Черепът представлява комплекс от кости, здраво свързани с шевове помежду си. При това се образуват кухини, в които се разполагат главният мозък и сетивните органи. Освен това черепните кости образуват костната основа на началните отдели на храносмилателната и дихателната система - съответно устна кухина и носна кухина. Черепът се разделя на две части - мозъчен и лицев череп, съответно cranium cerebrale (neurocranium) и cranium viscerale (splanchnocranium). Съотношението между двете части при възрастен индивид е 4:1 в полза на мозъковия череп, докато при бозайниците това съотношение е в полза на лицевия череп - при коня е 5:1, а при маймуните - 1:1.5. По-големият размер на мозъковия череп е характерен само за човека и се дължи на силното развитие на главния мозък; същевременно при хората поради консумацията на кулинарно обработена храна дъвкателният апарат не е толкова силно развит.
Костите на мозъковия череп са: нечифтни (тилна, челна, клиновидна и решетъчна) и чифтни - слепоочна и теменна. Тези кости образуват широка кухина (cavitas cranii), в която е разположен главният мозък. Костите на лицевия череп са: нечифтни (ралник, долна челюст, подезична кост) и чифтни - горна челюст, долна носна мида, небцова, ябълчна, носна и слъзна кост. Те образуват кухини, в които са разположени сетивни органи - орбита за зрителния орган, носна кухина за обонятелния орган и устна кухина за вкусовия орган. Последните две кухини са и органи на дихателната и храносмилателната система.
По време на онтогенезата през втория ембрионален месец възниква първичният череп (cranium primordiale), което е резултат от мезенхимални уплътнения. Върху по-голяма част от тези мезенхимални зачатъци се развиват хрущялните модели на костите - хрущялен череп, а останалите се запазват като съединителнотъканни уплътнения - мембранен череп. Към първичния череп са прикрепени и хрущялните зачатъци на висцералните дъги. При появата на осификационни центрове от зачатъците се формират дефинитивните кости на черепа. От съединителнотъканните зачатъци чрез ендодермална остеогенеза се произлизат костите на черепния покрив (теменни, челна, люспите на тилната и слепоочната кост), както и костите на лицевия череп - горната и част от долната челюст, зигоматична и небцова - от мезенхима на първата висцерална дъга; ралникът, слъзната и носната кост - от други мезенхимални уплътнения. От хрущялни зачатъци след енхондрална остеогенеза произлизат клиновидната и части от тилната и слепоочната кост, решетъчната кост и долната носна мида. От хрущяла на първата висцерална дъга произлизат части от долната челюст и слуховите костици чукче и наковалня. От втората висцерална дъга - слуховата костица стреме, шиловидният израстък на слепоочната кост и малкото рогче на подезичната кост. От третата висцерална дъга произлизат тялото и голямото рогче на подезичната кост.
Черепът като цяло се изучава от различни позиции. При разглеждане на черепа отгоре се вижда черепният покрив (свод); отдолу - черепната основа, отпред - лицевият череп, отзад - тилната част на мозъковия череп, а откъм латерално - редица ямки, съставени от различни кости.
Мозъковият череп се разделя на две части - черепен покрив и черепна основа чрез една околовръстна линия, която върви строго хоризонтално през protuberantia occipitalis externa отзад, над външния слухов отвор отстрани и през glabella - отпред.
Черепният покрив се образува от люспите на челната и тилната кости, теменните кости, люспестите части на слепоочните кости и латералните отдели на големите крила на клиновидната кост. Тези кости и костни части са плоски и са съставени от външна и вътрешна пластинка от компактно костни вещество. Външната пластинка е по-дебела и устойчива, а вътрешната е тънка и лесно чуплива - поради което и се нарича lamina vitrea или стъкловидна пластинка. Между двете пластинки се разполага гъбесто костно вещество - diploe. Кухините му са изпълнени с червен костен мозък и съдържат кръвоносни съдове. Вените на това костно вещество (venae diploicae) са безклапни и свързват екстракраниалната с интракраниалната венозна система.
