Перикоронитът представлява възпаление на тъканите около короната на един зъб - от латински corona и -itis, което е окончание за възпалителен процес. Обикновено се касае за ретиниран зъб, по-рядко за промени при зъб, който е локализиран в своята нормална позиция в зъбната редица. При разпротраняване на възпалението в по-обширен обем започва да се говори за паракоронит, като ясно отграничаване между двете понятия няма - не е дефинирано кога точно перикоронитът преминава в паракоронит. В по-старата литература се говори за перикоронарит и паракоронарит, което е граматически неправилно - латинският корен за корона е corona, а не coronora.
Етилогията на пери- и паракоронита е от чисто възпалително естество. В устната кухина на всеки човек има огромно количество микроорганизми, всъщност в организма няма друга анатомична област, в която да има по-висока концентрация на микроорганизми. Най-често при затруднен пробив на зъба се формират венечни джобове около короната му, които се изпълват с хранителни остатъци. С течение на времето тези хранителни остатъци се разпадат, тъй като пациентът няма опасност да ги почиства на по-голяма дълбочина. Разпаднатите белтъчни и въглехидратни материи представляват иделна хранителна среда за развитието на всякакви микоорганизми, които попадат там и започват да се размножават в рамките на часове. Това предизвиква локална възпалителна реакция - имунната система се стреми да ги елиминира като външен агент за организма, но в същото време тя няма пълен достъп до тях. Това се дължи на факта че перикоронарните тъкани не са локализирани съвсем във вътрешността на организма и кръвообръщението далеч не във всеки случай има пълен достъп до тях - съответно левкоцитите и останалите имунокомпетентни клетки не могат да получат пълен достъп до инфекциозния агент. Така например при един дълбоко ретиниран мъдрец зъбната корона е разположена изцяло във вътрешната среда на организма; при мъдрец в частичен пробив обаче една част от короната е разположена отчасти в устната кухина, отчасти в костта; между нея и седмия зъб много често се формира празно пространство, което не е кръвоснабдено изобщо и не може да се почиства - идеална среда за колонизация от бактерии и вируси. Освен това при прекалено висока концентрация на инфекциозни агенти дори и най-силният имунитет не успява да унищожи всяка микробна клетка - получава се огнище, което може да персистира години наред и да хронифицира, като периодично се явяват екзацербации (обостряния).
Лицево - челюстна хирургия Зъбни импланти
Запазете си час за безплатен преглед и консултация при лицево - челюстен хирург на телефон 032 642056
Отговаряме и на запитвания по е-мейл на адрес ralev@dentist.bg, ceo@ralev-dental.bg и ralev_dental@abv.bg