Долната челюст (mandibula) е нечифтна кост, която е единствената подвижна кост на черепа. С помощта на темпоромандибуларната става тя се свързва със слепоочната кост и изгражда долната част на лицевия череп. Долната челюст е костната структура, която е може би от най-голямо значение за лицево - челюстната хирургия, тъй като се засяга от разнообразни патологични процеси. Поради своята подвижност и издаденост напред тя се засяга изключително често от травми - фрактурите на долна челюст са в пъти повече от счупванията на която и да било друга кост от черепа. Срещат се и тумори и възпалителни процеси, които са разгледани в съответните секции на нашия сайт.
Мандибулата има тяло и два клона - ляв и десен. Тялото на долната челюст е извито под формата на подкова. Долната му част е задебелена и се нарича основа, а горната част е по-тънка и носи името алвеоларна част. В предната част на тялото по средата се намира брадавичковото възвишение - protuberantia mentalis, което от двете страни се разширява и завършва с пъпка - tuberculum mentale. По-назад, на нивото на втория премолар, се намира отвор - foramen mentale, който е изход на долночелюстния канал. От страничната повърхност започва коса линия - linea obliqua, която върви назад и се продължава в предния ръб на клона. От вътрешната повърхност на долната челюст се намират два костни бодила - spinae mentales. Встрани от тях, близо до долния ръб, от всяка страна се намира по една ямка - fossa digastrica, за която се залавя едноименният мускул. По страничната част на тялото, по вътрешната му повърхност се намира костен гребен - linea mylohyodiea, за която също се залавя едноименен мускул. Полето над тази линия е леко хлътнало и се нарича fovea sublingualis, а под линията - fovea submandibularis. В двете ямки залягат двете подчелюстни жлези. Алвеоларната част завършва с дъговиден ръб - arcus alveolaris. Върху него се разполагат ямки за зъбите - alveoli dentales, които са отделени една от друга с костни преградки. По външната повърхност на алвеоларната част има възвишения, които отговарят на алвеолите - juga alveolaria. Тези възвишения са много по-изразени на горна челюст, отколкото на долна - тъй като при мандибулата има много по-плътна кортикална пластинка, няма и толкова възможност корените на зъбите да проминират над костта.
Клоновете на долната челюст са два и започват от започват от задната част на тялото. Преходът на тялото в клона е под формата на тъп ъгъл - около 120 градуса. От вътрешната страна на ъгъла има грапавина - tuberositas pterygoidea, а от външния - същата грапавина, която носи името tuberositas masseterica. За тях се залавят едноименните дъвкателни мускули.
Всеки клон на мандибулата има заден заоблен ръб и преден остър, който е продължение на косата линия на тялото. Освен това съществува предновътрешен ръб (crista buccinatoria), за която се залавя букалният мускул. Върху вътрешната повърхност на клона на солната челюст е разположен отвор - foramen mandibulae, от който започва долночелюстният канал. Този канал върви по цялата дължина на тялото на долната челюст и се отваря в областта на менталния отвор; понякога дори достига до областта на долните фронтални зъби и се свързва с контралатералния долночелюстен канал. Това следва да се има предвид при поставяне на импланти в областта на долната челюст, тъй като засягането на съдово - нервния сноп води до трайни и неприятни за пациента увреждания. От своята медиална страна костният отвор на долната челюст се огражда от костно езиче - lingula mandibulae. От задната му страна започва бразда - sulcus mylohyoideus, която върви надолу и напред.
В краниална посока всеки възходящ клон на мандибулата завършва с два израстъка - венечен и ставен. Двата израстъка са разделени от дълбока изрезка - incisura mandibulae. Предният израстък, processus coronoideus, завършва с връх, за който се залавя дъвкателен мускул - musculus temporalis. Задният израстък, processus condylaris, завършва със ставна главичка (caput mandibulae), която има ставна повърхност за съчленяване със ставната ямка на темпоралната кост. Под главата се образува стеснение (шийка - collum mandibulae). На предната повърхност на шийката има ямка (fovea pterygoidea), за която се залавя латералният птеригоиден дъвкателен мускул.
Изглед на долната челюст откъм краниално. Виждат се дъвкателните повърхности на зъбите от едната страна и празни зъбни алвеоли със съответните септи (прегради) от другата. Добре се виждат двата мандибуларни кондила - главичките на долночелюстната става. Те имат форма, близка до цилиндричната и техните надлъжни оси се пресичат под ъгъл от около 120 градуса. Пресичането се осъществява на предния ръб на големия черепен отвор (foramen magnum). Този факт няма особено клинично значение - споменава се в различните учебни помагала единствено като любопитна информация. Тъй като човекът е всеядно животно, неговата темпоромандибуларна става има анатомични особености и като при хищниците, и като при всеядните животни. При много хищници надлъжните оси на двата мандибуларни кондила съвпадат - те са разположени на практика на една линия. Формата на кондилите е идеално цилиндрична, ставната ямка е дълбока и са възможни почти изцяло само въртеливи движения - отваряне и затваряне. При много тревопасни животни пък ставна ямка на практика липсва и са възможни всякакви странични движения на долната челюст.
Долна челюст с различните зъби - резци, канини, премолари и молари
Изглед на вътрешната повърхност на долната челюст
Залавни места на различните дъвкателни мускули
Долна челюст при деца - размерът на мандибулата е доста по-малък, ставните главички не са толкова изразени, а ъгълът между клона и тялото на челюстта е по-голям. С течение на възрастта този ъгъл става по-остър, а след загубата на зъбите отново увеличава стойността си. Двете ставни главички са разположени почти на една линия.
Възрастови промени при долната челюст - започва прогресивна атрофия основно от ексцентричен тип. Това представлява съществен проблем от клинична гледна точка, тъй като при горната челюст атрофията е концентрична и с течение на времето се стига до значителни несъответствия във формата и големината на двете зъбни дъги. От гледна точка на имплантологията значим проблем представлява и атрофията на алвеоларния гребен - както е показано на снимката горе. При леки форми на атрофия поставянето на зъбни импланти не представлява проблем - възможно е да се извърши процедура на костна пластика, която да осигури необходимия обем от костни тъкани за задържане на импланта. При средни форми на атрофия аугментацията на алвеоларния гребен се извършва технически доста по-трудно - особено във вертикално направление; при най-изразената атрофия поставянето на зъбни импланти може да бъде истинско предизвикателство. Това са може би най-трудните имплантологични случаи, при които се изисква значителен клиничен опит от страна на хирурга за успешното приключване на лечението.
Случай на силно напреднала атрофия на долната челюст - вижда се как долночелюстният канал на практика достига до билото на алвеоларния гребен в някои участъци. При необходимост от поставяне на зъбни импланти подобен клиничен случай би бил истинско предизвикателство.
От клинична гледна точка освен за областта на имплантологията познаването на анатомията на долната челюст е от много голямо значение и за областта на травматологията. От всички черепни кости мандибулата е най-често фрактурираната кост, тъй като е подвижна, силно издадена напред и като следствие - силно изложена на действието на всякакви механични травмиращи агенти. На снимката горе - единична фрактурна линия на долна челюст във фронталната област.