Костите, които съставят черепния покрив, се свързват помежду си с шевове. Има описани няколко шева - венечен шев (sutura coronalis - между челната люспа и теменните кости), стреловиден (sutura sagittalis - между двете теменни кости), ламбовиден шев (sutura lamboidea - между люспата на тилната кост и двете теменни кости, който прилича на гръцката буква ламбда), люспест шев (sutura squamosa - между теменната кост и люспестата част на слепоочната кост от всяка страна).
Външната повърхност на черепния покрив е изпъкнала и гладка. По нея се намират четири изпъкналости (върги) - отпред са разположени два tubera frontalia и два tubera parietalia. По страничната повърхност се различават две слепоочни линии - горната е по-добре изразена, а долната - по-слабо. Вътрешната повърхност е вдлъбната и неравна. По нея се намират неравности, причинени от релефа на мозъчните полукълба (impressiones digitatae et juga cerebralia) и от бразди за кръвносни съдове - sulci arteriosi. По срединната линия по цялата дължина на покрива върви браздата на горния стреловиден шев - sulcus sagittalis superior. Близо до ръбовете на тази бразда се намират плитки ямки (foveolae granulares), причинени от зърнестите образувания на паяжиновидната мозъчна обвивка (Пахиониеви гранулации).
Вътрешната черепна основа се открива при премахване на черепния покрив. Тя е неравна и се разделя на три ямки - предна, средна и задна. Тези ямки са разположени стъпаловидно една спрямо друга. В предната и средната ямка се разполага големият мозък, а в задната - малкият мозък. Границата между предната и средната черепна ямка е задният ръб на малките крила и tuberculum sellae на клиновидната кост. Границата между средната и задната ямка върви по горните ръбове на пирамидите на слепоочните кости и гърба на турското седло на клиновидната кост. Границата между средната и задната ямка върви по горните ръбове на пирамидите на слепоочните кости и гърба на турското седло на клиновидната кост. Назад границата на задната ямка е sulcus sinus transversi.
Предната черепна ямка (fossa cranii anterior) е разположена най-високо. Тя се образува от очничните части на челната кост встрани, по които добре са изразени възвишения и пръстеовидни отпечатъци. В централната си чат ямката е хлътнала и тук се разполага решетъчната пластинка (lamina cribrosa) на решетъчната кост, чиито отвори свързват ямката с носната кухина. През отворите преминват снопчета от влакна на обонятелния нерв (filla olfactoria), както и a. v. et n. ethmoidalis anterior. По средата на решетъчната пластинка се издига crista galli, а пред него е foramen caecum и crista frontalis. Задната част на ямата се образува от малките крила на клиновидната кост.
Средната черепна ямка (fossa cranii media) се разполага по-ниско и е по-дълбока от предната. Образува се от тялото и големите крила на клиновидната кост, предните повърхности на пирамидите и люспестите части на слепоочните кости. Средната ямка се разделя на една централна издигната част и две странични, по-дълбоки части. Централната част е тялото на клиновидната кост и се заема от турското седло (sella turcica). Пред него е tuberculum sellae и sulcus prechiasmaticus, който встрани води до левия и десния canalis opticus. През тях преминават зрителните нерви. От двете страни на турското седло се намират добре изразените каротидни бразди (sulci carotici). Между върха на пирамидата и клиновидната кост се загражда разкъсаният отвор (foramen lacerum), който е запълнен с влакнестохрущялна плочка. Fissura orbitalis superior свързва средната яма с очницата. Цепката се загражда между голямото и малкото крило и през нея преминават очедвигателният, макаричковидният, отвеждащият и очният нерв и горните очнични вени. Зад горната очна цепка се намира кръглият отвор (foramen rotundum), който води в криловиднонебцовата яма и през него преминава горночелюстният нерв. Зад кръглия отвор се намира овалният (foramen ovale), през който преминава долночелюстният нерв към подслепоочната ямка. Назад от него е foramen spinosum, който води също до инфратемпоралната ямка и през който преминава средната менингеална артерия. На предната повърхност на пирамидата се намират: impressio trigeminalis, hiatus et sulcus nervi petrosi majoris et minoris, tegmen tympani и дъгообразното възвишение - eminentia arcuata.
