Кръвоизливи при интервенции в оралната и лицево - челюстната хирургия

Лицево челюстната област е богато кръвоснабдена. Тук преминават голям брой кръвоносни съдове от голям, среден и малък калибър. Увреждането им е свързано с кръвоизливи, които могат да бъдат опасни за живота на пострадалия. Те биват артериални, венозни и капилярни. Освен това биват първични, когато започват непосредствено след травмата, и вторични или късни, когато се дължат на допълнително нараняване от остри ръбове на фрагменти, разпадане на тромб, отпускане на лигатура. Артериалните кръвоизливи се изразяват в струйно изтичане на ясночервена кръв, венозните - в бавно, но обилно изтичане на тъмна вишневочервена кръв, а капилярните - в дифузно изтичане на малки капчици кръв. Клиничната картина зависи от характера на хеморагията, от обема на загубената кръв и интензивността на кръвотечението. Когато за по-кратко време е настъпила пo-голяма загуба на кръв, състоянието на пострадалия е по-тежко.

Лицево - челюстна хирургия    Първа помощ при травми    Скалата на Glasgow    Огнестрелни рани    Дентална медицина

Преценката за обема на загубената кръв се пpaви въз основа на редица симптоми. Побледняването на кoжатa и лигавиците е прогресивно, кожата става влажна. Крайниците са студени и бледи. Дишането се учестява. Болният чувства загуба на сили и обща слабост, притъмняване и замайване. Наблюдава се забавено пълнене с кръв на анемизирани след натиск тъкани например нокътното легло на пръстите. Пулсът става мек, ускорен, филиформен. При по-голяма кръвозагуба пулс на периферните съдове не се напипва, а сърдечните тонове едва се долавят. В началото кръвното налягане не се променя особено, но след това cпадa прогресивно. Хипотензията е проява на регулаторните механизми и се дължи освен на намаления общ обем на кръвта, още и на преразпределението на кръвния ток.

Кръвозагуба от 10 % или oколo 500 мл. не предизвиква особена симптоматика. Тя се компенсира от естествените регулаторни механизми. Свързана е със спадане на кръвното налягане и ускоряване на пулса. При кръвозагуба от 1000 мл. кръвното налягане падa под 80 мм. Hg, а пулсът се покачва над 120 удара в минута. Кръвозагуба над 30 % изчерпва компенсаторните механизми и е тревожна. Критично е кръвното налягане под 30 мм. Hg. Диурезата, която нормално е 50 мл / час спада, а при по-значителни кръвозагуби спира. Стойностите на еритроцитите, хемоглобина и хематокрита в началото не се променят, а след това прогресивно намаляват.

Хемангиом    Орална хирургия    Пирин    Информация за Рила    Кон    Животни    Планини в България    Изкуствена кост

При обилни кръвоизливи спирането или ограничаването на кървенето е задължително. Това става с методи за временна и постоянна хемостаза. Временната се осъществява чрез следните методи:

Поставят се няколко слоя стерилни марли върху кървящата екстракционна рана и пациентът стиска зъби. Възможно е да се изработят защитни пластинки от бързополимеризираща пластмаса с възможност за прикрепване към съседните зъби. Може да се постави компресивна превръзка, която притиска захранващ съд на проксимално място за лицево - челюстната област това се постига чрез притискане на общата сънна артерия по способа на Каплан. Около шията откъм кървящата страна се увива бинт и се пристяга, като на противоположната страна пациентът вдига ръка и тя се омотава с бинта около шията така не се притиска контралатералната обща сънна артерия и намалява опасността от мозъчна исхемия. Все пак главният мозък не може да се кръвоснабдява продължително време без участието на едната вътрешна каротидна артерия, ето защо на всеки 1,5 2 часа превръзката се отпуска до осигуряването на дефинитивна хемостаза.

Окончателното кръвоспиране се постига чрез :

При кръвозагуба над 500 мл. се налага компенсиране чрез инфузия. За целта се използват обемнозаместващи разтвори или прясна едногрупова кръв. Обемнозаместващи разтвори са физиологичният разтвор (0,9 % р-р на натриев хлорид), 5 % р-р на глюкоза, Рингеров разтвор и колоидни разтвори като хемодекс, декстран 70, декстран 40 и др. Ако след инфузия на 500 1000 мл. обемнозаместващ разтвор артериалното налягане не се нормализира, се предприема инфузия на кръв. След вливане на 1000 мл. типът на разтвора се сменя. Общо не бива да се влива повече от 2000 3000 мл. разтвор. При нужда от кръвопреливане трябва да се определи кръвногруповата принадлежност на кръвта от банката и на болния с тест - серуми. След това се прави директна проба ин витро, последна е биологичната проба - ин виво. При нея наконечникът на тръбичката от системата (вече изпълнена с кръвта от банката) се съединява с иглата във вената на болния. Вкарват се струйно 15 - 20 мл. кръв и след това се ограничава вливането до съвсем бавна капка. Ако до 10 - 20 мин. болният не получи болки в кръста, затруднено дишане, главоболие, гадене, повръщане, изпотяване, зачервяване, т.е. белези на кръвногрупова несъвместимост, отново се вливат струйно 10 мл. кръв. Ако и след второто струйно вливане болният няма оплаквания, кръвопреливането се осъществява докрай. Хемотрансфузията е най-сигурното и ефективно средство за компенсация на кръвозагуба, особено ако последната е с по-голям обем.