Етиологията (от гръцки: αίτία – „причина“ и λόγος – „наука“) е медицинска наука, която изучава причините за възникването на болестите. В най-общия случай всички патологични процеси при живите организми се разделят на вродени и придобити. Вродените заболявания се дължат на нарушения в ембрионалното развитие на организма. Те могат да възникнат при формирането на половите клетки (сперматозоиди и яйцеклетки), което се случва далеч преди оплождането; при оплождането; при ранното ембрионално развитие; при късното ембрионално развитие и при раждането. Не всички вродени заболявания могат да се установят още при раждането. Възможно е организмът да има вродени дефекти, които под въздействието на определени фактори от външната среда, да се проявят в много късна възраст. Така например в лицево - челюстната област сравнително често се срещат мединни и латерални шийни кисти. Те представляват дефект в ембрионалното развитие на пациента, но понякога се откриват дори при пациенти в осмото десетилетие на живота им.
Преобладаващата част от заболяванията по хората, животните и растенията обаче са придобити. От своя страна придобитите заболявания се делят на екзогенни и ендогенни. Ендогенните заболявания възникват при ненормални реакции на организма към нормална околна среда. Типични ендогенни заболявания са алергиите. При тях имунната система погрешно възприема за вредни и започва борба срещу безопасни и често срещани в околната среда фактори - цветен прашец от растения, храни, лекарства и други. Повечето психиатрични заболявания също са ендогенни. Някои автори отричат съществуването на ендогенни заболявания, като ги отнасят към вродените (хиперактивна имунна система) или екзогенните (дълбоки психологически травми) такива. Възприемането на тази хипотеза обаче означава да се изключат от медицинската норма всички мутации, които при определени условия биха могли да се окажат полезни. Така например болните от сърповидноклетъчна анемия са невъзприемчиви към малария. Болестта е разпространена в равнинните тропични области, където маларията се среща много често. Анемията причинява дихателна недостатъчност само когато болният се изкачи на голяма надморска височина, която е нетипична за тези области. От биологична и еволюционна гледна точка, ползата от устойчивостта срещу малария далеч надхвърля вредата от хипооксигенацията при висока надморска височина, която рядко се среща в тези области.
Екзогенните заболявания възникват при въздействието на ненормално интензивни фактори на околната среда върху нормално развити и функциониращи организми. Такива фактори се означават като болестотворни (патогенетични или патогенни). Патогенетични фактори на околната среда са:
I. Физични фактори. Те имат в най-общия случай силно увреждащо действие и действат за кратко време. Такива са:
Електрически ток - обикновено един възрастен човек може да бъде поразен с променлив ток с напрежение от порядъка на 50 волта без съществени увреждания. По-важно обаче е не напрежението, а силата на тока. Както е известно, тя се измерва в ампери и за повечето индивиди ток със стойност 10 милиампера има летален ефект. Всичко това зависи от стойността на кожното съпротивление - то варира в много широки граници, от 1 килоом до 1 мегаом при различните хора, но може да бъде лесно измерено с мултицет. Значение има и посоката на протичане на тока - при преминаването му през сърцето уврежданията са доста по-тежки и пациентът обикновено загива от ритъмно - проводни нарушения на сърдечната дейност
Видима светлина – от денонощните и сезонните изменения в силата и продължителността на слънчевата светлина зависи нормалното протичане на редица циклични процеси в организма; рязката смяна на светлинния режим може да провокира редица функционални заболявания
Лазерни лъчи – при продължително облъчване могат да увредят зрението; когато са с висок интензитет предизвикват тежки изгаряния
Ултравиолетови лъчи – съставна част от спектъра на слънчевата светлина; при рязко, продължително излагане предизвикват т.нар. „слънчеви изгаряния“
Рентгенови лъчи и йонизираща радиация – гама-лъчение с много къса дължина на вълната и висока честота; във високи дози могат да увредят генетичната информация и да предизвикат заболявания не само в облъчените организми, но и в тяхното потомство
Магнитно поле – силното магнитно поле нарушава сърдечния ритъм и засяга мозъчната активност; при висок интензитет може да разруши целия организъм
Температура - висока или ниска. Човешкият организъм може да съществува безпроблемно в сравнително тесни температурни граници - от - 30 до +40 градуса по скалата на Целзий. При продължително въздействие на ниски температури се стига до изгаряне, а на високи - до измръзване
Влажност - висока или ниска. Високата влажност прави ниските или високите температури доста по-трудно поносими
Скорост на въздуха (вятър)
Прах – дихателната система на здрав възрастен човек може да задържи и изхвърли всички прахови частици с размер над 5 микрометра. Параназлните синуси придават вихрово движение на вдишвания въздух и повечето от тези частици полепват върху носната и синусната лигавица. Малка част от тези частици достигат до трахеята и бронхите, след което се изхвърлят от движенията на ресничестия епител - мукоцилиарен клирънс. При пушачите се отделя значително по-малко дихателна слуз, тези частици не могат да залепнат и много бързо достигат до трахеята, бронхите и белия дроб. Праховите частици с размери от 1 до 5 микрометра са най-опасният и вреден замърсител. Дихателната система няма защитни механизми срещу него и той изцяло се отлага в белия дроб. Частици с размери до 1 микрометър пък са много малки и се отделят към околната среда с издишвания въздух - въпреки че дихателната система няма защитни механизми също и срещу тях
Резки механични въздействия – разрязване, разкъсване, размачкване, пробождане, ухапване
