Доброкачествени тумори на слюнчените жлези

От доброкачествените туморите на слюнчените жлези най-често се наблюдава плеоморфният аденом. Това е най-честият тумор на слюнчените жлези изобщо. Локализирасе предимно в паротидната жлеза; това е и най-честият епителен тумор при децата. Развива бавно болните търсят медицинска помощ средно 1 7 години след появата на подутината. Описан е случай с 66 годишно развитие (В. Паникаровский, 1968). Подутината е окръглена или овална, с гладка или лобулирана повърхност, плътна или плътноеластична консистенция, подвижна, добре отграничена от околните тъкани. Обикновено туморите с големина до 1 - 1.5 см. са подвижни, повърхността им е гладка и кожата над тях се събира в гънка. При нарастване на тумора постепенно той става фиксиран към околните тъкани и може на големина да достигне до 15 см. Въпреки големите размери парализа на лицевия нерв не се наблюдава и надлежащата кожа е непроменена. Ако се яви симптоматика от страна на лицевия нерв (смущения във функцията на мимическата мускулатура), то със сигурност се касае за малигнизация на процеса. При сиалография се наблюдават стеснени каналчета на жлезата и дефект в напълването с окръглена форма и равни очертания.

Плеоморфен аденом    Оксифилен аденом    Базалноклетъчен аденом    Цистаденолимфом    Класификация на туморите на слюнчените жлези

Избелване на зъби    Информация за Пирин    Зъболекари в България    Злокачествени тумори на слюнчените жлези

На хистологично изследване се откриват струпвания от епител с произход от каналите и ацините. Оформят се тубули, ацини, повлекла, трабекули и кистозни формации. Епителните клетки са цилиндрични, единствено в кистозните кухини са кубични или плоски. В лумена на много от ацините и тубулите се открива серозен секрет. В екстрацелуларното пространство се откриват миксоматозни полета с бледосинкав оттенък и промени, наподобяващи хиалинен хрущял. Неопластичните промени много често са мултифокални и поради това рецивите не са редки. Лечението е радикално хирургично. При паротидната жлеза се прилага консервативна паротидектомия, а при останалите жлези екстирпация на тумора заедно с жлезата. В съвременната литература широко е застъпено схващането за необходимост от радикална оперативна намеса, а не само от енуклеация на тумора. Поради наличието на мултифокални сателитни възли и огнища от туморни клетки извън клинично установения тумор енуклеацията води до рецидив в 70 % от случаите. Поради експанзивния растеж на тумора се притиска околният жлезен паренхим, тъканите фиброзират и се формира капсула. На много места обаче тя е прекъсната и туморни клетки пролабират в нормалната жлезна тъкан - още една причина да се действа радикално. При оставяне на фаригеалния лоб на жлезата (който съставлява около 1/5 от нейния обем) той продължава да секретира слюнка - нерядко се налагат допълнителни оперативни намеси с цел създаване нанов изходен проток за тази слюнка. Неприятно усложнение е появата на следоперативни кожни слюнчени фистули.

Туморът на Warthin (cystadenolymphoma) представлява мономорфен аденом, който клинично се представя като подутина с овална форма, гладка или леко неравна повърхност, мекоеластична консистенция, понякога с изразена флуктуация. Образуванието е добре отграничено, подвижно. Кожата не е изменена, засягане на лицевия нерв не се наблюдава. При сиалография се наблюдава сходна картина с тази на плеоморфния аденом. Хистологично се наблюдават кистично папилиферни структури, изградени от едри мономорфни цилиндрични клетки с обилна еозинофилна цитоплазма. Луменът им е изпълнен с аморфна маса, в която се откриват епителни десквамации. Втората компонента на този тумор е лимфоидната тъкан, която се разполага в стромата на жлезните стени и е обилна, като много често се откриват и ясно оформени лимфни фоликули с характерните големи и светли герминативни центрове. Лечението е радикално хирургично туморът се отстранява с прилежащата жлезна тъкан.

Циркониева корона    Металокерамика    Кариес    Къде да се лекуваме?

