Богатата на тромбоцити плазма намира широко приложение през последните години в доста области на регенеративната медицина. Такъв продукт се получава при вземане на венозна кръв от пациента, нейното центрофугиране и отделяне на необходимата фракция. Тромбоцитите са с малка плътност и при центрофугиране се отделят в по-горната част на една епруветка, в която има автоложна плазма. Нормалната концентрация на тромбоцити в кръвта на здрав човек е от 180 000 до 400 000 на милилитър; за да се говори за богата на тромбоцити плазма, е необходимо да се постигне концентрация от порядъка на 1 000 000 тромбоцита за милилитър - т.е. сгъстяване от порядъка на 2 до 5 пъти. Ефектите на тази плазма са проучени вече от няколко деситилетия - тя ускорява заздравителния процес на раните, също така има добър ефект при образуването и матурацията на нова костна тъкан.
Лицево - челюстна хирургия Дистракционна остеогенеза Костна пластика Зъбни импланти Имплантологичен портал
Българският имплантологичен портал Лимфни дисекции Остеомиелит Базални импланти Местна анестезия Пирин
Още през 1991 година има публикация за ефекта на тромбоцитния растежен фактор (PDGF Platelet derived growth factor) - dr. Thomas F. Deuel, Jewish Hospital at Washington University Medical Center. В статията подробно е описан ефектът на въпросния растежен фактор - силно ускорява оздравителния процес при различни рани, ускорява и пролиферацията на мезенхимните клетки. В същото време обаче факторът има и негативен ефект - ускорява и абнормни пролиферативни процеси, най-вече атеросклероза и болести, свързани с фиброза. Факторът може да ускори и трансформацията на някои клетки в туморни, особено при наличието на саркомавируси. От клинична гледна точка тези негативни ефекти нямат особено значение, тъй като за постигането им са необходими особено високи концентрации на фактора, които освен това трябва да бъдат и поддържани за продължителен период от време. Очевидно обаче организмът използва този протеин като сигнален механизъм при оздравяването на рани - при разкъсване на кръвоносни съдове към мястото на увреждането незабавно мигрират тромбоцити, които се разрушават и освобождават фактора. Той привлича моноцити и неутрофили към мястото на увреждането, а впоследствие и фибробласти и гладкомускулни клетки. Имуникомпетентните клетки са важни в случая, тъй като нарушаването на анатомичната цялост на организма винаги крие опасност от проникване на инфекциозни агенти, химични или дори само физични дразнители - организмът с течение на еволюцията е изградил механизми за тяхното елиминиране. Факторът също така стимулира фибробластите да отделят колагеназа. Антагонист на този растежен фактор са глюкокортикоидите - те подтискат имунния отговор и като цяло забавят оздравителните процеси на различни видове рани, поради което и се използват за подтискане на различни патологични компоненти на имунния отговор - автоимунни процеси, различни видове фибрози и т.н.
Според това как влияят върху протичането на митотичния процес различните фактори, те се разделят на две основни групи - фактори, стимулиращи митозата и фактори, инфибиращи митозата. Съществува голяма група митогенни цитокини, които представляват полипептиди с високо молекулно тегло. Те се свързват със специфични рецептори за клетъчните мембрани и генерират информационни сигнали. В резултат на това се извършва серия от интрацелуларни промени, даващи началото на клетъчна пролиферация. Тези фактори играят и важна роля при нормалния клетъчен растеж и диференциацията на клетките. Растежните фактори могат да предизвикат пролиферация на клетките, от които те са произведени (автокринен ефект) или да стимулират съседно разположени клетки (паракринен ефект). Възможен е и смесен вариант. Известни са около 12 растежни фактора, като непрекъснато се откриват нови с разнообразен произход и влияние върху много органи и тъкани. Дори се предполага че всяка клетк в тялото е способна да произвежда растежни фактори в определен стадий от своя жизнен цикъл. По-голямата част от факторите стимулират физиологичната регенерация, но някой имат и отношение по отношение на канцерогенезата - като медиатори на агенти, формиращи неоплазмата, но понякога самите те отключващи трансформацията на нормалната клетка в туморна.
Епидермалният растежен фактор е един от първите идентифицирани фактори. Изолиран е от слюнчени жлези и бъбреци. Може да стимулира пролиферацията на екто- и ендодермални тъкани като епидермис, млечна жлеза и чревен епител. Стимулира и пролиферацията в мезодермалните тъкани, фибробластите, гладкомускулните и ендотелните клетки.
