Карциномът на бузата се среща сравнително често. Клинично се представя като типична карциномна язва - незаздравяваща рана с неравни, подкопани ръбове и дъно, което е покрито със зърнисти гранулации. Расте бавно и ендофитно, като постепенно инфилтрира подлежащата мускулна тъкан, а на много късен етап - и кожата. Описана е и екзофитна форма - растяща навън формация с разязвена повърхност, но статистически тя се среща много по-рядко. От гледна точка на пациента всяка рана, която не заздравява за период повече от 20 дни, трябва да бъде подложена на биопсично изследване - от орален, лицево - челюстен хирург или общ хирург. От гледна точка на денталните лекари карциномът на бузата рядко представлява диагностична трудност - всеки зъболекар би следвало да го разпознае без никакъв проблем.
Лечението на карцинома на бузата е радикално хирургично. Тъй като в най-голям процент карциномите на бузата са високодиференцирани, лъчечувствителността е слаба и рядко се прилага лъче- или химиотерапия самостоятелно. Те са метод на избор при нискодиференциран карцином на бузата, но такъв се среща изключително рядко. Поради това преди да се пристъпи към избор на метод на лечение е удачно да се извърши биопсично изследване с цел верифициране на степента на диференциация на карцинома, а и доказване дали изобщо се касае за карцином, макар че диференциалната диагноза е лесна - могат да влязат в съображение единствено някои специфични възпалителни процеси като сифилистична язва, туберкулозна язва или декубитуси. Хирургичното лечение се състои в ексцизия на формацията в здрави граници, което при по-малки по размер лезии не представлява техническа трудност. При по-големи лезии видимостта се затруднява, тъй като туморът започва да инфилтрира мускулната тъкан в дълбочина и дори прораства между мускули и сухожилия. Също така е необходимо да се извърши адекватна реконструкция на мястото на отстранения тумор - при малка лезия затварянето е с тъкани по съседство, евентуално в лека ротация на здрава лигавица в посока дефекта. При по-големи лезии реконструкцията е предизвикателство за хирурга, защото понякога се налага дори да се резецира част от кожата, при което се формира комуникация между устната кухина и външната среда.
Ако е запазен букалният мускул, след отстраняване на карцинома е възможно раната да се изолира откъм устната кухина със свободен кожен трансплантат - най-често се прилага разцепеният кожен трансплантат, който има дебелина 0.5 мм. По-дебели кожни трансплантати не би следвало да се прилагат, тъй като те се хранят по-трудно от подлежащата тъкан, некротизират и след 14 - 15 дни отпадват. За този период подлежащата мускулна тъкан епителизира, поради което трансплантатът служи единствено като биологична превръзка, но пациентът се оплаква от лош дъх от устата, ексудативни промени и свличане на трансплантата. Обратно, един по-тънък трансплантат дава възможност за дифузия на кръвоносни съдове от подлежащата тъкан и обикновено още на 7-8 постоперативен ден е налице чисто оперативно поле, покрито със свежи гранулации и епителни острови, т.е. преживяемостта на по-тънките кожни трансплантати е доста по-добра. Което е логично - при дебелина от 0.5 мм. съдовете бързо проникват в меката тъкан и тя започва да се храни, докато при дебелина 3 - 4 милиметра процесът на пенетрация е бавен и докато трансплантът започне да се изхранва, опасността от некроза нараства рядко. Още повече че условията в устната кухина силно благоприятстват некрозата - тъканите са подвижни, първична стабилност се осигурява трудно и са налице огромно количество микроорганизми. Те намират идеална среда за развитието си в един трансплантат, който не е добре кръвоснабден, трансплантатът изпада в състояние на парабиоза и скоро след това некротизира в резултат на възпалителните промени.
Ахроматичен невус Лицево - челюстна хирургия Имплантологичният портал на България
При инфилтрация в подлежащата мускулатура с или без кожна пенетрация на карцинома реконструкцията е по-трудна. Добър ефект има възстановяването на дефекта с ротирано ламбо от темпоралния мускул - такова ламбо се изхранва от a. temporalis superficialis и обикновено оцелява дълго време в условията на устната кухина, до приключване на оздравителния процес. При необходимост в състава на ламбото може да се включи и кожен остров, който да служи за изолация откъм устната кухина или външната среда. Оставена свободно в устната кухина, мускулната тъкан епителизира спонтанно, особено ако площта за вторична епителизация е малка. Показания имат и васкуларизираните мекотъканни трансплантати - най-вече тези от предмишницата, но и от всяка една друга област на тялото. Изхранващите съдове са лицевата артерия и вена, към които може да се осъществи странична или end-to-end анастомоза.
Както при всеки тумор в областта на устната кухина или лицево - челюстната област, и при карцинома на бузата е показано изследване с PET-скенер постоперативно. Това изследване показва дали има хиперметаболитна зона - в случай че има, е налице останала туморна тъкан или туморът рецидивира, в случай че първоначално такава зона не се открива. PET-скенер може да се прилага и предоперативно с цел планиране на обема на оперативната интервенция и границите на резекцията, но следва да се има предвид че образът на този скенер не е особено ясен при меките тъкани и трябва да се извърши софтуерна интерпозиция между СТ и РЕТ-скенерния образ. Предвид голямата натовареност на всички РЕТ-скенери в Република България, едно изчакване за образно изследване може да се окаже ненужно отлагане на оперативна интервенция от сравнително спешен порядък; доста добър образ осигурява и ядрено - магнитният резонанс, поради което той също намира приложение в предоперативната образна диагностика на карциномите на бузата. Ако до пет години следоперативно един карцином на бузата не се появява отново, болният се счита за дефинитивно излекуван; в случай че формацията започне да расте отново, се касае за рецидив. Ако повторната поява е след пет години, то условно се приема че това не е рецидив, а нов първичен тумор в областта. При пушачи честотата на карцинома на бузата е в пъти повече, отколкото при непушачи, като това е валидно и за рецидивите. Характерно е това че след всеки рецидив тенденцията е карциномът да бъде с по-ниска диферекциация, съответно с по-висок малигнен потенциал.
Метастазите при карцинома на бузата са редки и на много късен етап от развитието на формацията. Букалният карцином метастазира най-вече в областта на субмандибуларните и шийни лимфни възли. Долночелюстният ръб с неговия уплътнен периост и здрават мускулатура около него представлява една естествена преграда срещу проникването на туморни клетки в дълбочина по хода на лимфните възли и кръвоноснтие съдове, поради което и локални и далечни метастази се наблюдават рядко. При карцином на езика и пода на устната кухина честотата на разсейките е в пъти по-висока например - там липсва такава естествена преграда по хода на лимфните и кръвоносни съдове.
Злокачествени тумори на кожата на лицето Зъбни импланти Придобити дефекти Базофилен аденом