Задната черепна ямка (fossa cranii posterior) е най-ниско разположена и най-дълбока. Изгражда се от тилната кост, задните повърхности на пирамидите и вътрешните повърхности на сисовидните части на слепоочните кости. По средата на дъното на ямката се намира големият тилен отвор (foramen magnum). През него преминават продълговатият мозък, шийните части на добавъчните нерви, прешленните и гръбначномозъчните артерии. Пред тилния отвор се намира скатът (clivus), където залягат продълговатият мозък и мостът. Встрани от големия тилен отвор е разположен яремният отвор - foramen jugulare. Той се образува от взаимното допълване на яремните изрезки на слепоочната и тилната кости. През него преминават езиковогълтачният, блуждаещият и добавъчният нерв и започва вътрешната яремна вена. Задната ямка се съобщава с външната черепна основа и с чифтния canalis hypoglossi, през който преминава подезичният нерв. По задната повърхност на пирамидата се намира вътрешният слухов отвор, porus acusticus internus, който води във вътрешният слухов проход, meatus acusticus internus, както и в кухините на вътрешното и средното ухо. Зад и под отвора се намира отверстието на водопровода на преддверието на вътрешното ухо - apertura externa aquaeductus vestibuli. По задната стена на задната черепна яма се намира кръстовидното възвишение (eminentia cruciformis), със съставните му части - protuberantia occipitalis interna, crista occipitalis interna, sulcus sinus sagittalis superior, sulcus sinus transversi, sulcus sinus sigmoidei.
Външната повърхност на основата на черепа се вижда при поглед отдолу към черепе - norma basilaris. Тя се простира от горната зъбна редица напред до protuberantia occipitalis externa et linea nuchae superior назад. Съставена е от кости на мозъковия и лицевия череп. Различават се три отдела - преден, среден и заден. Предният отдел е съставен от алвеоларната дъга на горната челюст и костната част на небцето - palatum osseum. Последното се образува от небцовите израстъци на двете горни челюсти и хоризонталните пластинки на небцовите кости. Тези кости се свързват чрез два шева - напречен (sutura transversa) и срединен (sutura mediana). В заднолатералните части на костното небце се намира по един отвор - foramen palatinum majus, в който се отваря канал - canalis palatinum majus. През него преминават едноименните съдове и нерви. Зад големия отвор се намират малки отворчета, foramina palatina minora на съответните канали, през които преминават едноименните нерви. На предния край на твърдото небце срединният шев достига до резцовия канал (canalis incisivum), който свързва носната с устната кухина. През него преминават съдове и нерви.
Средният отдел се намира между задния ръб на твърдото небце и предния ръб на големия тилен отвор. Този отдел се нарича гълтачен, тъй като тук фаринксът се залавя за черепната основа. Средният отдел се образува от криловидните израстъци и големите крила на криловидната кост, долната повърхност на пирамидата, люспестата и сисовидната част на слепоочната кост и основната част на тилната кост. В предната част на този отдел се намират двата задно носни отвора (choanae). Всеки отвор се огражда от медиалната пластинка на криловидния израстък от латерално, тялото на клиновидната кост отгоре, хоризонталната пластинка на небцовата кост от долу и от ралника медиално - последната кост разделя двете хоани. В този отдел се намират foramen ovale, foramen spinosum, foramen lacerum и tuberculum pharyngeum. По долната повърхност на пирамидата се вижда външният отвор на сънния канал. По хоризонталното поле на люспестата част на слепоочната кост се намира мандибуларната ямка, в която заляга ставната главичка на долната челюст.
Задният отдел на външната черепна основа се простира от предния ръб на големия тилен отвор до protuberantia occipitalis externa и linea nuchae superior. Той се образува от страничните части и люспата на тилната кост, част от долната повърхност на пирамидата и сисовидната част на слепоочната кост. В задния отдел се намира foramen magnum, condyli occipitales, чифтният canalis hypoglossi et canalis condylaris. По-латерално двустранно се разполагат foramen jugulare, fossula petrosa, а още по-встрани - processus styloideus и масивният processus mastoideus. Между двата израстъка се намира foramen stylomastoideum, който е изход на лицевия канал - canalis facialis. От вътрешната страна на сисовидния израстък се разполага incisura mastoidea, а медиално и успоредно на нея - sulcus arteriae occipitalis. В задната област на задния отдел са разположени protuberantia occipitalis externa, и от двете му страни - горната и долна тилни линии (linea nuchae superior et inferior).
