Паротидната жлеза се намира пред ушната мида, поради което понякога се нарича също околоушна жлеза (от гръцки пара - около и отис - ухо). Теглото на жлезата е около 20 - 30 грама, произвежда основно серозен секрет. Разполага се в паротидеомасетериалната област на главата и има две части - повърхностна и дълбока. Повърхностната част е разположена пред и под външния слухов отвор, върху възходящия клон на мандибулата, като напред заляга и върху задната част на масетериалния мускул. Нагоре достига до зигоматичната дъга, а надолу често преминава под долночелюстния ръб. Дълбоката част на жлезата е разположена зад клона на долната челюст в ретромандибуларната ямка.
Лицево - челюстна хирургия Зъбни импланти Подчелюстна жлеза Подезична жлеза
Разположение на паротидната жлеза спрямо мимическите мускули. Добре се вижда ходът на изходния канал - той се проектира по линията, която свързва ушната висулка и устния ъгъл. Дебелината на канала е в рамките на 2 - 3 милиметра. Понякога по хода му е разположена допълнителната околоушна слюнчена жлеза (glandula parotis accessoria), която достига далеч напред , почти до мастното тяло на бузата. Изходът на канала е разположен интраорално, в преходната гънка на горна челюст около първите и вторите горни молари, почти винаги на нивото на дъвкателната им повърхност.
Ретромандибуларната ямка се маркира като едно хлътване на кожата зад възходящия клон на мандибулата, което е добре представено дори и при пълни хора. Ямката има форма на силно сплеснат клин, вмъкнат между възходящия клон на долната челюст и мастоидния израстък. Върхът на клина е насочен в дълбочина и достига до парафарингеланото пространство, а основата му е разположена повръхностно. Различават се предна, задна и латерална част на ямката, както и горен и долен край. Предната част се създава отвън навътре от задния ръб на масетериалния мускул, задната повърхност на мандибуларния клон и медиалния птеригоиден мускул. Тук се намира и ligamentum sphenomandibulare (медиално от долночелюстната става). Това е една плоска съединителнотъканна лента, която започва от spina ossis sphenoidalis, и като се разширява, завършва при lingula mandibulae. Между връзката и шийката на долната челюст преминават максиларната артерия и вена, както и ауриколтемпоралният нерв. Задната стена на ямката отвън навътре се изгражда от предния ръб на m. sternocleidomastoideus, задното коремче на дигастричния мускул, стилохиоидния, стилоезичния и стилофарингеалния мускул. Ligamentum stylomandibulare свързва стилоидния израстък с ъгъла на долната челюст. През задната стена на ретромандибуларната ямка в околоушната жлеза прониква a. carotis externa. Тя преминава между m. stylohyoideus и m. styloglossus. Латералната страна на ямката пък е съставена от кожа, подкожие и продължение на повърхностния лист на шийната фасция. Това всъщност е външният лист на паротидната фасция, която изпраща съединителнотъканни прегради навътре между дяловете на жлезата. Поради това този лист на фасцията се отделя доста трудно. Горният край на ложата се образува от задната повърхност на долночелюстната става и външния слухов проход. Долният край на ложето се оформя от плътна съединителнотъканна пластинка, обтегната между влагалището на стерноклеидомастоидния мускул и ъгъла на долната челюст. Участва и дисталната част на ligamentum stylomandibulare. Стените на ложето са покрити от вътрешния лист на паротидната фасция, от който жлезата се отделя сравнително лесно.
Дълбоката част на жлезата има форма на обърната приплесната тристенна пирамида. Горната стена (основата) е тясна, вдлъбната и се опира до долночелюстната става и хрущялната част на слуховата тръба. Върхът на пирамидата е насочен надолу, заоблен и достигащ до задното коремче на дигастричния мускул. Страните на пирамидата са три - повърхностна, предномедиална и задномедиална.
Повърхностната страна гледа латерално и е покрита от кожа и фасция. По нея залягат клончетата на лицевия нерв и повърхностните паротидни лимфни възли. Предномедиалната страна се допира до задните ръбове на масетериалния мускул, до възходящия клон на долната челюст и медиалния птеригоиден мускул. Задномедиалната повърхност влиза в контакт с мастоидния израстък, с предната повърхност на стерноклеидомастоидния мускул, със задното коремче на дигастричния мускул, стилоидния израстък и трите мускула, които водят началото си от него. В дълбочина жлезата достига до латерланата стена на гълтача, ограждайки латерофарингеалното пространство. В посока напред, назад и медиално към фаринкса дава по един израстък.
Околоушната жлеза е обвита от тънка съединителнотъканна капсула, която дава преградки навътре и разделя жлезния паренхим на 5 - 7 големи дяла. Те от своя страна се разделят на по-малки делчета. Цялата жлеза е обвита от плътна фасция, която повтаря стените на ретромандибуларната ямка, а напред преминава във фасцията на масетериалния мускул. Фасцията има отвори, през които преминават предният, задният и медиалният (дълбок) израстък на жлезата. При абсцеси в областта гнойната колекция може да премине през тези отвори в съседни съединителнотъканни области - например в латерофарингеалното пространство.
През паротидната жлеза преминават различни съдове и нерви. През задномедиалната страна на жлезата навлиза външната сънна артерия, която тук се разделя на своите два крайни клона - a. temporalis superficialis и a. maxillaris. През жлезата преминава ретромандибуларната вена, която се образува в нейната горна част при сливането на максиларните вени и повърхностната темпорална вена. През задната страна на жлезата навлиза лицевият нерв веднага след излизането му от стиломастоидния отвор. Тук нервът се разпада и образува сплетение, plexus parotideus, от който излизат клонове за инервация на съответните мимически мускули. Това сплетение е разположено най-повърхностно спрямо съдовете и разделя повърхностната от дълбоката част на жлезата. Пронизването на жлезата от сплетението затруднява оперативните интервенции върху нея, тъй като засягането на двигателните клонове на лицевия нерв води до парализа на мимическите мускули. През жлезата преминава и аурикулотемпоралният нерв; разполагат се и няколко на брой лимфни възли - nodi lymphatici profundi.
Изходният канал на жлезата се образува в нейната предна част и е дълъг около 5 см. Насочва се напред, върви по латералната повърхност на масетериалния мускул и достига предния му ръб. След това мускулът се огъва почти под прав ъгъл, преминава през мастното тяло на бузата и пробива m. buccinator. Каналът се отваря в областта на papilla parotidea, която е разположена вестибуларно на втория горен молар. Ходът на паротидния канал се проектира по лицето по линия, свързваща устния ъгъл и antitragus на ушната мида. Понякога по хода на канала се разполага допълнителна жлеза - glandula parotis accessoria, чиито канал се влива в главния отводен канал.
Околушната жлеза се кръвоснабдява от клоновете на външната сънна артерия - a. maxillaris, a. temporalis superficialis и a. auricularis posterior. Венозната кръв се оттича по ретромандибуларната вена в посока вътрешната югуларна вена. Лимфният отток се осъществява към повърхностните и дълбоки паротидни лимфни възли и от там - в посока шийните лимфни възли.
Парасимпатиковата инервация на жлезата се осигурява от езиково - гълтачния нерв. Предвъзловите влакна се разполагат влизат в клона на нерва n. tympanicus, а след това в n. petrosus minor. Следвъзловите влакна идват от ganglion oticum и под формата на ramus communicans cum nervo auriculotemporalis достигат до жлезата. Симпатиковата инервация се осъществява от външния каротиден плексус - по неговия ход следвъзловите влакна от ganglion cervicale superius достигат до околошната жлеза.