Киста

На латински език киста означава мехур. В билогията с понятието киста се означават някои нормално съществуващи анатомични образувания - мехури с различна функция на някои риби и т.н. В медицината обикновено терминът киста означава патологично формирана кухина в организма, която е заобиколена от съединителнотъканна капсула отвън и е тапицирана от епител отвътре. Въпросната кухина е изпълнена с течно или течно - кашаво съдържимо. По този признак кистата се отличава от въздушния емфизем - при него съдържанието е предимно от въздух или други газове, липсва и епителна и съединителнотъканна обвивка, тъй като за тяхното формиране е необходимо време. В най-общия случай емфиземът се формира като резултат от остра травма (механична или ятрогенна), а кистата представлява хроничен процес - за нейното развитие са необходими месеци, а понякога дори и години. Размерът на кистата зависи от времето на нейното развитие, местоположението и типа на патологичния процес. Срещатат се истински и лъжливи кисти (псевокисти), а също придобити и вродени. Според механизма на образуване кистите биват ретенционни, паразитарни, травматични, дисонтогенетични и туморни. В българския език се използва терминът киста, на английски - сyst, а на латински - сysta.

При същинските кисти има налична епителна обвивка, докато при псевдокистите такава няма. Кисти се срещат в целия човешки организъм, но в лицево - челюстната област те са особено чести и от различен тип - с различна етиология, патогенеза и с различен лечебен подход. Най-общо те се разделят на две големи групи - кисти на челюстните кости и такива на меките тъкани. Тъй като настоящият уеб-проект е насочен предимно към лицево - челюстната хирургия, в началото на изложението ще разгледаме подробно различните видове кисти в лицево - челюстната област. Класификацията на кистите на челюстните кости се извършва по следния начин:

А. Същински (истински) кисти (cystae verae) - те са тапицирани от вътрешна епителна обвивка. Делят се на одонтогенни и неодонтогенни

I. Одонтогенни кисти (cystae odontogenes)

  1. Радикуларни кисти (cystae radicullares)

  2. Фолукуларни кисти (cystae folliculares)

  3. Пародонтални кисти (cystae parodontales)

  4. Кератокисти (keratocystae)

  5. Резидуални кисти (cystae residuales)

II. Неодонтогенни кисти (cystae non odontogenes)

1. Фисурални кисти (cystae fissurales)

1.1. Глобуломаксиларни кисти (cystae globulomaxillares)

1.2. Медианни палатинални кисти (cystae pallatines medianae)

1.3. Медианни алвеоларни кисти (cystae medianae alveolares)

1.4. Назоалвеоларни кисти (cystae nasoalveolares)

2. Нефисурални кисти (cystae non fissurales)

2.1. Назопалатинални кисти (cystae nasopalatinales)

Б. Несъщински (лъжливи) кисти (pseudocystae) - при тях липсва епителна обвивка на кухината

  1. Травматични или хеморагични кисти (cystae traumatica sive haemorrhagica)

  2. Идиопатични костни кавитети (cystae ossea idiopathica)

  3. Аневризмални костни кисти (cystae ossea aneurismales)

Класификацията на кистите на меките тъкани се извършва по следния начин:

А. Вродени кисти

  1. Медианни кисти и фистули на шията (cystae et fistulae colli medianae)

  2. Латерални кисти и фистули на шията (cystae et fistullae colli laterales)

  3. Кисти и фистули в околоушната област (cystae et fistullae in regio parotidea)

  4. Дермоидни и епидермоидни кисти (cystae epidermoidales et dermoidales)

Б. Придобити кисти

  1. Ретенционни кисти на малките слюнчени жлези - cystae retentiones glandulae salivares minores

  2. Ретенционни кисти на подезичните слюнчени жлези или ранули - cystae retentiones glandulae salivares sublinguales sive ranulae

  3. Ретенционни кисти на подчелюстните и околоушните слюнчени желзи - cystae retentiones glandulae salivares submandubulares et parotidei

