Резекция

Резекцията представлява изрязване на тъкани от организма на пациента - от латински resectio (изрязвам). Това представляват патологично променени тъкани, тъй като в случай че са здрави, няма да бъде необходимо те да бъдат отстранявани. Тъканите, които се резецират, са променени патологично от неоплазии, изгаряния, измръзвания, специфични възпалителни процеси, некротични в резултат на травми, съдова патология или много тежки неспецифични възпаления. От статистическа гледна точка обаче най-често се налага тъкани в организма да бъдат резецирани при хирургичното лечение на туморен процес - рядко възпаленията и изгарянията са толкова тежки и в обширен обем, за да изискват резекция. Предвид това че най-често резекциите са тежки, обемни и технически сложни оперативни интервенции, те се извършват под обща анестезия и изключително рядко - под местна анестезия.

Съветски учебници по лицево - челюстна хирургия от началото на 1940-те години показват богат клиничен материал относно извършване на резекции на горна и долна челюст под местна анестезия. Технически такива операции е напълно възможно да се извършат, но на практика е доста трудно. Необходимо е да се инжектира доста голямо количество местен анестетик, което представлява риск от предозиране. Болният е в съзнание и на практика присъства на своята оперативна интервенция, която в случая е с много голям обем и сложност. Възможно е да се осъществи инхалационна анестезия с помощта на маска, но маската пречи и в много случаи съвпада напълно с оперативното поле, което на практика прави невъзможно провеждането на всякаква интервенция. Едва с въвеждането на ендотрахеалната интубация през 1930-те години резекциите на челюстните кости се улесняват значително - но тъй като в СССР интубацията започва да се прилага на практика през 1950-те години, медицинската литература от по-ранния период описва всички резекции под местна анестезия.