Очницата е костна кухина, която се вижда при поглед към черепа отпред - norma facialis. Тя представлява четиристенна пирамида със закръглени ъгли. Основата на пирамидата е обърната напред и формира входа на очницата. Върхът е насочен назад и медиално. Има четири стени - горна, долна, латерална и медиална. В кухината на очницата се разполагат очната ябълка, очедвигателните мускули, слъзната жлеза и други образувания.
Входът на очницата (aditus orbitae) представлява четириъгълник със заоблени ъгли. Отгоре се огражда от margo supraorbitalis на челната кост, латерално - от processus frontalis на ябълчната кост и processus zygomaticus на челната кост. Отдолу входът на орбитата се формира от margo infraorbitalis на горната челюст и ябълчната кост, медиално - от processus frontalis на горната челюст и носната част на челната кост.
Върхът на очницата е пронизан от зрителния канал - canalis opticus. Той свързва орбитата със средната черепна яма.
Горната стена (paries superior) е гладка, леко вдлъбната и лежи почти хоризонтално. Образувана е от очничната част на челната кост и в задната част - от малкото крило на клиновидната кост. На границата между горната и латералната стена има плитка ямка за слъзната жлеза - fossa glandulae lacrimalis. Не медиалния край на горната стена се намира малко хлътване (fovea trochlearis), в което понякога се вижда костно шипче - spina trochlearis. Около него се превхърля сухожилието на горния кос очен мускул.
Медиалната стена (paries medialis) се образува от челния израстък на горната челюст, слъзната кост, очничната пластинка на решетъчната кост и тялото на клиновидната кост. В предната част на медиалната стена се намира ямка за слъзната торбичка - fossula sacci lacrimalis. Надолу ямката се продължава в канал - canalis nasolacrimalis, който се отваря в носната кухина. По-назад в шева, между челната кост и lamina orbitalis на решетъчната кост, има два отвора - предният е foramen ethmoidale anterius, който се продъжава в едноименен канал, отварящ се в предната черепна ямка. Задният е foramen ethmoidale posterius и чрез едноименен канал се отваря в носната кухина.
Долната стена (paries inferior) се образува от очничните повърхности на горна челюст и ябълчната кост, а назад участва и орбиталният израстък на небцовата кост. В долната стена е разположен и canalis infraorbitalis, който се отваря в едноименен отвор по предната повърхност на горната челюст.
Латералната стена (paries lateralis) се образува от очничните повърхности на голямото крило на клиновидната кост и ябълчната кост. Между латералната и долната стена в дълбочина с енамира долната очна цепка (fissura orbitalis inferior), която свързва очницата с инфраорбиталната и криловидно - небцовата ямка. Върху летералната стена се намира отвор (foramen zygomaticoorbitale), който продължава в канал, раздвояващ се в ябълчната кост. Единият канал се отваря върху латералната повръхност на ябълчната кост, а другият - върху слепоочната повърхност на същата кост. Между горната и латералната стена в задната част на орбитата се разполага горната очнична цепка (fissura orbitalis superior), която води към средната черепна яма.
Носната кухина заема централно положение в лицевия череп. Предният отвор на кухината (apertura piriformis) е с крушовидна форма и се загражда от носните изрезки на двете горни челюсти отстрани и отдолу и от предните ръбове на носните кости отгоре. В долната част на крушевидния отвор се издава напред предното носно бодило (spina nasalis anterior). Задните отвори на носната кухина са хоаните, които са два големи отвора, разделени от ръба на ралника.
Носната кухина се разделя на две половини от костна преграда (septum nasi osseum), която е съставена от перпендикулярната пластинка на решетъчната кост и ралника. Стените на кухината са три - горна, долна и латерална. Горната стена се образува от носните кости, носната част на челната кост, решетъчната пластинка на решетъчната кост и тялото на клиновидната кост. Долната стена е твърдото небце с неговата назална (горна) повърхност. Тук се намира носният гребен, към който се прикрепва костната носна преграда.
Латералната стена на носната кухина е чифтна (лява и дясна) и има сложен строеж. Тя се изгражда от челния израстък и тялото на горната челюст, слъзната кост, лабиринта на решетъчната кост, перпендикулярната пластинка на небцовата кост и медиалната пластинка на криловидния израстък на клиновидната кост. Върху латералната стена изпъкват три носни миди (конхи) - concha nasalis superior, media et inferior, разположени една под друга. Горната и средната мида са части на решетъчния лабиринт, а долната е самостоятелна кост. Те заграждат трите носни хода - горен, среден и долен.