  4. Ретенционни кисти на слизестите жлези на лигавицата на максиларния синус - cystae retentiones glandulae mucinosae mucosae sinus maxillares

  5. Ретенционни кисти на мастните жлези или атероми - cystae retentiones glandulae seboreae sive atheromae

Както вече беше споменато, кистата представлява затворена структура, която съдържа течност, газообразни вещества или полутвърд материал. Все пак кистите, съдържащи газове, се срещат изключително рядко - предимно при анаеробни възпалителни процеси, дълбоко в пределите на меките тъкани, при които микроорганизмите отделят различни газове. Понякога това се нарича газова гангрена. Кистата не е нормална част от нито една жива тъкан и не представлява нормално анатомично образувание. Кисти могат да се появят навсякъде в човешкия организъм, независимо от възрастта, и се срещат сравнително често. Размерът на кистите варира, от незабележим с невъоръжено око до гигантски размери - някои кисти изместват органите и тъканите и възпрепятстват тяхната нормална функция. Така например в областта на долната челюст понякога се срещат радикуларни кисти с размер от единия мъдрец до другия - от зъб 38 до 48. Подобни патологични процеси понякога могат да доведат до спонтанна фрактура, тъй като при техния експанзивен растеж компактната костна пластинка изтънява и дори нормалната дъвкателна дейност придобива характеристиките на патологично натоварване.

Кистите обикновено се появяват като следствие действието на различни фактори върху организма - тясно облекло, възпрепятстване на нормалното движение на телесните течности на определено анатомично място, туморни процеси, остри или хронични възпалителни заболявания, генетична предразположеност или дефекти при развитието на ембриона. При напредване на процеса пациентите сами могат да забележат наличието на неестествена бучка по повърхността на тялото си. Обикновено кистите на кожата или тъканите непосредствено под нея правят впечатление. Кистите на млечните жлези също могат да се усетят при палпиране на гърдите – при самоизследване, което всяка жена трябва да извършва поне веднъж месечно. Кистите на вътрешните органи са незабележими, което определено представлява проблем по отношение на диагностиката. За наличието им обикновено се разбира при визуално изследване (рентгеново, ултразвуково, томография, скенер, ядреномагнитен резонанс) по друг повод. Не се открива симптоматика при наличието им, докато не нарастнат до степен да се виждат или да притискат съседни органи.

В общата медицина са описани буквално стотици видове кисти с различна етиология и локализация и като следствие - коренно различна клинична картина, ехографски и рентгенологичен образ и лечебен подход. В началото на настоящото изложения бяха описани кистите в лицево - челюстната област, но в почти всички останали анатомични образувания на организма също се срещат множество кисти. Най-често такива са:

По-голямата част от кистите са доброкачествени образувания. Възможно е някои от тях да създават оплаквания, заради големия си размер и местоположение. В редки случаи кистите се свързват с малигнени тумори или сериозни инфекции. Ето защо при наличието на каквото и да е нетипично образувание по тялото, бучка, подутина трябва да се потърси лекар за компетентна консултация. Лекарят е длъжен да назначи подходящи изследвания за определянето на вида на образуванието и причините за появата му. Терапията при кистозните образувания зависи от причини за развитието и локализацията им. При голям размер на кистите, както и когато влияят на правилното функциониране на околните тъкани, е необходимо те да се отстранят по оперативно. Успешни резултати дава аспирирането при някои видове кисти – изтегля се течността от кистата, което впоследствие в по-голяма част от случаите води до атрофия на капсулата. При най-малкото съмнение за малигнизация кистата се отстранява радикално хирургично. Това може да бъде извършено като се планира директно операция или след като предварително се вземе материал за биопсия, за да се установи или отхвърли наличието на туморни клетки. При хронични заболявания (например синдром на поликистозните яйчници или бъбречна поликистоза) се предприема лечение в зависимост от състоянието.

