Вегетативна инервация на лицево - челюстната област
Вегетативната инервация на лицево – челюстната област се осигурява от различни черепномозъчни нерви. Основна роля играят n. facialis и n. glossopharyngeus. Те пренасят парасимпатикови нервни влакна, които се прехвърлят към други нерви (главно сетивни) и така достигат до различни структури, които инервират. Симпатиковата инервация на областта се осигурява от горния шиен симпатиков ганглий, от който по хода на различни кръвоносни съдове достигат симпатикови нерви.
Парасимпатиковото мозъчно ядро на лицевия нерв се състои от разсеяни неврони в дорзолатералната част на мостовата ретикуларна формация. Неговите граници се преливат в заобикалящата го тъкан и са лошо очертани. Всъщност преганглионерните парасимпатикови неврони на това ядро представляват ростралната част от непрекъсната верига, която се простира от продълговатия мозък до моста. В нейния каудален край са разположени клетките, образуващи дорзалното ядро на блуждаещия нерв. В моста клетките на тази колона достигат точно до връзката продълговат мозък – мост и каудалния полюс на моторното ядро на лицевия нерв. Преганглионерните парасимпатикови влакна (аксони) от nucl. salivatorius rostralis образуват в периферията n. intermedius, който скоро след излизане от мозъчния ствол се присъединява към лицевия нерв. После парасимпатикусовите влакна напускат ствола на n. facialis в състава на n. petrosus major и chorda tympagni. N. pеtrosus major е първият клон на лицевия нерв и преминава през hiatus et sulcus n. petrosi majoris към foramen lacerum, пробива fibrocаrtilago basilaris, присъединява се към симпатиковия n. petrosus profundus и заедно образуват n. canalis pterygoidei. Вкусовите влакна в състава на нерва преминават без прекъсване в парасимпатиковия ганглий и достигат небцовите нерви. N. petrosus profundus е образуван от симпатиковите влакна около a. carotis interna. Двата нерва достигат до ganglion pterygopalatinum. Последният е най-големият от периферните парасимпатикови ганглии. Разполага се в дълбочината на fossa pterygopalatina близо до foramen sphenopalatinum и пред canalis pterygoideus. Той лежи точно под n. maxillaris, където последният пресича криловиднонебцовата яма. Горночелюстният нерв отделя две малки сетивни клончета към ганглия, които осигуряват сетивната инервация на регионите, инервирани от клоновете на ганглия. Парасимпатиковите влакна на n. petrosus major образуват синаптични контакти с клетките на ганглия. Постганглионерните парасимпатикови влакна преминават към ябълчния нерв и оттам чрез анастомоза към слъзния нерв осигуряват инервацията на секреторно – моторната дейност на слъзната жлеза. Останалата част от влакната влизат в състава на небцови, носни и гълтачни клончета, които регулират дейността на съответните малки жлези. От своя страна постганглионерните симпатикови клончета в състава на n. petrosus profundus регулират вазомоторната дейност на региони, снабдявани от съответните нервни клонове. Като обособени клонове от дисталния край на ganglion pterygopalatinum, в които участват симпатикови и парасимпатикови нервни влакна, са следните нерви:
Rami orbitales са 2 – 3 клончета, които навлизат в орбитата през fissura orbitalis inferior и снабдяват периоста, а през foramen ethmoidale posterior снабдяват клиновидния и решетъчния синус
Nn. palatini са три клона. N. palatinus major навлиза в canalis palatinus major и излиза през големия небцов отвор, след което в бразди на твърдото небце (3 – 4 клончета) стига до гингивата на премоларите и моларите от палатиналната им страна, лигавицата и жлезите на твърдото небце (последните имат най-вече парасимпатикусова инервация). B canalis palatinus major нервът отделя няколко клончета, които през перпендикулярната плочка на небцовата кост проникват и инервират долната носна мида и стените на средния и долния носен ход. Nn. palatini minores, напускайки небцовия канал, преминават през малки небцови отвори и инервират мъжеца, небцовите сливици и мекото небце
Rami nasales навлизат в носната кухина през foramen sphenopalatinum, образувайки латерална и медиална група. Латералната група инервира задните части от лигавицата на горната и средната носна мида, както и на задните решетъчни кухинки. Медиалната група нервни клончета инервират лигавицата от задните части на носния покрив и носната преграда. Сред тези нерви се откроява по-дълъг и дебел клон, n. nasopalatinus, който преминава в предно – долно направление по носната преграда в улей на ралника и през canalis incisivus достига предната част на твърдото небце. Той инервира предните части на носната преграда и анастомозирайки с предните небцови нерви, участва в инервацията на лигавицата от предната част на твърдото небце
Ramus pharyngeus преминава през canalis palatovaginalis заедно с фарингеалния клон на а. maxillaris и инервира лигавицата на назофаринкса зад отвора на слуховата тръба.