Горният носен ход (meatus nasalis superior) се загражда между горната и средната носна мида. Разполага се в задната част на носната кухина. В него се отварят задните клетки на решетъчния лабиринт, а в задния му край е разположен foramen sphenopalatinum, който свързва носната кухина с криловидно - небцовата яма. През отвора преминават съдове и нерви за носната кухина. Над задната част на горната носна мида, между нея и покрива на носната кухина се намира вдлъбване (recessus sphenoethmoidalis), в което се откриват отворите на клиновидния синус - aperturae sinus sphenoidalis.
Средният носен ход (meatus nasi medius) се загражда между средната и долната носна мида. В него се отварят предните и средните клетки на решетъчния лабиринт, горночелюстният синус чрез hiatus semilunaris и челният синус чрез infundibulum ethmoidale.
Долният носен ход (meatus nasi medius) се разполага между долната носна мида и горната повърхност на твърдото небце. Той е най-дълъг и широк от трите хода. В предната му част се отваря носослъзният канал - canalis nasolacrimalis.
Пространството между медиалните повърхности на трите конхи и носната преграда се нарича общ носов ход - meatus nasi communis. Пространството между задните краища на трите конхи и хоаните се нарича назогълтачен ход - meatus nasopharyngeus.
По страничната повърхност на черепа се намират три ямки - слепоочна, подслепоочна и криловидно - небцова. Слепоочната ямка (fossa temporalis) се загражда отпред, отгоре и отзад от linea temporalis superior. Латерално достига до arcus zygomaticus, а надолу до crista infratemporalis на клиновидната кост. Дъното на ямката се образува от люспестата част на слепоочната кост, голямото крило на клиновидната кост, теменната кост и челната кост.
Слепоочната ямка има само предна стена, която се образува от ябълчната кост и малка част от челната кост. Тук се намира отвор (foramen zygomaticotemporale), през който преминава едноименен нерв. Цялата ямка се заема от слепоочния мускул.
Подслепоочната ямка (fossa infratemporalis) се ограничава нагоре от слепоочната яма чрез crista infratemporalis. Горната стена на ямката е подслепоочното поле на голямото крило на клиновидната кост, медиалната стена е латералната пластинка на криловидния израстък на сфеноидалната кост, предната стена е tuber maxillae с част от ябълчната кост, латералната стена е ramus mandibulae. Подслепоочната ямка се съобщава с очницата чрез долната очна цепка, със средната черепна яма - чрез foramen ovale и foramen spinosum и с криловиднонебцовата яма - чрез fissura pterygomaxillaris.
Криловидно - небцовата яма има три стени - предна, задна и медиална. Предната стена е тялото на горната челюст. Задната е основата на processus pterygoideus, а медиалната - перепндикулярната пластинка на небцовата кост. Надолу ямката постепенно се стеснява и преминава в големия небцов канал - canalis palatinus major. Криловидно - небцовата ямка има следните комуникации - с очницата чрез долната очна цепка, с носната кухина чрез foramen sphenopalatinum, със средната черепна яма чрез foramen rotundum, с външната черепна основа чрез canalis pterygoideus, с устната кухина чрез canalis palatinus major, с подслепоочната ямка чрез fissura pterygomaxillaris.
Във възрастов аспект черепът на човека търпи редица промени, които са изразени със степента на изразеност и темпа на протичане на различни процеси - осификация, дъвчене, промени в биохимичния състав на костите, полови и индивидуални особености и други.