Кистата на яйчниците е едно от най-често срещаните заболявания на половите органи в репродуктивната възраст на жената. Тези кисти представляват затворени структури в рамките на органа, които съдържат течни, газообразни или полутвърди субстанции. Характерът на съдържанието и размерът на кистата се определят от причината за възникването ѝ. Видовете кисти на яйчниците са следните няколко типа:

  1. Функционална (фоликуларна киста) - тя обикновено изчезва без външна намеса в рамките на 2 или 3 менструални цикъла

  2. Дермоидна киста - изпълнена е с различни видове тъкани - коса, кости и кожа. Много често по своя характер тези образувания всъщност представляват тератоми и като казуистика съдържат дори нормални зъби с оформен дентин, емайл и пулпа

  3. Муцинозна киста - съдържа слуз и може да достигне огромни размери - тегло дори до 10 килограма

  4. Поликистоза – струпани фоликулярни малки кисти запълват яйчниците, понякога наличие при жени с поликистозен синдром; обаче дори и жени, които не страдат от някакво заболяване, не са имунизирани против кисти от този тип.

Клиничните симптоми на кистите на яйчниците са свързано основно с промените в нивата на естрогените, тъй като кистата се локализира в органа, където тези хормони се синтезират. Най-честите симптоми са:

Диагнозата киста на яйчника звучи доста стресиращо и повдига тревожни питания относно способността за забременяване; възможно е да доведе и до възникването на депресии и различни тревожни състояния. Статистически това заболяване се диагностицира най-често при жени в детеродна възраст и не е рядко явление. Не само определени видове кисти, а и състоянието на яйчниците и редица други фактори оказват влияние върху способността на  пациентката да забременее безпроблемно. Наличието на киста само по себе си не е категорична пречка за начало на бременността от медицинска гледна точка. Много жени стават майки, без дори да са разбрали, че имат подобен здравословен проблем. Все пак добрата грижа за половата система и рутинната профилактика всеки месец ще помогнат на специалистите да съставят цялостна клинична картина при планове за забременяване.

Разликата между киста на яйчника и хормонално обособената поликистоза е значителна. Първото е образувание, което може да е доброкачествено или злокачествено (злокачествена миома). При поликистоза става дума за нарушение на хормоналния баланс и повишеното отделяне на мъжки полови хормони. При ехография могат да се видят много малки кисти в яйчника, които сами по себе си не са поликистоза, но в комбинация с хормонален дисбаланс, наднормено тегло и инсулинова резистентност са основание за поставянето на диагноза. Докато нормалното зачеване с киста на овариите е в реда на нещата, то поликистозата е твърде вероятно да бъде пречка за забременяване по естествен път. Какви са симптомите при киста на яйчника и как се диагностицира? При мнозина заболяването описва като безсимптомно, но всъщност честотата и обилието на месечния цикъл, тазова болка и някои други оплаквания могат да бъдат индикатори за евентуален проблем. На консултация сред основните въпроси, които акушер-гинеколозите задават, е редовността на месечния ви цикъл. Появата на киста на яйчника може да бъде свързана с пропускането на менструация, задържан фоликул и други. Честотата на образуване, вида и размера на кистата ще дадат основание на вашия гинеколог да изиска още изследвания, за да разбере произхода на проблема. киста на яйчника и забременяване. При много пациентки задържаният фоликул се превръща в киста, пукваща се и изчезваща сама. Но при други жени обилната и съпроводена с болки менструация вероятно сочи към по-сериозна диагноза, изискваща намесата на специалист. Откриването на кистата става посредством ултразвуков преглед (ехография), която е напълно безболезнена. Физическите неразположения, които могат да са симптоми на подобен проблем, са болка в яйчниците, болки при овулация, болки в малкия таз при полов акт, аномалии в менструалния цикъл и други подобни. Още при първи признаци за киста на яйчника е добре обективният статус на пациентката да започне да се проследява всеки месец. Установяването на киста на яйчника води след себе си два задължителни въпроса: колко сериозно е състоянието и как то може да се лекува? Само по себе си наличието на киста не означава, че не можете да пациентката да забременее по естествен начин. Някои кисти обаче увреждат яйчника и способността му да отделя зряла яйцеклетка. В съществен процент от случаите жените преминават през лечение на киста на яйчника и могат спокойно да започнат с опитите за създаване на дете. Самото диагностициране на киста е част от процеса на планирането на бременността. Гинекологът определя типа на кистата още при първоначалния преглед. Ако става въпрос за така наречената функционална киста, се провежда ежемесечен преглед и се изчаква спонтанната резорбция (инволюция, атрофия, цикатризация) на образуванието. Понякога се назначава лечение с противозачатъчни медикаменти, за да се спре растежът на нови фоликули - които също биха могли да доведат до формирането на овариални кисти. Тогава отново са наложителни поне 2 или 3 цикъла на наблюдение, докато се възобновят опитите за създаване на бебе. При наличието на най-малкото съмнение за неопластичен характер на образуванието (доброкачествен или злокачествен) се назначава лапароскопска операция на кистата. При жени в полова зрялост това е от голямо значение за запазване на функциите на половата система. Дори и при отстраняването на яйчника обаче остава още един (контралатерален), който може да отдели яйцеклетка при желание на пациентката за бременност.

