Латералните шийни кисти са едни от най-честите патологични процеси в областта на шията. Те представляват тапицирани с епител кухини, които са вродени - остатък са от ембрионалния ductus thymoglossus, който започва от областта на тимусната жлеза и достига до sulcus mandibulolingualis в устната кухина. Кистата расте безсимптомно, понякога се проявява клинично в много късна възраст - дори при 80 годишни пациенти. При хора с по-изразена подкожна мастна тъкан може и да остане неоткрита през целия живот на пациента. Това се дължи на факта че латералната шийна киста е разположена при нормални условия доста дълбоко - не в самата подкожна тъкан, а леко под предния ръб н m. sternocleidomastoideus и рядко може да се инфектира по съседство. А именно инфекцията става причина за клиничната изява на латералните шийни кисти - те започват да болят силно, да притискат мускула, кожата над тях се зачервява, възможно е да се проявят и ограничения в движението на мускула поради развитието на миозити. Инфектирането на латералните шийни кисти се получава най-вече по хематогенен или лимфогенен път, в моменти на имунен срив на целия организъм.
Ако желаете безплатен преглед или консултация с лицево-челюстен хирург, запазете си час на телефон 032 642056
Д-р Венцеслав Ралев работи в град Пловдив и град Сливен всеки работен ден от 09.00 до 18.00
Отговаряме и на запитвания по е-мейл на адрес ralev@dentist.bg, ralev@maxillofacial.bg, ralev_dental@abv.bg
Лицево - челюстна хирургия Зъбни импланти Пирин планина Базални импланти Синус лифтинг Орална хирургия
Оперативен достъп за премахване на латерална шийна киста. Обикновено разрезът е успоредн на предния ръб на m. sternocleidomastoideus, с дължина 4 -5 см. При нужда винаги може да се удължи, защото понякога кистите достигат значителни размери - дори до 10 - 12 см. и екстирпацията им няма как да се осъществи през достъп от 4 см. Срязва се m. platisma и повърхностният лист на шийната фасция и на тъпо се навлиза в дълбочина. Постепенно кистата се отделя от околните тъкани, обикновено с тъп инструмент, като отделянето е технически лесно.
Цистаденолимфом Костна пластика
Не винаги обаче е лесно да се разграничи стената на кистата от околната съединителна тъкан
Материали за костна аугментация Диоден лазер
Обикновено при прекарани възпалителни процеси са налице по-плътни фиброзни сраствания
За съжаление в значителен процент от случаите се наблюдава малигнизация при латералните шийни кисти - възникват злокачествени тумори с епителен произход в пределите на епитела, тапициращ стената на кистата. Причините за това не са известни - дискутира се честата пролиферация на епитела под действие на възпалителните процеси. В случай че в кистата се наблюдават видими промени може да се смята че със сигурност има възникнал тумор - дори и без интраоперативно патохистологично изследване (гефрир). Такива промени са наличието на разрастнала гранулационна тъкан (обикновено тъмночервена на цвят), зони на некроза и разпад и особено разрастване към околната мускулна и съединителна тъкан - както е показано на снимката горе. Това не променя съществено лечебния подход - необходимо е кистата да се премахне радикално, като при съмнение за туморна дегенерация границите би следвало да бъдат поне два сантиметра в пределите на видимо здравите тъкани.
Отстранена латерална шийна киста с наличие на плоскоклетъчен карцином в нея
Шев на подкожната съединителна тъкан
Поставяне на кожни шевове и дренаж на оперативната рана