Черепът на новороденото притежава редица съществени особености. В резултат на активния растеж на мозъка и ранното формиране на сетивните органи мозъчният череп е 8 пъти по-голям от лицевия - съотношение 8:1. При възрастния индивид в резултат на пълното развитие на дъвкателния апарат мозъчният череп е вече 4 пъти по-голям от лицевия. При новороденото очниците са широки. Основата на черепа изостава в растежа си по отношение на калварията. Костите са съединени помежду си с широки прослойки от хрущялна и влакнеста съединителна тъкан. Въргите на челните и теменните кости са добре изразени, поради което при поглед отгоре черепът изглежда четириъгълен. Челната кост се състои от две половини, които са свързани помежду си с шев - sutura meteopica. Надвеждните дъги отсъстват, а челният синус все още не е образуван. Челюстите са недоразвити, което обуславя малката височина на лицевия череп. Долната челюст се състои от две половини, свързани помежду си с хрущялна плочка - symphisis menti. Ъгълът на долната челюст е от порядъка на 140 - 150 градуса, докато при възрастни индивиди е със стойност 120 градуса. С напредването на възрастта и загубата на зъбите долночелюстният ъгъл отново увеличава своята стойност и достига отново 150 градуса при тотално обеззъбени индивиди - това е поредното потвърждение на медицинската максима че старите хора просто се превръщат отново в деца. Частите на слепооочната кост са отделени една от друга с пироки цепки, между които има хрущялни или съединителнотъканни прослойки. сисовидният израстък не е развит. Костните грашавини, израстъци и линии, за които се залавят мускули, не са изразени.
Най-характерните признаци на черепа на новодороденото са вирчетата (fonticuli). Те представляват невкостени ципести участъци от черепния покрив. Вирчетата са шест боря, като две от тях са нечифтни и се разполгат по срединната линия, а четири са чифтни и лежат по страничните повърхности на черепа. Най-голямо е предното вирче (fonticulus anterior) - то има ромбовидна форма и се образува между двете теменни кости отзад и двете половини на челната кост отпред. То вкостява през втората половина. Задното вирче (fonticulus posterior) е с триъгълна форма и се намира между двете теменни кости и люспата на тилната кост. То осифицира на втория месец след раждането. Страничните вирчета са чифтни, по две от всяка страна. Предно - страничното вирче (fonticulus sphenoidalis) е разположено на мястото на съединяването на голямото крило на клиновидната кост с челната и теменната кост и люспестата част на слепоочната кост. Вкостява на втория или третия есец след раждането. Шевовете между костите на черепния покрив не са оформени и ръбовете им са гладки.
В постнаталната онтогоенеза се установяват три периода на растежа и преустройството на черепа. Първият период е от раждането до седемгодишна възраст. Той се характеризира с бърз растеж, особено в тилната част. В първата година трикратно се увеличава дебелината на костите; в плоските кости на черепния покрив се оформя трислойният строеж - външна и вътрешна пластинка и между тях диплое. Развива се сисовидният израстък и клетките му. Около третата година се развиват зъбчатите шевове между костите. Процесите на остеогенезата напредват и се затваря предното вирче. Към седмата година завършва срастването на частите на челната кост и решетъчната кост.
Вторият период е от 7 до 12 - 13 годишна възраст - началото на пубертета. Тогава има забавен, но равномерен растеж на черепа, особено в основата му. Черепният покрив все още усилено расте, така че към двадесетата година от живота достига обем от 1300 милилитра. В този период завършва срастването на отделните части костите на черепа, които се развиват от самостоятелни точки на вкостяване.
Третият период е след началото на пубертета - от 13 до 20 - 23 години, когато приключва окончателното развитие на черепа. При някои индивиди лицевият скелет се развива дори до възраст от 25 години. Налице е интензивен растеж, главно на лицевия череп, появяват се и полови различия. Продължава надебеляването на костите, а някои кости пневматизират - като краен резултат здравината на черепа се увеличава, а намалява масата му или се запазва същата. Към 20 години вкостява шевът между криловидната и тилната кост. Преустановява се ратежът по дължина на черепната основа.
След 20 и особено след 30 годишна възраст става срастването на шевовете на калварията. Първоначално сраства сагиталният шев в неговата задна част, след това венечният - в неговата средна част и накрая ламбовидният и сисово - тилният. Процесът по срастването на шевовете е индивидуален. Вследствие на изтриването и падането на зъбите алвеоларните израстъци на челюстите намаляват своята височина или изчезват напълно, което довежда до скъсяването на лицевия череп. Костите на черепа стават тънки и чупливи.
Черепът като цяло
Черепен покрив
Вътрешна черепна основа
Външна черепна основа
Орбита
Костна носна кухина
Странични ямки
Възрастови особености