Съществува и така наречената шоколадова киста – патологоанатомична проява на заболяването ендометриоза. Схематично казано, това представлява натрупване на ендометриална тъкан извън стените на матката. Статистически ендометриозата е един от основните причинители на безплодие у жената, въпреки че тази диагноза невинаги е абсолютно основание за прибягването до асистирана репродукция. Ендометриоза (т.нар. шоколадова киста) – тъкани, които са вътре в матката и менструират всеки месец, попадат в яйчника и менструират в яйчниците, като по този начин кистата се пълни със стара кръв с кафяв цвят (оттук и името). Лечението на голяма киста на яйчника е посредством операция. Специалистите по репродуктивно здраве внимателно изследват всички възможни фактори, касаещи здравето на жената и в частност половата система, преди да дадат съвет за курс по репродукция. Това е така, защото в повечето случаи на киста на яйчника неинвазивно лечение също води до положителни резултати и възможности за забременяване. Едва при намален резерв яйцеклетки или трайно пострадал яйчник, налагащ подготовка за лапароскопия, се изисква намесата на специалисти по ин витро оплождане. В тези случаи има два подхода при изпълнение на процедурата, които зависят от конкретния случай – използването на лични или донорски яйцеклетки. В зависимост от възрастта на жената и персистирането на проблема специалистите могат да посъветват първо замразяване на яйцеклетки, а впоследствие – след проведена терапия на съпътстващите проблеми, да се подходи към процедура инвитро с използването им. Ако пациентката е с изчерпани яйцеклетки или се е наложило отстраняването на яйчниците без предварително извличане на материал, то тогава за оплождане in vitro се взимат яйцеклетки от донор - подходящ донор е близък роднина на пациентката, като например сестра или братовчедка. Най-често причините за развитие на заболяването са задържан фоликул и хормонални смущения, чиито предпоставки биват наличието на фамилна обремененост или завишени/занижени нива на естроген, прогестерон. Лечението на кистата на яйчника понякога е трудно и продължително. Ако няма шанс даденият тип киста да изчезне сам, най-честата практика в методите на съвременната медицина са прием на специално разработени лекарства за киста на яйчника, оперативно лечение или комбинация от двата подхода.

