Постоперативен период

При всяка една оперативна интервенция постоперативният период започва с поставянето на последния шев (ако са необходими шевове) и с извеждането на болния от обща анестезия; на практика постоперативният период е с продължителност до края на живота на пациента, тъй като усложнения и последици от операцията може да има десетки години след това. Ако операцията се извършва под местна анестезия, постоперативният период стартира в момента на приключване на самата операция. Изходът от анестезията се припокрива с постоперативния период, тъй като ефектът от местната анестезия продължава в рамките на часове на практика е в началото на следоперативното време.

При всички оперативни интервенции в областта на устната кухина и лицево - челюстната област е необходимо да се поставя студен компрес през първите 24 - 48 часа постоперативно. Нормално е да се прояви оток през първия следоперативен ден; на втория следоперативен ден отокът обикновено е още по-силно изразен. За разлика от операции в областта на коремната кухина отокът в никой случай не представлява белег за вътрешен кръвоизлив. При поставяне на зъбни импланти на коремни хирурзи и акушер - гинеколози сме имали тревожни запитвания един или два дни след операцията - нормално ли е да се подувам толкова и дали не кърви артериален съд в оперативното поле? Да, нормално е; всяко отлепване на периоста от челюстните кости във всички случаи води до формиране на хематом (кръвонасядане) в резултат на разкъсване на капиляри, от които се излива кръвна плазма и тъканна течност в междуклетъчните пространства. При по-плътно зашита оперативна рана хематомът е по-малък и отзвучава по-бързо; проблемът е че при по-продължителна оперативна интервенция отокът е по-изразен и колкото повече нараства оперативното време, толкова повече нараства и вероятността от подуване. Отокът сам по себе си не означава че има инфекция на областта на операцията; също така не е и показание за прием на антибиотици. Антибиотици следва да се приемат само по изрично указание на лекуващия лекар или зъболекар, тъй като необоснованият им прием води до култивиране на резистентни щамове. От своя страна тези резистентни щамове вредят не само на един човек - веднъж култивирани, те се разпръскват от всеки един от нас в околната среда и заразяват всички останали хора. Студеният компрес води до свиване на кръвоносните съдове и до ограничаване на изливането на кръв от капилярите в междутъканните пространства; държи се около 15 минути, след което се премахва, тъй като води до силен вазоспазъм и известна болезненост. След премахване на компреса се прави почивка от около десет минути и следва поставяне отново - колкото е по-старателен един пациент в тази проста физиотерапевтична процедура, толкова по-бърз и безболезнен ще бъде оздравителният процес.

Около 48 часа след приключване на операцията студеният компрес се заменя с топъл компрес - загрята хавлия, гел или бутилка минерална вода. Те трябва да бъдат с температура 45 - 50 градуса, т.е. малко по-топли от нормалната телесна температура. Топлият компрес ускорява кръвообръщението в областта на оперативната намеса, от което има двойна полза - отокът се разнася по-бързо по хода на венозните съдове и в същото време се ускорява и оздравителният процес - епителизация, синтез на съединителна тъкан и прорастване на нови кръвоносни съдове. През втория постоперативен ден е възможно да се яви и промяна в цвета на кожата на оперативното поле - ако са поставяни зъбни импланти или е екстрахиран ретиниран мъдрец, промяната на цвета на кожата е в областта на бузата. Рядко се явява оцветяване още на първия ден след операцията, но и това е възможно. Първоначално кожата посинява, след това оцветяването преминава в жълто с преливания към зелено и накрая изчезва съвсем. Дължи се на изливане на кръвните пигменти в междутъканните и междуклетъчните пространства - основно на хемоглобина, който причинява подобно синкаво оцветяване. Постепенно обаче хемоглобинът се резорбира и метаболизира от организма, поради което и областта на операцията променя цвета на кожата си. Понякога под действие на гравитацията кръвонасяданията се спускат надолу в по-ниско разположени анатомични области, което става повод за тревога от страна на пациента. В не толкова редки случаи е възможно оцветяването да достигне дори до големия гръден мускул (m. pectoralis major) - по цялото протежение на шията, покрай ключицата и надолу по гръдната стена. Това говори за кръвонасядане в пространствата между мускули и фасции и не представлява проблем; необходимо е единствено да се поставя по-упорито топъл компрес до пълното изчезване на отока и промяната в цвета на кожата. Топлият компрес се поставя до около 7 - 10 дни след деня на операцията - понякога обаче е необходимо да се аплицира и в продължение на няколко месеца. След 7 - 10 дни се свалят и всички конци, с които е зашито оперативното поле в лицево - челюстната област; толкова е и антибиотичният прием, ако е предписан такъв от лекуващия лекар. Оздравителните процеси в лицево - челюстната област са доста бързи поради доброто кръвоснабдяване и поради това на седмия ден спокойно може да се премахнат повечето конци от оперативното поле. Доста зъболекари се притесняват от свалянето на конците рано с оглед възможното отваряне на оперативната рана и образуване на дехисценции. Действително, ако е извършвана някаква пластика с меки тъкани отлагането на свалянето на конците може да задържи ламбата в необходимото положение, но не повече от 10 дни - след десетия ден няма голям смисъл конците да стоят в оперативното поле и това дори започва да вреди на пациента. Конците започват да се разпадат (особено резорбируемият шевен материал), да задържат плака и микроорганизми и могат да предизвикат слабо изразена локална възпалителна реакция. България напоследък се оформя като дестинация за здравен туризъм, доста пациенти идват от всички краища на света, подлагат се на различни лечения и много често след това заминават едва няколко дни след операцията; принципно при поставяне на зъбни импланти или екстракция на мъдреци това не представлява проблем, но е необходимо задължителното премахване на конците след това - в много дентални кабинети и клиники по света колегите отказват да свалят конци на пациент, който си е правил операция другаде, но ако ви откажат на едно място, просто отидете на друго. Спонтанното падане на конците се случва в рамките на месец след оперативната интервенция, но само в случай че меките тъкани са зашити с резорбируем шевен материал; случвало се е да отстраняваме копринени конци, поставени върху пациент две години преди да посети нашия кабинет.

Възможно е да е налице изтръпване в областта на оперативната интервенция. То се дължи на прекъсване на сетивни нерви, които винаги регенерират напълно, но това понякога отнема период от порядъка на няколко месеца. Колкото е по-голям диаметърът на прекъснатия нерв, толкова по-упорито и продължително е изтръпването на областта, а също е по-обширна и площта на изтръпването. Статистически най-често се стига до изтръпване на долната устна поради засягане на долния алвеоларен нерв - n. alveolaris inferior. Той се прекъсва много често при екстракция на дълбоко разположени ретинирани мъдреци; възможно е да се засегне и при псотавяне на зъбни импланти. Ако при пробиване на отвора за зъбен имплант фрезата хлътне рязко в долночелюстния канал, тя наранява механично нерва и го прекъсва - след това той се възстановява спонтанно, но този процес може да бъде много бавен и продължителен. Ако се постави зъбен имплант с по-голяма дължина (при неправилно планиране на клиничния случай), то имплантът навлиза механично в канала, притиска нерва и това води до неговото трайно увреждане. В такива случаи нервът не регенерира, тъй като няма как да прорастне покрай плътния титанов винт на импланта. След отстраняване на импланта е възможна частична регенерация на нерва, но понякога увреждането е необратимо и чувствителността не се възстановява до края на живот на пациента.