Трансформиращият растежен фактор алфа представлява пептид, който е доста сходен с епидермалния растежен фактор. Има способността да свързва EGF - рецептори. Първоначално е изолиран от вирусно предизвикани тумори, а по-късно - от ембрионални и ектодермални тъкани. Стимулира началната фаза на пролиферацията - например на хепатоцитите при хепатоектомия, на фибробластите при продукцията на матриксните протеини и на гладкомускулните клетки.
Фибробластният растежен фактор представлява катийонен протеин със силно основна реакция, свързан с хепарин. Изолиран е от бързопролифериращи тъкани (емрионални), както и от непролифериращи тъкани - нервна система. Факторът стимулира пролиферацията на мезенхимните клетки - фибробласти, остеобласти, ендотелни клетки. Открива се и при макрофагите; има митогенно действие върху фибробластите и еднотелните клетки, което е особено важно за заздравяването на раните; освен това стимулира регенерацията на периферните нерви, както и на кератиноцитите.
Нервният растежен фактор стимулира пролиферацията на клетките от периневарлните обвивки. Установено е че може да стимулира растежа на някои клетки в туморите на мъжката полова система (простатен карцином), тъй като тези клетки притежават рецептори за фактора.
Тромбоцитият растежен фактор представлява димерен пептид, изолиран от тромбоцитни агрегати. Освен от тромбоцитите се произвежда и от моноцити и артериални гладкомускулни клетки. Поради непрекъснатия разпад на тромбоцити и моноцити поради приключване на жизнения им цикъл факторът циркулира в разтворено състояние в кръвта по всяко време. Заедно с други плазмени митогени може да премине през отворите между ендотелните клетки в съдовата стена и да предизвика пролиферация на гладкомускулните клетки - така се получават съдовите шапки при атеросклерозата. Фактоът влияе и индиректно върху пролиферацията, като подпомага действието и на други растежни фактори. Освен това играе известна роля в трансформацията на нормалните клетки на организма в туморни клетки. При апликация на този растежен фактор във високи дози върху животни могат да възникнат изкуствено индуцирани тумори. Някои тумори в човешката патология експресират рецептори за въпросния растежен фактор - глиобластоми, невробластоми, медулобластоми, рабдомиосаркоми и фибросаркоми. Въпросният рецептор е важно условие за туморната трансформация на нормалната клетка; само клетки, които експресират този рецептор, могат да се трансформират в туморни. Описан е и генът v-sis - той се включва в генотипа на един вирус, който има роля при развитието на някои саркоми - става въпрос за така наречения Simian Sarcoma Virus. При инфектирането на клетките с такъв вирус организмите (най-вече човекоподобни маймуни) са по-склонни към развитие на злокачествени тумори на съединителната тъкан. Подобно на други вируси, и този копира своите гени в човешката ДНК и така може да се задейства туморна трансформация на нормалните клетки; генът на саркомавируса и участъкът на ДНК, който кодира синтезата на тромбоцитния растежен фактор, са твърде сходни по строеж и последователност на нуклеотидните бази.
Ендоскопия Оздравителен процес и регенерация Заздравяване на рани Регенерация
Разбира се, всички тези генетични и биохимични изследвания не бива да предизвикват канцерофобии у пациентите предубеждения у лекарите по отношение на клиничната употреба на богатата на тромбоцити плазма. Както стана вече въпрос, туморна трансофрмация може да се предизвика само с много високи дози на тромбоцитен растежен фактор, които дози са стотици пъти по-високи от нормалния начин на клинично приложение на фактора. Едва ли на планетата Земя има нормален човек, който всеки ден да желае да си инжектира в кожата богата на тромбоцити плазма с цел подмладяване. За туморна трансформация е необходимо непрекъснато стимулиране на клетките към нова и нова митотична активност - нещо подобно се наблюдава при неудобни снемаеми зъбни протези, които непрекъснато притискат лигавицата на устната кухина, разраняват я и след период от няколко месеца възниква злокачествен тумор от епителен произход. Това се дължи на непрекъснатия растеж на епитела с цел да се заздрави разраненият участък, който растеж в даден момент става неконтролируем и това е моментът на възникването на тумора.
Инсулиновият растежен фактор действа синергично с други фактори и стимулира пролиферацията на гладкомускулните клетки и меланоцитите. Подобен ефект има и инсулиноподобният растежен фактор (соматомедин). Интерлевкин 1 и туморнекротизиращият фактор са важни медиатори на възпалението и имат разнообразно действие. Стимулират пролиферацията на фибробластите и особено продукцията на колаген, като по този начин силно ускоряват заздравяването на раните. По-малко значение за лицево - челюстната хирургия имат еритропоетинът, интерлевкини 3 и 9 и интринзинг факторът - те оказват влияние върху синтеза и пролиферацията на еритроцитите, а лечението на анемии не от компетентността на лицево - челюстния хирург.