Бъбречните кисти са кръгли кухини, изпълнени с течност, които се образуват в бъбреците. Делят се на различни видове според броя (единични или множествени) и начина на възникване (вродени или придобити). Най-често се срещат придобитите единични кисти. Половината от хората над 50 годишна възраст имат една или няколко придобити кисти. Бъбречните кисти са малко по-чести при мъжете, като вероятността е по-голяма при по-възрастни индивиди. Вродените кисти са по-често множествени. Състоянието се нарича бъбречна поликистоза. Поликистозата е сериозно вродено заболяване, което често води до значими нарушения в бъбречната функция. Причината за образуването на придобитите кисти не е съвсем изяснена. Една от по-разпространените теории е свързана с наличие на слабост в някой от анатомичните слоеве на бъбрека. Тази слабост води до образуването на кухина, подобна на сак (дивертикул), която се изпълва с течност. Възможно е да има и генетична предиспозиция за образуването на обикновените бъбречни кисти. Обикновените единични бъбречни кисти обикновено са безобидни и нерядко не предизвикват никакви оплаквания. Най-често тези кисти са случайна находка при провеждане на образни изследвания по друг повод. Кистите на бъбреците могат да бъдат с различни размери – от много малки до такива с диаметър над 10 сантиметра. Нарастването на размерите на кистата понякога е свързано с притискане на съседните тъкани и органи или на други анатомични структури. Когато кистите са с размери в рамките на на 4 – 6 сантиметра, те могат да предизвикат оплаквания, като тъпа болка и тежест в гърба, абдоминалната област и таза. В някои случаи болката се причинява от притискане на уретера и събирателната система на бъбрека, което води до задръжка на урина. Рядко кистите се усложняват с инфекция, което може да доведе до повишаване на температурата, втрисане и отпадналост. Установено е подобряване на високото кръвно налягане след отстраняване на големи обикновени бъбречни кисти, но тази връзка не е достатъчно проучена - вероятно в случая играе роля ренин - ангиотензиновата система.

Най-честите усложнения на бъбречните кисти са:

Някои кисти съдържат допълнителни изменения в тяхната структура, като тези изменения могат да имат и неопластичен характер. В тези случаи кистите се определят като усложнени. Поради тази причина, преди извършването на каквато и да е оперативна интервенция върху кистата, трябва да бъде изключено наличието на карцином. Образните изследвания са най-честите методи за диагностика на бъбречните кисти - ултразвуково изследване (ехограф), компютърен томограф (скенер) и ядрено магнитен резонанс. Диагностиката на бъбречните кисти има за цел да даде информация за броя и вида кистите, да помогне да се разграничат усложнените от простите единични кисти, да се установят евентуално усложненията от кистата (инфекция, хидронефроза) и да се разграничат обикновените кисти от неопластичните процеси. Компютърната томография и ядрено - магнитният резонанс са от голяма полза за диференциалната диагноза на тези заболявания.

Ако кистата е безсимптомна (не предизвиква оплаквания) и няма усложнения, лечение не се налага. Обикновено на пациентите се препоръчва извършването на ехография на бъбреците на определен интервал от време, за да се проследи и отчете евентуално нарастване или друга промяна в кистата. Следва да се има предвид че всяко атипично образувание в човешкия организъм обаче подлежи поне на хистологична верификация с оглед ранното откриване на потенциална неопластична трансформация. Някои малки единични кисти, макар и рядко, могат да изчезнат сами с времето. При поява на оплаквания може да се наложи лечение на кистата. Лечението на обикновената киста на бъбрека е оперативно, като възможностите за интервенция са две - пункция (дрениране) на кистата или радикална екстирпация на формацията. Пункцията на бъбречната киста представлява въвеждане на тънка и дълга игла в кухината на кистата и източването на нейното съдържимо, което обикновено е бистра течност. След евакуацията на съдържимото се въвежда реагент, който да предизвика склерозиране (слепване) на кистата и да предотврати повторното и́ образуване. Такъв реагент най-често е алкохолен разтвор с висок градус. При по-големи или усложнени кисти след пунктирането им се поставя тънко катетърче, което се оставя в кухината на кистата за няколко дни. През този период се извършва контрастно изследване на кистата и ако няма противопоказания, неколкократно се въвежда концентриран алкохол, след което катетърчето се отстранява. В този случай пункцията на кистата е процедура, която наподобява поставянето на нефростома. Упойката е локална (местна) и се поставя подкожно, в зоната на преминаване на иглата и поставянето на катетърчето в кистата.