Chorda tympani напуска лицевия нерв на около 6 mm. преди foramen stylomastoideum и пробива задната стена на тъпанчевата кухина близо до задния ръб на тъпанчевата мембрана. Минавайки между фиброзния и лигавичния слой на мембраната, тя излиза през fissura petrotympanica и се спуска вентрално към медиалната повърхност на spina ossis sphenoidalis и се насочва към m. pterygoideus lateralis. Нервът се прибавя под остър ъгъл към n. lingualis. Чрез този нерв се доставят преганглионерни парасимпатикови влакна на ganglion submandibulare, както и аферентни влакна, носещи импулси от вкусовите луковици по предните 2/3 на езика. Парасимпатикусовите влакна достигат подчелюстния ганглий и осъществяват синаптичен контакт с клетките му.
Ganglion submandibulare е малък вретеновиден парасимпатиков ганглий. През ганглия преминават и постганглионерни симпатикови влакна от сплетението около a. facialis, които вървят като израстъци на клетки в горния шиен симпатиков възел. Постганглионерните парасимпатикови влакна заедно с постганглионерните симпатикови влакна влизат в състава на n. lingualis. Чрез клончетата на езичния нерв към подчелюстната, подезичната и предните малки езикови жлези се осигурява тяхната секреторно - моторна регулация и вазомоторната регулация на тъканите в областта.
Инервация на лицево - челюстната област
N. glossopharyngeus също осигурява част от парасимпатиковата инервация на лицево – челюстната област. Той води началото си от две ядра в продълговатия мозък (моторно и парасимпатиково). Nucleus salivatorius caudalis е висцерално моторно ядро на езиковогълтачния нерв. Съдържа мултиполярни нервни клетки. Разположено е в дълбочината на продълговатия мозък като продължение на горното саливаторно ядро и в същото време е близо до дорзалното ядро на блуждаещия нерв. Според някои автори това ядро се приема като челна група, еквивалентна на nucleus dorsalis nervi vagi. Да се определи и отграничи клетъчната му популация от тази на ретикуларната формация е изключително трудно. От него излизат преганглионерни парасимпатикови моторни влакна, минават през n. petrosus minor и достигат ganglion oticum по хода на n. tympanicus. Последният се отделя от ganglion inferius n. hypoglossi и навлиза в тъпанчевата кухина през canaliculus tympanicus, като образува plexus tympanicus. Освен аферентни влакна сплитът съдържа симпатикови нервни влакна чрез анастомозата с горния шиен симпатиков възел, достигащи до тук по хода на средната менингеална артерия, а също и парасимпатикови преганглионерни нервни влакна. Двата вида вегетативни влакна се обособяват самостоятелно като n. petrosus minor. Последният преминава от каналче под полуканала на m. tensor tympani и достига предната повърхност на пирамидата, където от собственото си каналче преминава през synchondrosis sphenopetrosa, за да достигне ganglion oticum.
Ganglion oticum е малък, овално – плосък, сиво – червеникав периферен парасимпатиков ганглий, разположен топографски под foramen ovale от медиалната страна на n. mandibularis. Симпатиковите постганглионерни влакна преминават през ганглия, без да образуват синаптични контакти с клетките му. Двата вида влакна осъществяват секреторно – моторната и вазомоторната регулация на задушната жлеза. Те се прибавят към n. auriculotemporalis още при изграждането му от две клончета, които заграждат а. meningea media. След това нервът преминава между ligamentum sphenomandibulare и шийката на долната челюст и се насочва латерално зад долночелюстната става към горната част на задушната жлеза (където се отделя клонче за нейната парасимпатикова инервация) и към повърхностните слепоочни съдове. Тук n. auriculotemporalis пресича ябълчния израстък на слепоочната кост и изпраща последните си разклонения към кожата и фасцията на слепоочието и скалпа.