Гнатохирургия. Обща характеристика. Особености. Показания и противопоказания за оперативното лечение на челюстните деформации. Методи на диагностика и лечение

Деформациите на челюстните кости могат да бъдат причинени от травми по време на раждането или в по-късния период от растежа на лицевия скелет. Те се дължат понякога и на лошо лекувани фрактури. Роля играят и наследствените фактори. Поради спецификата на лицево – челюстната област определени морфологични особености на една кост или орган водят до изменения в цялата оро – фациална система (С. Давидов). Челюстните деформации се изучават от ортодонтията, която ги диагностицира и провежда ортопедичното им лечение. Лицево – челюстната хирургия третира тези заболявания чрез хирургични методи тогава, когато не е възможно само чрез ортодонтска намеса да се получи оптимален резултат. Лечението се провежда съвместно от ортодонт и лицево – челюстен хирург. Колаборация между специалисти от двете дисциплини се налага сравнително често. Според Tucker(1994) при около 10 % от населението на САЩ се среща малоклузия от II клас по Engle, а при 1 % от тези хора лечението задължително включва и приложението на хирургичен метод. Клас III малоклузия се явява при 2,5 % от хората, като при 40 % от тях лечението включва и хирургична намеса. Преди започване на лечението са необходими задълбочени клинични и параклинични изследвания. При огледа се търси наличието на асиметрия, оценява се общият лицев баланс и съотношенията между горния, средния и долния лицев етаж. Изследва се съотношението между устните. Анализират се фотоснимките, ортопантомографиите, гипсовите модели, функционалните и естетични отклонения. Необходимо е да се направи пълен преглед на състоянието на съзъбието – форма на зъбните дъги, симетрия, оклузионни аномалии, отклонения при отделни или групи зъби. Изследват се дъвкателните мускули и състоянието на темпоромандибуларната става. Задължително се назначава телерентгенография. Понякога тя се налага върху профилна снимка с помощта на костни ориентири, при което се получава допълнителна информация за лицевия скелет и меките тъкани. За лицево – челюстната хирургия най-голямо значение имат следните съотношения при анализа на телерентгеногафията:

При анализа на телерентгенографията най-точно се определя локализацията на деформацията. Това спомага да се определи видът на оперативната намеса – например при свръхразвитие на долната челюст е необходимо интервенцията да се проведе върху нея, а не върху горната, тъй като в тогава при съществуващата вече деформация ще се създаде нова такава (в случая при изместването на максилата напред ще се стигне до бимаксиларен прогнатизъм). След всички тези анализи се избира най-удачният лечебен подход. В зависимост от лечебния план оперативната интервенция се провежда преди, по време на или след ортодонтското лечение. Ако ортодонтското лечение се проведе преди намесата, е добре след завършването му да се снемат отпечатъци, по които се проверява дали са постигнати оптимални оклузални съотношения. В брекетите се поставят дебели дъги, които осигуряват добра стабилност при интермаксиларната постоперативна фиксация.

Видове импланти    Остеоинтеграция    Кариес    Д-р Александар Лазаревски    История на зъбната имплантология    Нанофили

При нужда преди началото на всяко лечение (независимо ортодонтско или хирургично) е необходимо да се проведат някои спомагателни оперативни намеси – ексцизия на къси френулуми и корекция на плитък вестибулум. По този начин се създава достатъчно широка зона от прикрепена гингива, която е по-устойчива на потенциална ортодонтска и хирургична травма (Peterson, 1994). Значение има и терапевтичната подготовка на пациента – лекуват се кариесите, при неправилно проведени ендодотски лечения се извършва корекция, почиства се зъбният камък и се лекуват пародонталните заболявания. При наличие на неснемаеми протези те е най-добре да се отстранят и да се изработят отново след края на лечението, тъй като при него се променят оклузалните съотношения между зъбите.

Имплантология    Имплантатна повърхност    Пирин планина    Д-р Хамди Омер    Композити    Лицево - челюстна хирургия

Оперативните интервенции при деформации на челюстните кости се провеждат почти винаги под обща анестезия. Оротрахеалната интубация не е удачна, тъй като тръбата пречи на проверката на оклузията и интермаксиларната фиксация. Поради това анестезията се дава чрез назотрахеална интубация или през трахеостома. Методите на лечение при различните аномалии на челюстните кости са следните:

1. При максиларна прогнатия:

2. При максиларна ретрогнатия – частична или тотална остеотомия с екстензия на максилата. При тоталната се създава изкуствена фрактурна линия по Le Fort I, II или III

3. При горночелюстна компресия

4. Експанзията на горната челюст е изключително рядка аномалия. Лекува се чрез оперативна намеса, идентична с тази при компресия, но се отнема костен фрагмент с различна форма в зависмост от необходимото място на стеснение

5. Микрогнатията също се лекува чрез описаната по-горе остеотомия по хода на фрактурната линия от I тип по Le Fort в съчетание с остеотомия по медианната линия на небцето. Между отделните фрагменти се поставят костни трансплантати

6. При долночелюстна компресия или експанзия се остеотомира в областта на фронталните зъби. В зависимост от деформацията се отнема фрагмент или се поставя трансплантат с цел разширение

7. Оперативното лечение на прогенията включва спомагателни и основни реконструктивни хирургични намеси. Спомагателните се изразяват в екстракция на зъби, на зародишите на долните мъдреци, кортикотомия, непълна остеотомия, редукционна пластика на езика. Реконструктивните операции включват:

8. При мандибуларната микрогнатия K. Thoma класифицира оперативните намеси по следния начин:

9. Отворена захапка се лекува чрез следните видове оперативни намеси:

10.  При латерогнатия хирургичното лечение включва спомагателни и основни реконструктивни интервенции. Спомагателни намеси са гермектомията на зародишите на мъдреци на по-силно развитата половина на челюстта, кортикотомията и непълната остеотомия. Основните реконструктивни намеси включват различни остеотомии на участъци от клона и тялото на долната челюст. Чрез редукционна пластика на страната на свръхразвитието и аугментационна пластика на недоразвитата страна може да се извърши корекция на аномалията.