Хирургичният метод на лечение на обикновените бъбречни кисти представлява дрениране и изрязването или изгарянето (електрокоагулация) на стените на кистата. При тази процедура може да се отстранят една или повече кисти. Операцията налага кратък болничен престой и се извършва под обща упойка. Оперативният метод може да бъде конвенционална (отворена операция), лапароскопска или роботизирана интервенция. Най-често се предпочита лапароскопският метод, тъй като той е значително по-щадящ и достъпен за пациента, с ниска степен на усложнения и висока степен на ефективност. При този метод се правят три малки разрези на кожата, през които се поставят камера и инструментите, с помощта на които се извършва операцията. Роботизираният метод се извършва по аналогичен на лапароскопския начин, като инструментите са свързани с компютър, който се командва от оператора. Няма разлика по отношение на ефективността на операцията, усложненията, кръвозагубата и бързината на възстановяване на пациента между лапароскопската и роботизираната операция. Конвенционалният метод има повече историческо значение и се предпочита рядко, предимно при наличие на усложнения. Следоперативно обикновено се поставя тръбичка (дрен) около бъбрека за 1 или 2 дни. Обикновено престоят в болницата е между 2 и 3 дни след лапароскопска или роботизирана оперативна интервенция. Престоят след отворено оперативно лечение на обикновена киста на бъбрека е значително по-дълъг – 4 и повече дни и зависи от съпровождащото усложнение.

Кистите на млечната жлеза обикновено са безсимптомни, но понякога се проявяват със стягане в гърдите, а при възпаление може да има и подути лимфни възли. При преглед се установява бучка в гърдата и често се налага биопсия. Установено е че 10.7 % от всички жени ще развият симптоматика при кистична болест по време на техния репродуктивен живот. Размерът на кистите варира от такива, каквито могат да бъдат забелязани с просто око до кисти с диаметър 4 - 5 мм. Често се появяват по няколко броя в ограничена площ с диаметър 2 - 3 см. Това са така наречените кисти на синия купол, които са доброкачествено новообразувание. Те нямат съществено значение освен потенциала им след време да нарастнат по размер. Големите кисти са тънкостенни. На цвят са по-често кафяви отколкото сини, поради кафеникаво опалесцентната течност в тях. Обикновено се проявяват като индивидуална киста, но единичната палпируема киста в някои случаи е вероятно да бъде заобиколена от множествени кисти, които в по-голямата си част е невъзможно да се палпират. Откриват се и в контралатералната млечна жлеза - очевидно е налице генетична предразположеност на някои жени към образуване на подобни формации. Течността, съдържаща се в кистите показва широк спектър на изяви, които са в границите от ясна до силно помътнена или от светлокафява, преминаваща в сиво до почти черна. Тези течности съдържат различни химични вещества - пигментирани продукти на апокринната секреция, липофусцин, продукти на пероксидирания липопротеин, разпадни продукти на хемоглобина и евентуално секреторни продукти от различни хранителни вещества. Наличието на кръв е тревожен диагностичен белег - показва развитието на неопластичен процес. Кистичната течност съдържа съдържа също така стероидни хормони, бета човешки хорион гонадотропин (bHCG) и релаксин, туморни маркери като фетопротеин и карциноембрионален антиген (CEA), и „онкопротеини на кистичната болест“ като много от тях са открити в по-високи концентрации от кръвта, предполагайки активен секреторен процес.

