока на пробива. Срещат се долни мъдреци, които растат изцяло надолу и пробиват кожата под долночелюстния ъгъл - т.нар. екстраорален пробив. Срещат се и горни мъдреци, които са разположени изцяло в горночелюстния синус и дори запушват изхода на синуса към носната кухина - при което такъв ретиниран мъдрец може да стане причина за горночелюстен синуит. Понякога зародишът на мъдреца е разположен под корените на седмия зъб, което в единични случаи може да стане причина за екстракцията и на последния, за да се получи достъп до зародиша на мъдреца. За щастие това се налага само в много редки случаи - при повечето пациенти има начини вторият молар да не се екстрахира, а да се извади само мъдрецът.

В продължение на години един ретиниран мъдрец може да не дава никакви клинични оплаквания. Сред студентите по дентална медицина е разпространена сентенцията че ретиниран зъб се вади, когато се обади - като автор някои посочват д-р Иван Бебечев, асистент по орална хирургия във Факултета по Дентална Медицина в град Пловдив през 1990-те години и скоро след това, някъде до 2010 година. Не е известно дали д-р Бебечев е измислил тази стоматологична мъдрост, но в повечето случаи тя отговаря на истината. Разбира се, може да се наложи и екстракцията на ретиниран мъдрец по ортодонтски показания или профилактично преди някои реконструктивни операции на челюстите. След провеждане на ортодонтско лечение е необходимо да се екстрахират повечето ретинирани мъдреци - ако след време те получат импулс за пробив, те могат да доведат до разместване на съседните зъби, понякога дори до третия зъб. Това се получава най-вече при хоризонтални мъдреци, короната на които опира плътно в седмия зъб; възможно е обаче да се случи и при косо разположение на зародиша на мъдреца.