II. Химичните увреждащи фактори. Те са огромна и разнообразна група, тъй като в природата се срещат множество химични съединения с разнообразен строеж. Преди да се пристъпи към лечението на последиците от действието на подобен увреждащ фактор, по възможност трябва да се установи какъв точно е видът му. В много случаи това не е възможно, при което овладяването на състоянието на един пострадал се превръща в диагностично и терапевтично предизвикателство. Токсикологията е една от най-сложните и високотехнологични съвременни медицински специалности, която изисква обширни познания в много гранични области - химия, биохимия, биофизика и много други. Без претенция за изчерпателност, химичните увреждащи фактори са следните видове:
Киселини – солна, сярна, азотна и други. Обикновено органичните киселини не предизвикват значителни увреждания на организма, тъй като са слаби. Всяка една киселина предизвиква предимно коагулационна некроза на тъканите, върху които е попаднала. Те се коагулират (пресичат) и това ограничава проникването на увреждащия фактор в дълбочина - поради което и уврежданията обикновено не са толкова тежки, колкото при основите
Основи – натриева (сода каустик), калциева (негасена вар), калиева и други. Това са особено опасни химични агенти - предизвикват коликвационна некроза. Увредените тъкани не се коагулират, а се разпадат и това води до проникване на основата в дълбочина. Нови и нови меки и костни тъкани се увреждат, докато се изчерпи действието на химичния агент - което за съжаление предизвиква много тежки последици за организма
Тежки метали и соли на тежки метали – живак, кадмий, олово и др
Цианиди – калиев цианид (цианкалий), циановодородна киселина, циангликозиди
Органофосфорни съединения – зарин, зоман, пестициди и др
Хлорорганични съединения – иприт, ДДТ и други. Много от тези съединения, както и от предишната група, се използват като бойни отровни вещества. Смята се че химическото оръжие е най-опасно по време на война, тъй като повечето съединения нямат нито вкус, нито мирис - съответно не могат да се усетят от военнослужещите и да се вземат съответните предпазни мерки. Поради това химическите оръжия действат бързо и смъртоносно
III. Биологични
Патогенни микроорганизми – най-опасният патогенетичен фактор на околната среда; предизвикват редица инфекциозни заболявания, сред които: чума, СПИН, антракс, тетанус, сифилис, грип и други
Насекоми - паяци, стоножки, оси и особено стършели
Растения - бучиниш, татул, беладона
Гъби - бяла или червена мухоморка
Животни - змии, дъждовници, жаби
След всички тези подробно изброени етиологични фактори, които са широко разпространени в околната среда, възниква логичният въпрос: как изобщо хората са живи, и на всичкото отгоре са успели да достигнат 8 милиарда население върху планетата Земя? Очевидно човешкият организъм има добре изразени защитни механизми срещу всичко, което се опитва да му навреди или дори да го убие. Тези механизми са изградени в хода на еволюцията и постепенно стават все по-съвършени - като всичко това се формира единствено с цел биологичното оцеляване на всеки един жив организъм. Особено развита е имунната система - тя има за задача да елиминира всеки един микроорганизъм, който е попаднал във вътрешната среда на организма и се справя доста успешно в повечето случаи с това.
Етиологията има голямо клинично значение и при лечението на всяко едно заболяване или увреждане. В съвременната медицина има отдавна утвърдено становище - най-успешни са етиологичните лечения. Те са насочени към премахване на увреждащия фактор - в повечето случаи това води и до трайно и сигурно излекуване и на заболяването, което той предизвиква. Освен етиологичните съществуват и патогенетични и симптоматични методи на лечение - патогенетичните се стремят да подтиснат механизма, по който се развива всяко едно заболяване, а симптоматичните лечения повлияват единствено неприятните симптоми на заболяванията. Много често се използва и комбинация от трите лечебни метода, като тяхното съчетаване много често води до рязко подобряване на качеството на живот на пациента.
В много случаи дори самото премахване на етиологичния фактор води до спонтанно излекуване на заболяването. Това твърдение е валидно с особена сила за по-младите индивиди - при тях оздравителните процеси са бързи и изключително голям брой заболявания могат да се лекуват единствено чрез отстраняване на увреждащия агент. При други заболявания (особено травмите) в много случаи увреждането е еднократно и предизвиква патологични промени, които обаче не могат да се излекуват спонтанно или поне при съответната своевременна и адекватна медицинска помощ крайният резултат ще бъде много по-добър и траен - restitutio ad integrum. Поради това в съвременната травматология се прилага шев на рани, имобилизация на крайници и изобщо костни тъкани при фрактури, както и други специализирани лечебни намеси.
При трети клинични ситуации увреждащият агент действа за известно време и предизвиква патологична трансформация на тъканите. След това, дори и след прекратяването на това действие, тази трансформация е необратима и патологичният процес продължава да се развива - много често до смъртта на индивида. Такава е биологичната същност на всички неопластични процеси в човешката патология.
При най-тежките клинични случаи лекарят се налага да лекува пациент, при който етиологичният фактор продължава да действа. Това налага упорито и агресивно лечение - което е също така със спорен ефект поради действието на увреждащия агент. Много лекари в такива случаи задават резонния въпрос - преди да поискаш да те лекувам, готов ли си да се откажеш от това, което те разболява? Всичко това са сложни деонтологични въпроси от сферата на философията на медицината, на които е трудно да се даде еднозначен отговор. Докато отказването от тютонопушенето и употребата на алкохол е сравнително лесно, съществуват други зависимости, от които далеч не всеки пациент може да се откаже и самите те представляват тежко заболяване.