Kистите обикновено са безсимптомни и се откриват случайно при самоизследване - всяка жена, особено над възраст от 30 години, би трябвало периодично да опипва гърдите си за наличието на всякакви бучки и атипични формации. В много случаи това може да се извършва и от нейния партньор, което съчетава полезното с приятното. Понякога се явява остра болка - при опипване на голяма по рамер киста, което предизвиква дразнене в резултат на внезапно разпъване на капсулата или изтичане на течност в околните тъкани. Болката може да бъде и резултат от инволюцията на кистата - вследствие на разкъсване или изтичане на кистичната компонента в каналчето на млечната жлеза. Болката обикновено не се свързва с менструалния цикъл, нито с промяна в размера на кистата. В много случаи кистата може да води до изтичане на секрет от мамилата - поради споменато вече спукване, при което секретът изглежда точно като кистозна течност. Обикновено около 55 % от кистите се откриват в лявата гърда, а 45 % в дясната, като съотношението е идентично с това при фиброаденом. В над 60 % от случаите се локализират в горния външен и вътрешен квадранти. Кистите рядко се срещат в долната половина на гърдата. При клиничен преглед физикалните характеристики варират в широки граници според редица фактори - размер, интракистично налягане, дълбочина и разположение в гърдата, както и характеристиките на заобикалящата жлезна тъкан. Големите кисти често се забелязват, когато пациентът е легнал по гръб като тялото е наклонено леко надолу. Като цяло кистата се усеща като гладка, напрегната структура, добре опипваща се до гръдната стена и до известна степен прикрепена към гръдната тъкан. По-големите кисти могат да се палпират като множествени. Дълбоките кисти обикновено са по-повърхностни при млади пациентки с еластична гръдна тъкан.

След обсъждане на симптомите, мамологичния и гинекологичния статус, вашия лекар извършва преглед на гърдата и може да назначи диагностична мамография или ехография. Въз основа на данните от клиничния преглед и образните изследвания може да се наложи извършване на тънкоиглена аспирационна биопсия (ТАБ) на гърдата. При клиничния преглед се оценява състоянието на млечната жлеза, наличието на бучки или други аномалии. Ехографията на гърдата може да определи съдържанието на формацията - течност или солидна материя. Ехографията обикновено показва дали се касае за множествени или билатерални кисти. Тъй като кистите са заоблени, овоидни или лобулирани подобно на фиброаденомите, е невъзможно да се направи диференциация само въз основа на образното изследване. Рентгенологичното изследване не е строго необходимо при диагностициране на кистите, но се прилага от повечето автори при пациенти над 35 годишна възраст за диагностика или форма на скрининг за изключване на диагноза карцином на гърдата. Тънкоиглена-аспирационна биопсия (ТАБ) на гърда се извършва при добре опипващи се бучки на гърдата. При процедурата се въвежда тънка игла в установената формация на гърдата и се изтегля (аспирира) течност. Препоръчва се да се извършва под ехографски контрол. Ако в изтеглената течност няма наличие на кръв и бучката изчезне, не се налага извършване на друго допълнително изследване или лечение. Липсата на течност или формация на гърдата, която не изчезва след аспирация, предполага че поне част от нея е твърда и може да изисква проба за цитологичен анализ. Това се прави с цел да се установи дали има наличие на туморни клетки.

Уместно е да се извърши контролен преглед около 4 - 6 седмици след тънкоиглената аспирационна биопсия. Ако кистата се появи отново след период от една седмица, се препоръчва хирургично отстраняване. При рецидив на кисти в рамките на един месец може да се извърши повторна аспирация. Ако рецидивират отново, се пристъпва към хирургично лечение. Използването на орални контрацептиви за регулиране на менструалните цикли може да доведе до редукция на повторната поява на кисти на гърдата. Но поради възможни нежелани лекарствени реакции, хапчета за контрол на раждаемостта или друга хормонална терапия (тамоксифен) обикновено се препоръчват само при жени с тежки симптоми. Прекъсването на хормоналната терапия след менопаузата също може да помогне за предотвратяване на кисти на гърдата.

При кръвенисто кистично съдържимо или наличие на папиларни разраствания в стената, както и при рецидивиращи хронични кисти със задебелени фиброзни стени, се извършва хирургична биопсия. Тя включва ексцизия на кистата, по възможност чрез параареоларен кожен разрез. При малките по размери кисти няма повишен риск от дегенерация, а при големи, с многогодишна давност, макар и рядко (0.5 - 1.4 % от всички карциноми) може да се развие интракистозен карцином на гърдата. При паразитарни кисти се препоръчва хирургично лечение.

