Доброкачествени тумори на челюстните кости

Най-общо доброкачествените тумори на лицевия череп се делят на първични костни и одонтогенни тумори. Първични костни доброкачествени тумори са остеомът и остеобластокластомът; освен това в областта на лицевия череп се срещат и хрущялни тумори (хондром). Еозинофилният гранулом и фиброзната дисплазия са заболявания, които се причисляват от едни автори към същинските тумори, а според други са тумороподобни състояния. Остеомът се изгражда от зрели костни тъкани, расте бавно и незабележимо до появата на значителна лицева асиметрия. При локализация в областта на долночелюстния артикулиращ израстък или клона на долна челюст води до ограничения в отварянето на устата. При локализация на горна челюст и прорастване в околоносните кухини води до затруднения в дишането. Подутината не е болезнена.

Пирин    Лицево - челюстна хирургия    Зъбни импланти    Дентален туризъм    Рила

В зависимост от произхода си остеомът бива твърд (osteoma durum s. eburneum) и мек (osteoma molle s. spongiosum). Мекият произхожда от спонгиозата на костта, а твърдият – от компактната пластинка. Твърдият рентгенологично дава много плътна сянка, а при мекия се редъват участъци на по-плътна и по-рехава структура. На хистологично изследване се откриват неправилни по форма, размери и разположение костни гредички. Откриват се единични хаверсови канали с капиляри в центъра и рехава съединителна тъкан. Лечението на остеома е хирургично – изсичане в пределите на здрава кост.

Остеобластокластомът клинико – рентгенологично се наблюдава в три форми:

Хистологично се откриват най-вече гигантски многоядрени клетки тип остеокласти. Наред с тях се наблюдават и удължени с овоидно ядро клетки, които представляват пролифериращата туморна популация. Туморът е богат на тънкостенни съдови капиляри, което обуславя и честите кръвоизливи – те са причина за ръждивокафеникавата оцветка на тумора. По принцип остеоидно вещество липсва, много рядко се откриват осификационни огнища, което пък отличава тумора от гигантоклетъчния епулис. При килийчестата и кистичната форма лечението е чрез екскохлеация, а при литичната – чрез резекция на костта в предела на здрави тъкани.

Остеом в областта на фронталната кост при мъж на 39 години. Клинично туморът се представя като безсимптомно нарастваща подутина с костна плътност. Фиксирана е плътно към подлежащите костни тъкани, а надлежащата кожа е непроменена. Рядко нараства повече от 3 - 4 сантиметра в диаметър, тъй като при достигане на такива размери обикновено болните търсят медицинска помощ.

Нарастване на остеома

Оперативна интервенция - премахване на остеома. През единичен кожен разрез се прониква в дълбочина и се достига до формацията. В много случаи тя е свързана с околната здрава кост само с единични тъканни мостчета, като при прилагане на сила те се пречупват и образуванието се отделя лесно. Следва заглаждане на костните ръбове, за да не се дразнят механично околните меки тъкани.

С разпатор се опипва основата на формацията и се проследява доколко тя е свързана с подлежащата кост

Ретракция на надлежащата кожа

Формацията е отделена - топче с костна плътност и диаметър около 2 сантиметра

Шев на оперативната рана

Хондромът клинично се проявява като подутина с твърд консистенция и лобулирана повърхност. Среща се по-често при млади индивиди в зоните на растеж на костите. Разрастването може да бъде екзофитно (екхондром) или ендофитно (енхондром), при което се стига до деструкция на костната тъкан. Екхондромите може като седло да обхванат алвеоларния гребен. Разрастването е уни- или мултифокално. Хистологичната картина е много близка до нормалната структура на хрущялната тъкан, отличава се главно по неправилното, хаотично разположение на хондроцитите. Клетките са обгърнати от капсула по една или група от няколко, междуклетъчното вещество е обилно и се оцветява базофилно. Както и в нормалната хрущялна тъкан, кръвоносни съдове не се наблюдават. Често има огнища на калцификация в центъра на тумора. Лечението на тумора е чрез отстраняването му в здрави костни граници.

Еозинофилният гранулом е тумороподобно състояние, свързано с натрупване на еозинофилни гранулоцити в челюстните кости. При развитие преди пробива на зъбите се появяват сивозеленикави и некротични участъци по лигавицата на алвеоларните гребени, след отстраняването на които се формират ерозии и язви. Зъбите в засегнатата област пробиват преждевременно и са нестабилни. При болни с оформено съзъбие се наблюдава периферна и централна форма. Периферната наподобява картината на пародонтално заболяване, а при централната се наблюдава безсимптомна подутина интра- или екстраорално. Рентгенологично се открива деструкция на костта с неравни краища.

Основната хистологична характеристика на еозинофилния гранулом са големите, еднородни клетки тип хистиоцити, сред които се откриват в голямо количество и еозинофили. Понякога се откриват и единични гигантски многоядрени клетки. Лечението е хирургично, лъчево и комбинирано. Хирургичното е показано при локализираните форми, а комбинираното – при дифузните форми.

Фиброзната дисплазия е тумороподобно състояние с бавно и протрахирано развитие. Среща се в моно- и полиосална форма. При моноосалната се открива единично остеолитично огнище, което при нарастване води до лицева асиметрия. При полиосалната форма се засягат няколко кости от една или различни анатомични области. При локализация върху алвеоларните гребени се стига до разклащане и изпадване на зъбите. Промените в дългите кости протичат най-често безсимптомно. Хистологично се откриват необичайни огнища от фиброзна тъкан сред костта. Нарушено е съотношението между колагена и фибробластите – понякога доминира колаген, а понякога клетъчни елементи и кръвоносни съдове. Наблюдават се кистозни промени и гигантски многоядрени клетки тип остеокласти. При локална форма се прилага екскохлеация, а при дифузна – резекция с прилежащия костен участък.

Херувизмът е форма на фиброзната дисплазия. Започва развитието си между 3 и 11 годишна възраст, през пубертета се развива по-бързо и впоследствие се преустановява. Засягат се двустранно ъглите и клона на долната челюст, страничните участъци на горната, които хипертрофират и лицето придобива характерна форма. Очните ябълки са обърнати нагоре. Рентгенологично се установява наличието на множество кисти в засегнатите участъци. Оперативно лечение се прилага само при функционални и естетични смущения, още повече че понакога интервенцията провокира допълнителен растеж.

Доброкачествени одонтогенни тумори на челюстните кости