Себацейният аденом клинично се представя като възловидно образувание с жълтокафеникав цвят, възловидно и добре отграничено. Хистологично се откриват жлезистокистозни формации, тапицирани със себацеен и плосък епител и обхванати от фиброзна и хиалинизирана строма. Понакога е възможно да се открие и масивен лимфоцитарен инфилтрат, образуващ дори лимфни фоликули това е вторият вариант на себацейния аденом, който много прилича на цистаденолимфома. Лечението е хирургично и се изразява в екстирпация с прилежащата жлезна тъкан. Рецидиви не са наблюдавани.

Каналикуларният аденом клинично се представя като подутина с плътноеластична консистенция, несрастнала с околните тъкани, с размер 4 5 см. Хистологично е изграден предимно от тубули, но заедно с тях се откриват и микрокисти и дребни, солидни гнезда от цилиндричен и кубичен епител. В микрокистите могат да се наблюдават и папиларни структури. Стромата на тумора е представена оскъдно. Лечението е чрез екстирпация заедно с околната жлезна тъкан.

Миоепителният аденом клинично протича като типичен доброкачествен процес расте бавно, безсимптомно, неболезнен е и не сраства с околните тъкани. Хистологично се открива в два варианта. При първия клетките са източени, с неправилна и необилна цитоплазма, групирани в повлекла. Ядрата са овоидни, стромата е в умерено количество. Вторият вариант се характеризира с тубуларно разположение на клетките, а стромата е по-обилна и изцяло хиалинизирана. За лечение се прилага екстирпация заедно с прилежащата жлезна тъкан.

Базалноклетъчният аденом засяга най-вече паротидната жлеза. Представя се като ясно ограничена подутина с размер максимално до 3 см. Хистологично се подразделя на твърд, трабекуларен, тубуларен и мембранен тип. Състои се от еднотипни базалоидни клетки с кръгли ядра, подредени в трабекули, тубули, мембрани или солидни повлекла. Често се срещат комбинации от отделните структури. Лечението е чрез екстирпация на тумора, единствено при мембранния тип са наблюдавани рецидиви.

Онкоцитомът (онкоцитен аденом) е тумор с размер 1 7 см. Подутината е добре отграничена. Хистологично се състои от онкоцити с еозинофилна цитоплазма, подредени в тубуларни повлекла и островчета. Често се срещат лумени и малки кисти, изпълнени със секрет. В около 7 % от случаите се наблюдава билатерална паротидна локализация. Лечението е също чрез ексцизия в здраво.

Каналният аденом се среща в три хистологични форми инвертен, интраканален и папилиферен сиалоаденом. Инвертният расте ендофитно, състои се от сквамозни епителни клетки, разпростиращи се в околната тъкан. Неопластичната маса не се отграничава рязко от нормалните канали. Интраканалният подтип се състои от широко разширени канали и кистични пространства, в които се разполагат папиларни израстъци, покрити от кубичен или сквамозен епител. Папилиферният расте екзофитно, локализира се по небцето. Състои се от папиларни израстъци и по-дълбоки дуктообразни структури, които могат да бъдат свързани с повърхността. И трите варианта на каналния аденом се лекуват чрез ексцизия в здраво.

Цистаденомът клинично представлява бавно нарастващ безболезнен възел с гладка повърхност, обикновено с малки размери. Хистологично се откриват уни- или мултилокуларни кистозни пространства, тапицирани с епител от кубични или онкоцитно метаплазирали клетки. В 25 % от случаите се открива съединителнотъканна капсула. Различават се две разновидности на тумора папиларна и муцинозна. Папиларната съдържа многобройни кисти и папиларни израстъци в тях, подобно на тумора на Warthin, но без лимфоцитна компонента. Муцинозният цистаденом пък съдържа кистични пространства, покрити с клетки, произвеждащи муцинозна материя. Липсва инвазивен растеж. За лечението се препоръчва хирургично отстраняване с щадящо отношение към околните тъкани, тъй като рецидиви не са наблюдавани.