За да намаляване до минимум на дискомфорта, свързан с кистите на гърдата, може да се вземат следните мерки:

  1. Носене на добре поставен, поддържащ сутиен. При наличие на болезнени кисти, поддържането на гърдите може да помогне за облекчаване на дискомфорта

  2. Нанасяне на компрес - топъл или студен компрес е възможно да облекчи болката

  3. Избягване на кофеина. Няма доказателства, които да свързват кофеин и кисти на гърдата. Въпреки това някои жени намират облекчение на симптомите, след като елиминират кофеина от диетите си

  4. Употреба на лекарства за болка без рецепта, в случай че лекуващият лекар ги препоръча. Някои видове болки в гърдите могат да бъдат облекчени чрез употребата на ацетаминофен или нестероидни противовъзпалителни средства.

Кистите на черния дроб, както и всички останали кисти в човешкия организъм, представляват кухини, изпълнени с течност. Те са доброкачествени образувания и нямат малигнен потенциал. Тези кисти обикновено не изискват лечение, освен ако не предизвикат симптоми, нарушаващи нормалната функция на организма. Това обаче се случва много рядко. Чернодробните кисти не са често срещани, засягат едва около 5 % от населението. При някои хора се наблюдава така наречената единична или проста киста, която няма клинични симптоми и може да не се открие през целия живот на болния. Други пациенти могат да развият състояние, наречено поликистоза на черния дроб, което се характеризира с поява на множество кистозни образувания. Въпреки че поликистозата на черния дроб се характеризира с клинични признаци, органът може да продължи да функционира правилно и заболяването по никакъв начин да не застраши живот на засегнатото лице. Според проучване от 2015 година само около 5 - 10 % от чернодробните кисти имат клинична изява. Симптомите обикновено се срещат за първи път при хора на възраст над 60 години. Най-често се среща:

  1. Чувство на тежест и пълнота в горната част на корема, дискомфорт или болка

  2. Подуване на корема

  3. Коремна болка, особено в горния десен квадрант

  4. Стомашни киселини

  5. Гадене и повръщане

  6. Внезапна и силна болка в десния горен квадрант на корема, която ирадиира към дясното рамо и плешка. Тази болка обикновено е причинена от кървене в кистата, което се среща при много малка част от пациентите

  7. Ако кистата стане достатъчно голяма, пациентът може да е състояние да я усети палпаторно през коремната си стена

Кистите, които растат в черния дроб често са вродени. Според някои изследователи жените са по-склонни да развиват чернодробни кисти в сравнение с мъжете. Инфекция с паразитите от рода Echinococcus също може да доведе до развитието на чернодробн кисти. Паразитите често се развиват в организма на селскостопанските животни или на животни, които живеят във ферми (кучета, койоти, вълци). Инфекцията с ехинокок е известна като хидатидна болест, кистозна хидатидна болест или ехинококоза. Това заболяване може да доведе до поява на кисти и в други органи като бели дробове, бъбреци или дори главния мозък. Лечението е предимно хирургично.

Автозомно доминантната бъбречна поликистозна болест е друго заболяване, което се характеризира с поява на чернодробни кисти. Това е рядко генетично заболяване, което се характеризира освен с развитие на киста в черния дроб, също и с поява на множество кистозни образувания в бъбреците - т.е. налицее полиорганна патология. Много рядко кистите на черния дроб могат да станат толкова големи, че да повиляят на нормалната функция на близко разположени органи. Например в някои случаи кистата може да стане толкова голяма, че да притисне кухата вена (основната вена, която пренася кръв обратно към сърцето). В този случай е препоръчително нейното оперативното отстраняване.

Всички кисти на черния дроб в огромен процент от случаите са доброкачествени. Много рядко тези кистозни формации могат да малигнизират и да се разпространят извън черния дроб. Повечето пациенти с чернодробни кисти не се нуждаят от специфично лечение, освен ако симптомите не предизвикват неразположения и пречат на нормалния им живот. Най-ефективното лечение е хирургичното отстраняване на кистата. Друг вариант е отдренирането на течността на кистата, но това обикновено е временно решение на проблема. Тъй като течността може да се събере отново с течение на времето, формацията отново нараства и се формира нова кухина.